В страната има пълзяща, а не галопираща инфлация

Последните данни на Националния статистически институт (НСИ), според които годишната инфлация в България се е ускорила до 18,7 на сто през септември, говорят, че в страната има пълзяща, а не галопираща инфлация. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания на БАН, председател на Съюза на икономистите в България, потърсена за коментар във връзка с обявените днес от НСИ данни.

Вижте: Нов рекорд на инфлацията от 18.7% за септември за последните 24 години

Инфлацията в България все още е пълзяща, защото тя е зависима от увеличението на цените в определени групи стоки и услуги, които са от основно значение за нарастващите разходи на бизнеса и населението, допълни проф. д-р Хубенова.

За мен най-тревожният сигнал е, че наблюдаваме прираст на разходната инфлация не само вследствие увеличение на цените на енергийните ресурси, но и като нарастващи разходи за образованието (с плюс 5,4 на сто за септември спрямо август 2022г. ), за лекарствата, т.е. това, което е на дневен ред като сезонност на плащане на такси за домакинствата, чувствително е повлияло върху оценките на общия индекс на потребителските цени, каза проф. Хубенова.

По думите й на второ място по тревожност е енергийната инфлация, понесена като разходи на домакинствата за жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 4,2 на сто. На трето място е инфлацията, която е малко по-забавена - при храните и безалкохолните напитки - увеличение с 2,3 на сто.

Същевременно има спад на цените при "развлечения и култура", "транспорт и съобщенията", но затова пък силно са нараснали основните разходи на бюджетите на домакинствата, коментира ученият.

Темповете на инфлацията в България ще засилят неравенствата

Проф. Хубенова определи като тревожна оценката на НСИ по отношение на измерването на бюджетите на 20-те процента от най-нискодоходните домакинства през т.нар. малка кошница, като увеличението за храни и безалкохолни напитки през септември спрямо август е по-високо от средното равнище на увеличение на индекса на потребителските цени. За нехранителните стоки увеличението е 4,7 процента. В този смисъл, според учения, за нашето общество трябва да е ясно, че инфлацията няма да засегне еднакво различните социални групи - хората с различни доходи, а ще доведе до засилване на неравенствата. Това прави актуална темата за политиката на доходите и нейното провеждане на основа на съгласие в тристранното партньорство на правителство, работодатели и профсъюзи, допълни проф. Хубенова.

Ще се свият нерационалните кредити

Въпреки усещането за тревожност заради последните инфлационни темпове у нас, проф. Хубенова открои и няколко добри новини. Летните и есенните прогнози на ЕК обещават успокояване на инфлацията в ЕС през 2023 г., като по оценки на ЕК хармонизираният индекс на потребителските стоки на годишна база за 2023 г. за България се очаква да се намали на 6,8 на сто. По думите на учения, чрез каналите на нашата икономическа обвързаност и фиксираност на валутния ни курс на лева към еврото и подготовката ни за приемането на еврото, политиката на ЕЦБ за повишаването на лихвените проценти вече обуславя конкретни промени към повишаване на лихвените равнища и у нас.

Целта е с умерено повишаване на лихвите на банките да се успокоява инфлацията и темповете й на растеж да спаднат средносрочно. Очакването е, че ще се свият нерационалните кредити, които са базирани на факта, че при растяща инфлация, е по-евтино да вземеш заем, ако лихвеният процент се обезценява по-бързо, каза ученият. Икономиката е инерционна система и колкото повече се сдържа инфлацията, толкова по-добри ще бъдат шансовете за нейното средносрочно ограничаване и намаляване, изтъкна проф. Хубенова. 

Втората важна посока на намаляване на инфлацията в България според проф. Хубенова е свързана с това, че частното потребление вече се намалява поради влошаването на потребителското доверие след март 2022 г., като тази тенденция ще продължи и това ще доведе до намаляване на търсенето и сдържане на повишаването на цените.

