Световните цени на хранита спадат за шести пореден месец през септември

Световните цени на храните продължават да падат през септември за шести пореден месец, в същото време рязкото поскъпване на зърното е компенсирано от спада на цените на растителното масло. Това показват данните на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) за Световния ценови индекс на храните, който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, отстъпвайки от рекордните си стойности, отбелязани по-рано тази година, преди нахлуването на Русия в Украйна, съобщава на сайта си FAO.

Световният индекс на FAO е спаднал до 136.3 пункта миналия месец спрямо ревизираните 137.9 пункта за август, при 138 пункта обявени по-рано. Преди това Индексът спадна до рекордните 159.7 пункста през март, последва нов рекорден спад до 158.4 пункта през април.

На месечна база понижението е с 1.1 процента спрямо август, но на годишна база, спрямо септември 2021 година Инедксът на FAO се е повишил с 5.5 процента.

Спадът пред септември е предизвикан от понижение на цените на растителното масло с 6.6 процента на месечна база, като увеличените доставки и по-ниските цени на суровия петрол също са допринесли за спада. В същото време цените на захарта, млечните продукти и месото са спаднали с по-малко от един процентен пункт, облекчавайки инфлационния натиск.

Динамика на секторните индекси

През септември индексът на цените на млечните продукти на FAO падна с 0.6 процента, до голяма степен поради обезценяването на еврото спрямо щатския долар, както и поради влиянието на несигурността и разочароващите прогнози за икономически растеж.

Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0.5 процента. Цените на говеждото паднаха поради силните предложения за износ от Бразилия и увеличеното клане в някои страни производителки; и цените на птичето месо се понижиха леко поради слабото търсене на внос. Световните цени на свинското месо, напротив, се повишиха поради недостига на предлагане на свине за клане в Европейския съюз.

През септември индексът на цените на захарта на FAO спадна с 0.7 процента, главно поради благоприятните перспективи за реколтата в Бразилия и по-ниските цени на етанола, както и влиянието на движенията на валутните курсове.

FAO намали прогнозата си за 2022-2023 година за световното производство, потребление и търговия със зърно

Очакванията са световното производството на зърнени култури за 2022 г. отново да достигне 2768 милиона тона, 1.7% под брутното производство за 2021 г.

Глобалното производство на фуражно зърно се очаква да бъде 1468 милиона тона, което е спад от 2.8% спрямо миналата година, което се дължи главно на неблагоприятните земеделски условия в Съединените американски щати.

Светновното производство на ориз през 2022 г. се очаква да бъде около 512.8 милиона тона, което е с 2.4% по-малко от най-високото ниво за всички времена през 2021 г., но все пак над средното. Ревизията надолу от септември се дължи на продължителната лятна суша и високите температури в Китай и наводненията в Пакистан.

FAO повиши своята прогноза за световното производство на пшеница през септември 2022 г. до 787,2 милиона тона, което е с 1.0% повече от миналата година и вероятно е поставено до още по-висок нов рекорд; това се дължи на по-високите от очакваното добиви на култури в Европейския съюз и Руската федерация.

През сезон 2022-2023 г. се очаква потреблението на зърнени култури да спадне с 0.5 процента до 2788 милиона тона, главно поради намаляване на потреблението на фураж.

Според прогнозите, световните запаси от зърно в края на сезон 2023 г. ще намалеят с 1.6 процента спрямо нивото от началото на сезона до 848 милиона тона. Глобалното съотношение на запасите към използването на зърнени култури за сезон 2022-2023 г. може да намалее до 29.7 процента от 31 процента през миналия сезон, но остава сравнително високо в сравнение с предходни периоди.

FAO предполага, че обемът на световната търговия със зърно през селскостопанската 2022-2023 година (юли-юни) може да намалее с 2.4 процента в сравнение с предходния пазарен сезон, като се очаква намаляване на търговските обеми за всички основни видове зърно. Очакванията са това намаление да бъде заради последиците от войната в Украйна и укрепването на щатския долар.

45 държави се нуждаят от външна помощ за прехрана

Според последното издание на доклада за Перспективите за реколтата и ситуация с храните, който се публикува всяко тримесечие от Глобалната система за информация и ранно предупреждение (GIEWS) на FAO, 45 страни по света се нуждаят от външна хранителна помощ, включително 33 държави в Африка, 9 страни в Азия, 2 държави в Латинска Америка и Карибите и 1 държава в Европа.

Многогодишната суша, която причини остра продоволствена несигурност в Източна Африка, и ако хуманитарната помощ не бъде увеличена, може да се очаква глад в някои части от Сомалия. Допълнително усложняване на продоволствената несигурност в страните с ниски доходи и хранителен дефицит са високите нива на инфлация, трудните макроикономически условия и обезценяването на местните валути.

Докладът също така предвижда, че производството на зърнени култури в страните с ниски доходи и хранителен дефицит (LIFDC) ще намалее с 0.4 процента през 2022 г. в сравнение с 2021 г.