Какви решения очаква светът на международната среща за климата, която започва на 6 ноември в Шарл Елм Шейх в Египет?

Климат / Зелен преход , Климат / Екология , Свят
Рая Лечева
1691
article picture alt description

Снимка: UNFCCC

През изминалата година бяха сключени споразумения за намаляване на употребата на метан и спиране на обезлесяването, но не всички страни ги подкрепиха. Очакванията са тази година повече държави да се присъединят към тях. 

От 6 до 18 ноември 2022 г. в курортния град Шарм ел Шейх в Египет ще се състои 27-та поредна годишна Конференция на ООН по изменението на климата, известна като срещата на страните – COP27. Конференциите са климата са изключително важни, защото те събират световните лидери, но също и бизнес корпорации, фондове, неправителствени и граждански организации на едно място, които обсъждат и търсят решение на изключително важните теми за опазването на планетата във всяко кътче на света. 

Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е подписана през май 1992 г., когато подписалите страни се споразумяват да намалят емисиите на парникови газове, за да предотвратят опасното човешко въздействие върху климатичната система. За да се постигне тази цел, всяка година от 1995 г. насам се провежда Конференция на страните COP, за да се договарят мерки, с помощта на които светът да овладее климатичните промени. 

Всяка среща за климата включва голям брой технически срещи и преговори за най-малките подробности относно реакциите на страните на климатичната криза, а резултатите са  Протокола от Киото от 1997 г. и Парижкото споразумение от 2015 г., които са най-важните споразумения за климата днес.

На COP27 ще участват повече от 40 000 делегати от над 190 държави, в това число президентът на САЩ Джо Байдън, лидерите на Франция и Германия, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, и премиерът на Индия Наренда Моди. Делегациите на други страни, като Обединеното кралство няма да бъдат оглавявани от лидерите им, а ще бъдат представлявани от министри от кабинета например. Не се очаква присъствието на президента на Китай – страната с най-големи емисии в света. Също така не е ясно дали ще има представители на Русия, предвид войната в Украйна и напрежението със Запада. Ще се включат представители от гражданското общество и бизнеса.

Срещите имат за цел да постигнат международно съгласие и да изготвят правно обвързващи споразумения, които да очертаят конкретни стъпки за ограничаване, справяне и адаптация към климатичните промени. 

Срещата на върха за климата (Sharm El-Sheikh Climate Implementation Summit) в Шарм ел-Шейх ще се проведе на 7-8 ноември и ще събере всички участващи държавни и правителствени ръководители. След откриването на срещата на високо равнище ще се проведат няколко кръгли маси, които ще се съсредоточат върху шест ключови теми: Справедлив преход, Продоволствена сигурност, Иновативно финансиране за климата и развитието, Инвестиране в бъдещето на енергията, Сигурност на водата и Изменение на климата, Устойчивост на уязвимите общности.

Какво бе постигнато по време на и след последния COP?

Николай Петков от "За Земята" по време на участието му в климатичната среща на ООН COP25 в Мадрид, Испания през 2019 година.


По време на миналогодишния COP26 в Глазгоу бе отбелязан напредък в няколко области, отбелязва екологът Николай Петков от екологично сдружение " За Земята" в анализ за climateka.bg. Лидерите на повече от 100 държави се споразумяха да спрат процеса на обезлесяване на планетата до 2030 гoдина. Над 100 страни (над ⅔ от световния БВП) обещаха намаляване на емисиите от метан с 30% до 2030 г., спрямо нивата от 2020 г.
За първи път от 1997 г. насам в документ, изготвен по време на COP, страните в света се задължават да ускорят намаляването на употребата на изкопаеми горива – в частност въглищата и субсидиите за изкопаеми горива. По-ясно постановени правила при търговия с емисии – избягване на двойно отчитане на компенсирани емисии. Задължение за увеличение на финансовата подкрепа за развиващите се страни за климатична адаптация поне два пъти до 2025 г., спрямо нивата от 2019 г.
Част от тези мерки бяха включени в подписания Глазгоуски климатичен пакт, докато останалите бяха обявени извън него.