Същевременно проф. Хубенова препоръча всеки ден политиците да си препрочитат очакванията на бизнеса според актуалните бизнес анализи на НСИ. Икономиката работи въпреки политическата несигурност, но борбата с инфлацията все още предстои. Несигурността в законодателството, политическата несигурност - това пречи на бизнеса, и бизнесът иска да прехвърли разходите си върху потребителите чрез цените на стоките и услугите, коментира ученият. Ако бизнесът има по-голямо доверие, той може да прогнозира и планира разходите и по-оптимално, и ще има по-рационално поведение към сдържане на инфлацията на разходите в интерес на това обемът на продажбите да не изпада в кризисни спадове и застой на пазарите поради свито потребление, допълни проф. Хубенова.

Ниската безработица е добър атестат за рационалното поведение на българина

Като положително явление за България през тази година ученият открои ниската безработица, което е добър атестат за рационалното поведение на българина. Броят на заетите е нараснал и през второто тримесечие на тази година, с което безработицата се сдържа на ниско равнище от 4,5 на сто, а хората имат рационална реакция при намаляването на реалната покупателна способност на доходите поради инфлацията. Повишеното търсене на работни места е и в контекста на умереното и неравномерното по сектори увеличение на възнагражденията, обясни ученият.

Проф. Хубенова не се ангажира с прогнози дали в края на годината в България ще бъде надхвърлен психологическият праг на инфлацията от 20 на сто.

Трудно е да се прогнозира средногодишната инфлация към декември заради изключително кризисната ситуация на международния пазар на енергийни ресурси, преди всичко на природния газ и нефта, но и поради военновременната обстановка, в която ние се намираме, каза ученият. Безспорно е, че има очаквания за задействане на противодействащи фактори на инфлацията, например мерки, свързани с очакваната регулация по отношение на цените на синьото гориво или компенсаторните мерки в електроенергийния сектор, също въпроси за социалната подкрепа на нискодоходни домакинства и социални групи в риск, както и по-ясни перспективи за отлагане на либерализацията на енергийния пазар за домакинствата.

Проф. Хубенова посочи, че от значение за сдържането на инфлацията е и договарянето на компенсаторните плащания за бизнеса. Има свръхпечалби в производителите на електроенергия и България не може да не проведе разумна средносрочна политика в тази област в интерес на националните индустрии и заетостта на трудовите хора, заяви проф. Хубенова.

В секторите с висока добавена стойност, с прираст на продукцията и на производителността на труда, трябва да има увеличение на заплащането

По повод казаното от служебния икономически министър Никола Стоянов в началото на октомври, че пикът на инфлацията в България вече е преминат и изразените от него очаквания, че благодарение на овладяването на цените на горива, ток и газ няма да има повече покачване, проф. Хубенова коментира, че това е смело заявено, предвид международната конюнктура. Може би се е имало предвид овладяването на голямата несигурност на доставките на газа в енергийния сектор, което беше реализирано в последните два месеца и за в бъдеще управлението на пазарните рискове не може да бъде оставено в каквато и да е политическа зависимост, тъй като е базисен икономически въпрос, допълни ученият.

В рамките на това тримесечие може да се каже, че инфлацията беше сдържана и целта е инерцията на пълзящия ръст на инфлацията да бъде намалена, защото има вътрешни източници, които трябва да бъдат коригирани, каза ученият. Тези процеси вече се наблюдават и в паричната сфера, и в енергийния сектор. Но все още според учения липсва необходимата икономическа емпатия в нашето общество и бизнес и има спекулация с цените в области на най-необходимите потребителски стоки.

Средносрочно много ще зависи от сформирането на работещо правителство с ясна бюджетна политика

която да подпомага борбата с инфлацията и по-справедливото й отражение върху хората с по-ниски доходи. По принцип инфлацията не може да бъде равномерно компенсирана, но нормално е да има корекция към повишаване на заплатите в секторите, където темповете на растеж на възнагражденията несправедливо са изостанали, коментира още проф. Хубенова.

Същевременно в секторите с висока добавена стойност и с прираст на продукцията и на производителността на труда, трябва да има по-цивилизован начин на увеличение на заплащането, както и стимулиране на по-високата производителност на труда, смята проф. Хубенова.

Предизвикателството пред българската икономика

според нея, е както да задържи работната си сила в условията на борба с инфлацията, така и да премине към повишаване на равнището на работната заплата според качеството на труда и прираста на производителността на труда в работещите сектори на икономиката, за да се избегнат силно нежеланите процеси на изтичане на работна сила към други страни както в ЕС, така и извън него.