Все още само 15% от българите използват електронен подпис, показва проучване на Маркет Линкс

Все още само 15% от българите използват електронен подпис или това са между 755 000 и 950 000 души, показва проучване на Маркет Линкс. 13% от гражданите използват софтуерен електронен подпис, а 9% използват облачен като някои отбелязват, че използват и двата вида електронен подпис. По обобщената информация от анкетираните през следващата година се очаква още 5% увеличение, което на база на сегашното развитие на пазара означава 1/3 увеличение, а това само по себе си означава, че секторът е със сериозен потенциал за растеж, коментира Добромир Живков, управител на "Маркет Линкс". Той допълни, че сме далеч от зрялост на пазара или насищане.

Но електронният подпис ще се превърне в основен начин на удостоверяване на самоличността в най-близко бъдеще. В това са убедени над 80 процента от запитаните в национално проучване, за които дигитализацията на услугите е ключова при използване на банкови операции и административни услуги. Проучването е проведено от "Маркет Линкс" по поръчка на БОРИКА през месец май 2022 г. сред 628 лица над 18 години, използващи или имащи намерение да използват удостоверителни услуги по метода на онлайн анкета.

Пазарна конюнктура може да има резки скокове, пазарът се движи от административни услуги, които все по-често ползваме предимно на институции като НАП и НОИ, но изключително силна роля играе дигитализацията на банките и работата им с техните настоящи и бъдещи клиенти, отчита проучването. 72% са клиентите, които казват, че използват електронен подпис, когато той бъде изискан от администрацията или от банковата институция, което обяснява защо все още това не е толкова разпространена услуга сред хората, стана ясно от изказването на Добромир Живков.

Е-услугите на държавата са най-силният мотив за използването на електронния подпис

Използването на онлайн административни услуги и комуникацията с държавни институции са сред най-силните мотиви, които за момента привличат хората към електронния подпис. Все повече нарастват и желаещите да използват и допълнителни услуги на централната и местна администрация. Над 63 процента от изследваните мислят, че ако самите държавни институции предлагат отдалечена идентификация и подписване, те биха били по-сигурни. По този начин доверието би се повишило и притесненията на много желаещи да използват електронен подпис и отдалечена идентификация вероятно ще отпаднат. При масово въвеждане на електронни услуги за 77 процента от запитаните, облачният/мобилният електронен подпис ще е най-логичен и естествен избор за взаимодействие с тези институции.

Нарастващ интерес към електронните услуги отчитат и от БОРИКА, един от водещите доставчици на удостоверителни услуги у нас с бранда B-Trust. "Това, което е ценно за нас като обратна връзка от потребителите е, че B-Trust е най-разпознаваемият бранд електронни подписи у нас със 76 процента подпомогната познатост, както и че 78 процента от клиентите биха се възползвали отново от услугата. Това говори за изключително високите нива на лоялност към бранда и към компанията като цяло", сподели Нели Йоловска, главен директор "Продажби" в БОРИКА.

Бизнес организациите също все по-активно търсят съвременни инструменти за отдалечено привличане и комуникация с клиентите си. Досега тази услуга е предлагана само за физически лица. Наскоро Банка ДСК анонсира решение за онбординг на бизнес клиенти, без аналог на българския пазар, базирано на отдалечена идентификация и подписване от БОРИКА.

"Клиентска регистрация и откриване на фирмена банкова сметка, които традиционно отнемат повече време, вече се случват в рамките на до 20 минути, благодарение на съвременните решения за установяване на самоличност от разстояние. Услугата по регистрацията е Е2Е онлайн, като по този начин предоставя на мениджърите лесен и бърз достъп до гамата от фирмени продукти, развивайки по съвременен начин бизнеса си през електронните канали на банката", коментира по време на събитието Маргарита Томова, старши мениджър "Дигитални продукти" в Банка ДСК. Това все още се случва за бизнеси, на които може да удостоверим по безспорен начин представляващия компанията, акционерни дружества или чужди компании с много представляващи няма как да минат през този процес, но все пак обхващаме 60% от българския пазар, който знаете е доминиран от малки и средни предприятия, посочи специалистът.