А през последната година бяха отбелязани още няколко положителни развития. През 2021 г. общият дял на слънчевата и вятърната енергия за първи път достига 10%, като в 50 държави делът е над 10%. През месец май т.г. държавите от групата G7 се споразумяха да прекратят субсидирането на офшорни проекти за изкопаеми горива.

Законът за овладяване на инфлацията в САЩ от август 2022 г. е знаков, тъй като в него са предвидени ключови мерки, свързани и с климатичните промени. Това е най-всеобхватният федерален закон в страната по отношение на климатичните промени досега и е от важно значение и в световен план, предвид, че САЩ е най-голямата икономика в света и вторият по-големина източник на антропогенни емисии в света след Китай. 

Петков обобщава и част от мерките предвидени в закона.  Това са обща финансова подкрепа в размер от 391 млрд. щатски долара в областта на климата и енергията, инвестиции в енергия от ВЕИ, съхранение на енергия, електромобили и др., подкрепа на мерки за подобрение на енергийната ефективност в домовете. Законът предвижда класификация на различните видове парникови газове като замърсители.

Действията спрямо климата не са достатъчни, движим се в грешна посока


За съжаление, тези положителни развития все още са недостатъчни, за да намалят разликата между очакваното до края на века повишение на температурата на повърхността на Земята и определената от IPCC и заложена в Парижкото споразумение безопасна граница на затопляне от 1,5°C, коментира Николай Петков. 

По оценка на независимата научна мрежа Climate Action Tracker,  няма нито една страна, чиито цели да се вместват напълно в необходимото за постигане на заложеното в споразумението, а целите на повечето държави (в това число на САЩ и на страните от ЕС) биват определяни като недостатъчни или крайно недостатъчни. На база 40 индикатора, разгледани от организацията, чрез които се оценяват общите световни усилия в областта на климата през 2022 г., действията за нито един от индикаторите не се осъществяват с нужната скорост за постигане на целта от 1,5°C, въпреки че за голяма част от тях промяната все пак е в правилната посока. При пълно изпълнение на всички национални цели до 2030 г., глобалното затопляне до края на века се очаква да бъде приблизително 2,4°C — 2,8°C.
Според доклада на Световната метеорологична организация (СМО) от месец септември т.г., според който емисиите на въглероден диоксид (CO2) продължават да нарастват и има голяма вероятност да бъде премината границата от 1,5°C през следващите няколко години. Емисиите на метан също са на рекордно равнище (Фиг. 1). А ако глобалната температура се повиши с 1,7 — 1,8 °C над нивата от края на 19 век , според IPCC половината от световното население може да бъде изложено на животозастрашаващи екстремни метеорологични явления, свързани с горещи вълни и висока влажност на въздуха.


Фигура 1. Годишни емисии на метан в света през последните 40 години. 

На последния Световен икономически форум бизнес организациите посочват биоразнообразието и климата като теми с най-голям приоритет, но това не винаги става ясно от действията, коментира Ким Нгуен, съосновател и главен изпълнителен директор на международната неправителствена организация Beeоdiversity. Намаляването на биоразнообразието в Европа е вече 25%, за Карибите и Латинска Америка е вече 90%. За съжаление биоразнообразието се очаква да намалее с 50% до 2050 година, допълни Ким Нгуен. Съхранената природа е капитал за развитие на успешен бизнес, подчерта той на събитие за биоразнообразието в Девин. Движим се в грешна посока и по всичко личи, че трябва да сменим начин, по който работим, трябва да се свържем заедно не само отделните сектори, но работим и междусекторно, за да постигаме резултати, коментира Веселина Кавръкова, ръководител на международната организация Световен фонд за дивата природа WWF за България. Срещата в Египет ще даде много важна посока за развитие на политиките на всички държави оттук нататък и посланията, които ще даде ще бъдат от ключово значение и на местно ниво, каза Кавръкова.

