Доларът е стабилен спрямо еврото и паунда и стоковите валути, спада спрямо йената

По време на днешната търговска сесия доларът се повишава слабо спрямо еврото и паунда, а рязко поевтинява спрямо японската йена. Предишните два дни щатската валута беше притисната в партер.

Основната причина за спада на долара от началото на седмица беше очакването, че Федералният резерв на САЩ (Фед) може да забави темпото на повишаване на основната лихва, тъй като инфлацията отслабва и проблемите в икономиката на САЩ намаляват, пише Trading Economics.

Това беше временно явление, според наблюдателите, анкетирани от „Ройтерс“. Днес инвеститорите са променили мнението си и вече очакват Фед да продлъжи с агресивната си парична политика и да повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта през ноември и да регистрира повишение с 50 базисни пункта през декември.

Също така участниците на пазара очакват резултатите от срещите на Европейската централна банка и Централната банка на Япония, които ще приключат съответно днес и в петък.

Очаква се днес Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да повиши основните лихвени проценти със 75 б.п. ЕЦБ е ограничена да откаже да повиши лихвените проценти в близко бъдеще, тъй като ръстът на потребителските цени в еврозоната вероятно все още не е достигнал своя връх, каза главният инвестиционен директор на BlueBay Asset Management Марк Даудинг в интервю за Dow Jones.

Междувременно централната банка на Япония утре най-вероятно няма да промени основните параметри на своята парична политика.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши слабо с 0.1%, след като през последните две сесии индикаторът спадна с 2% до месечно дъно. Широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, също се повиши незначително с 0.03 на сто.

Еврото се търгува на ниво от 1.0077 долара спрямо 1.0081 долара при затваряне на сесията в сряда, като губи 0.12%, но остава над паритета с долара вече втора поредна сесия, в очакване на решенията на ЕЦБ. Временното отстъпление може да се оцени, като промяна на очакванията за решението на ЕЦБ да повиши лихвите с по-малка стъпка от 0.75 пр. п., направена през септември. Като цяло еврото е в стабилни позиции, тъй като почти сигурно е, че банката ще започне да намалява баланса си, като ще започне с освобождаване на 5 трилиона евро в държавни облигации и да затегнат условията за целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO), оказвайки натиск върху европейските банки. На фронта на макропоказателите, експресните оценки на PMI индекса показаха, че икономиката на еврозоната е изпаднала в по-рязък спад в началото на четвъртото тримесечие, като ВП се е понижил с около 0.2%.

Британският паунд, който във вторник скочи след първото заседание на новото правителство на Риши Сунак с близо 1.5% спрямо долара, днес спада с 0.23% до 1.1598 в сравнение с 1.1625 долара в края на предишната сесия. Инвеститорите вече се подготвят за ново увеличение на лихвения процент от Bank of England (BoE) следващата седмица, като се ориентират към увеличение от 0.75 пр. п., което ще тласне разходите по заеми до ниво, невиждано от 2008 година. Годишната потребителска инфлация в Обединеното кралство се върна до 40-годишен връх от 10.1% през септември, сигнализирайки, че политиците ще трябва да направят повече, за да я намалят.

Обменният курс на долара спрямо японската национална валута спадна с 0.74% до 145.28 йени спрямо 146.37 йени предишния ден. По-рано този месец йената се понижи до най-ниското си ниво от 1990 г. насам. The Financial Times съобщи, че правителството вероятно е похарчило 30 милиарда долара в последните си операции за закупуване на йени. Очаква се Централната банка на Япония да поддържа изключително ниски лихвени проценти (заседанието е насрочено за 28 октомври), в опит да подкрепи икономическото възстановяване. Министърът на финансите Шуничи Сузуки подчерта, че двете политически цели на монетарното облекчаване за подпомагане на растежа на заплатите и валутната интервенция за защита на йената не си противоречат.

Петролът продължава да поскъпва, което се отразява и на двете стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на суровината. На Лондонската стокова борса американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 ноември поскъпна с 0.20% до 88.09 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 октомври нарасна също с 20% до 95.88 долара за барел. В резултат канадският долар спадна с 0.20% до 1.35778 канадски долара за един американски, а норвежката крона загуби само 0.02% до 10.2399 крони за един щатски долар.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.