Електронният подпис е само една част от процеса по електронна идентификация, който в момента у нас се забавя. Целта е да се изгради национална идентификационна система, която да улеснява достъпа до всякакви електронни услуги. На европейско ниво процесът е започнал, за да се изгради европейска система за електронни услуги. В България две са дружествата, БОРИКА и Евротръст, които кандидатстват през българската държава и на европейско ниво да бъдат разпознати като дружества за удостоверителни услуги на европейско ниво, подчерта Мартин Орешарски, директор "Удостоверителни услуги" в БОРИКА. 

Мартин Орешарски припомни, че електронният подпис се създава като начин за удостоверяване още през 1976 г., а през 1999 г. се създава в ЕС първата директива за електронния подпис и въпреки че не сме член на ЕС, България е една от първите седем страни, която въвежда електронния подпис в своето законодателство. През 2001 г. първият електронен подпис е поставен от президента Петър Стоянов под документа на закона, който въвежда електронния подпис в законодателството.

Хардуерният електронен подпис се използва с превес в професионалната сфера,

докато младите използват облачен електронен подпис

Може да се заключи, че облачният/мобилният подпис е с малко по-млада възрастова структура и с по-нисък относителен дял на заетите в бюджетната сфера. По-младите дигитални поколения по-лесно усвояват нови за пазара услуги, докато в същото време се превръщат във важен сегмент от икономически активното население.

Данните сочат, че най-разпространените дигитални услуги сред целевата група са онлайн разплащанията (86 процента) и електронното банкиране (84 процента). Тяхното масово приложение се отчита при заявяване на административни е-услуги, както и при онлайн кандидатстване пред банкови или застрахователни институции. Тези тенденции показват високите нива на дигитална култура сред хората, които използват електронен подпис. Анкетираните заявяват, че отново биха подновили или закупили хардуерен електронен подпис (81 процента) и облачен/мобилен подпис (66 процента) през следващите 2 години.

Хардуерният подпис има превес и тежест в професионалната сфера, докато Облачният/Мобилният КЕП се използва основно за персонални цели. Именно поради тази причина и данните отчитат двойно по-често използване на КЕП (30 процента) веднъж седмично за разлика от Облачен/Мобилен КЕП (15 процента) за същия период.

Най-голяма бариера за използването на електронен подпис остава сигурността

В проучването 72 процента от клиентите на облачен/мобилен електронен подпис споделят, че са ползвали услугата при взаимодействие с държавна институция или частна организация, в процес по отдалечена идентификация и подписване на документи.

Данните отчитат още, че 55 процента от хората нямат никакви притеснения да използват отдалечена идентификация със селфи и снимка на лична карта, а близо 60 процента дори смятат, че електронният подпис и отдалечената идентификация допринасят за повече сигурност в интернет.

Като най-значими стимули за използването на Облачен/Мобилен КЕП, респондентите изтъкват удобството за подписване през смартфона, без необходимост от допълнително устройство (24 процента), както и приемливата цена на услугата (17 процента). Сред бариерите пред употребата на облачен/мобилен подпис са опасенията за сигурността (35 процента) и изискването за изпращане на селфи и снимка на личната карта (17 процента).

Електронните подписи са категория с потенциал за растеж и все повече хора са убедени в използването им в бъдеще. Тенденцията за по-широко навлизане на е-услугите е устойчива. Нейното развитие може да бъде допълнително стимулирано от въвеждането на дигитализирани услуги в централната и местна администрация. С навлизането на такива цифрови услуги в държавните институции ще бъде разширен и обхватът на разпространение на облачния електронен подпис. Прогнозите на анализаторите сочат, че онлайн услугите ще привличат все по-често хората заради удобството на отдалечената идентификация и широките възможности за свободен избор.

Като основни стимули за използването на електронния подпис се посочват удобството и бързината, като същевременно се гарантират висока сигурност и надеждност.