Настоящата енергийна криза, започнала с края на затварянията от пандемията и съществено задълбочила се след началото на руското нахлуване в Украйна, застрашава да подкопае плахите успехи от Глазгоу, продължава своя анализ Николай Петков. Причините за това са комплексни. Има риск инфлацията, главно причинена от високите цени на горивата и тока, както и дефицитът на изкопаеми горива и особено на природен газ (в Европа) да бъдат използвани като повод от взимащите решения политици, и от страна на компании за изкопаеми горива, под формата на лобистки натиск, за продължаване на дългосрочното субсидиране на изкопаеми проекти, в името на енергийната сигурност. 

За съжаление, това вече се случва в много европейски страни, като Германия и Обединеното кралство, където се удължава животът на настоящите въглищни електроцентрали или дори отново се отварят вече закрити такива. 

В Австрия дори има решение за преобразуване на газова електроцентрала във въглищна. В същото време, поради ембаргото на руски горива, се е увеличило търсенето на въглища в страни като Танзания и Ботсвана. А въглищата са “най-мръсното” от изкопаемите горива — както по отношение на емисиите, така и заради замърсяването на въздуха като цяло. 

А вече голяма част от природния газ в Европа бе заместен от други източници. От една страна, чрез внос на втечнен природен газ (liquified natural gas, LNG), който бива транспортиран чрез танкери главно от САЩ, Катар и Нигерия, от началото на войната в Украйна в Европа тече усилено изграждане на скъпа инфраструктура за т.нар. LNG терминали. Макар и това да е положително за прекратяване на зависимостта от руски газ, (свръх)инвестицията в проекти за изкопаеми горива, потенциално за десетилетия напред, е несъвместима с нуждите от рязко намаляване емисиите. Не трябва да забравяме, че природният газ е източник на индиректни емисии от течове на метан, газ, който е по-силен от CO2. А около ⅔ от газа в САЩ се добива от фракинг – с множество негативни последици върху околната среда. 

COP27 ще се фокусира върху няколко основни теми

Намаляване на емисиите

Страните трябва да покажат как точно ще осъществят увеличените амбиции от пакта в Глазгоу. Част от това ще включва актуализиране на Националните определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDCs) на всички държави, за да може светът да се приближи още повече към целите на Парижкото споразумение. Над 190 държави, подписали документа, са задължени да актуализират своите приноси на всеки 5 години. По план това за първи път трябваше да се случи през 2020 г., но поради пандемията, въпросът се отложи с една година, а за съжаление, през миналогодишния COP само малка част от актуализираните приноси се оценяват като по-амбициозни. Преди конференцията в Египет от всички страни е поискано да изпратят към ООН актуализирани по-амбициозни национално определени приноси, но към 2 ноември едва 22 от 193 държави са изпратили такива.

Също така трябва да бъдат уточнени прекратяването на субсидирането на изкопаеми горива, както и преустановяването на изгаряне на въглища. В рамките на Глазгоуския климатичен пакт бе договорено намаляването на второто, но е необходимо пълно преустановяване за постигане на климатична неутралност.

Подкрепа за развиващите се страни


По време на COP26, делегатите приеха работна програма относно глобалната цел за адаптация, установена в Парижкото споразумение. Планът е създаден, за да предостави на общностите и държавите знания и инструменти, с които да гарантират, че предприетите от тях действия за адаптиране действително водят света към по-устойчиво бъдеще.

Председателството на COP27 очаква от държавите да отчетат и оценят напредъка си в повишаването на устойчивостта и подпомагането на най-уязвимите общности. Това означава държавите да представят по-подробни и амбициозни ангажименти в компонентите за адаптация в своите национални планове за климата.

Миналата година развитите страни се съгласиха да увеличат поне двойно финансирането за адаптация, а има и много призиви за още по-голямо увеличение на бюджетите, което да съответства на сумите, които сега се изразходват за мерки смекчаване, както е предвидено в Парижкото споразумение. 

През 2009 г,. по време на конференцията в Копенхаген, от богатите страни бе обещана подкрепа в размер на 100 милиарда щатски долара на година за развиващите се страни, която цели да подпомогне те да осъществят своя “зелен” преход и да могат да приложат мерки за приспособяване към климатичните промени. В момента тази цел обаче все още не е изцяло изпълнена.

Отделно от подкрепата за мерки по адаптация и смекчаване, стои на дневен ред и  необходимостта от компенсиране на бедните страни, които са по-силно засегнати от ефектите на измененията на климата, но в същото време имат най-малък исторически принос за техните причини – т.нар. фонд “Загуби и щети”. 

Други останали въпроси от предишния COP


През изминалата година бяха сключени споразумения за намаляване на употребата на метан и спиране на обезлесяването, но не всички страни ги подкрепиха. Очакванията са тази година повече държави да се присъединят към тях. 

Ще се преведат и технически дискусии, например за уточняване на начина, по който държавите трябва да измерват своите емисии или за допълнителна спецификация на механизма на търговии с емисии.

Също така ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с емисиите от транспортния сектор, биоразнообразието и човешките права.

Всички тези дискусии ще подготвят почвата за първата ”глобална равносметка” по време на COP28, на който през 2023 г. ще бъде оценен общият глобален напредък по отношение на смекчаването на и адаптацията към климатичните промени, както и начините за изпълнение на Парижкото споразумение.

Каква е програмата на конференцията?

Всеки COP има 2 основни зони – синя и зелена. В синята зона се провеждат преговорите и там достъпът е ограничен за делегати и за лица от организации, акредитирани от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата – UNFCCC. В зоната паралелно с преговорите се осъществяват и странични събития – представители на държави, научни организации, други организации към ООН, бизнеса, както и граждански сдружения, откриват се десетки павилиони и се провеждат лекции. Програмата на страничните събития са ТУК.

Зелена зона от 22 500 квадратни метра е мястото, където бизнес общността, младежта, гражданското общество, академичните среди и артисти от цял ​​свят ще имат допълнително пространство за присъствие и участие. Нейната цел е да създаде динамичен диалог и ангажираност между участниците в климата чрез събития, изложби, семинари, културни представления и разговори.

Зелената зона е отворена към гражданите и в нея се провеждат различни тематични изложби и уъркшопи. Тази година в нея ще има обособена и специална “протестна” зона. Програмата на зоната може да видите ТУК.

Конференцията COP27 ще бъде открита официално на 6 ноември.

ПРОГРАМА

7 и 8 ноември – среща на върха на световните лидери.
През останалите дни програмата е подредена в тематични дни, в рамките на които различни организации, хора и общности ще представят и дискутират проблеми и решения:

9 ноември – ден на финансите.
10 ноември – ден на науката и ден на младежта.
11 ноември – ден на декарбонизацията.
12 ноември – ден на адаптацията и земеделието.
14 ноември – ден на пола и ден на водата.
15 ноември  – ден на енергията и ден на гражданското общество.
16 ноември  – ден на биоразнообразието.
17 ноември  – ден на решенията.
17 ноември – закриване. 

Пълната програма на COP27 може да видите ТУК.

Традиционно всеки COP е белязан и от силно присъствие на гражданските общества и активисти от целия свят. Въпреки че, активистките организации не участват директно в преговорите, техните демонстрации оказват натиск и привличат вниманието на медиите. За съжаление има опасения, че тази година тяхното участие ще бъде силно ограничено поради авторитарния режим в Египет, който практически е направил протестите незаконни от 2013 г. насам и е вкарал много активисти и журналисти (включително екологични) в затвора. Именно поради тези съображения известната климатична активистка Грета Тунберг няма да присъства на конференцията.

Научните организации са категорични, че трябва практически незабавно да започне намаляването на парниковите емисии, а всяка нова въглищна централа представлява пречка за тази цел. Поради това е критично преговарящите по време на COP27 в Египет да използват тази криза като катализатор на промяната, а не като бариера, и да отстояват и разширяват поетите досега ангажименти за по-ускорено внедряване на възобновяема енергия, коментира Николай Петков.

От срещата за климата COP26 вече отправяме към COP27? Ще следим най-важните новини, ние също сме там виртуално. Може да научите повече за инициативата Walk2COP27, как може да се включите и да участвате в инициативата за засаждане на повече дървета.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща