FAO алармира: Светът да се подготви за нови наводнения, суша и болести

Световните агрохранителни вериги, които все още са изправени пред последиците от пандемията от Ковид-19, трябва незабавно да се подготвят за нови катаклизми в бъдеще, независимо дали суша, наводнения или различни болести. За това предупреди вчера Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), предаде БТА, цитирайки световните агенции.

В момента 3 милиарда души на планетата не могат да си позволят здравословно хранене, което да ги предпази от недохранване, припомня организацията. Още 1 милиард са застрашени от това, ако внезапно сътресение в икономическата система намали доходите им с една трета, са изчислили икономистите на FAO в доклад.

В изданието за 2021 година на доклада за състоянието на храните и селското стопанство в света се подчертава и значението на транспортните връзки. Ако важни маршрути бъдат засегнати от катаклизъм, то разходите за хранене биха могли да нараснат за 845 милиона души, прогнозира организацията с централа в Рим.

Пандемията от Ковид-19 в голяма степен изведе на преден план слабостите на агрохранителните системи в света, подчертава в предговора на доклада генералният директор на ФАО Ку Донгю.

Тези системи включват производството, веригите за хранителни доставки, транспортните мрежи и потреблението.

В предходния юлски доклад от FAO бяха пресметнали, че през 2020 година между 720 и 811 милиона души са били засегнати от глад, което е с до 161 милиона души повече, отколкото през 2019 година и се дължи в голяма степен на пандемията.

За да даде възможност на страните да осъзнаят колко уязвими са хранителни им системи при катаклизми и хронични стресови ситуации, FAO е разработила няколко показателя за устойчивост. Защото в несигурна среда способността да се преодолеят шокове и стресови ситуации, за да се пристъпи след това към възстановяване, е от ключово значение, отбелязва организацията на ООН.

Тези показатели анализират вътрешното производство на страните, мащабите на търговията им, транспортните системи, с които разполагат, и възможностите на населението да се храни здравословно.

Страните са приканени да търсят слабите си места благодарение на тези способи и да се опитат да се справят с тях, обяснява Андреа Катанео, главен икономист и координатор на FAO.

Според годишния "Глобален доклад за храненето" (Global nutrition report), в който се използват по-специално данни на ООН, FAO, СЗО и УНИЦЕФ, в момента 48 на сто от земното население ядат прекалено много или прекалено малко.

Ако се запази сегашното темпо, светът няма да постигне 8 от 9-те цели в сферата на храненето, поставени от СЗО за 2025 г.

Става дума например да се ограничи крайното отслабване при децата (когато са твърде слаби за ръста си) и случаите на забавено развитие (когато са твърде ниски за възрастта си), както и затлъстяването при възрастните.

Според доклада около 150 милиона деца под петгодишна възраст страдат от забавено развитие, над 45 милиона са прекалено слаби, а близо 40 милиона имат наднормено тегло.

Разкрива се също, че над 40 на сто от мъжете и жените по света (2,2 милиарда души) имат наднормено тегло или са затлъстели.

"Неизбежните смъртни случаи поради лошо хранене са нараснали от 2010 г. с 15 на сто" и днес възлизат на "четвърт от всички смъртни случаи сред пълнолетните", заяви за АФП Рената Мича, която оглавява група експерти, работещи за "Глобалния доклад за храненето".

"Резултатите ни в световен мащаб показват, че нашето хранене не се е подобрило през последните десет години и представлява вече голяма заплаха за здравето на хората и за планетата", добави тя.

Според доклада хората не консумират препоръчаните количества храни, благоприятни за здравето, например плодове и зеленчуци.

Съвсем очаквано най-слабо е потреблението им в страните с малки доходи.

В страните с по-високи доходи се консумират най-много храни вредни за здравето, като червено месо, млечни продукти и напитки със съдържание на захар; там е най-голям и делът на хората с наднормено тегло.

В доклада е изчислено също, че търсенето на храни в световен мащаб е предизвикало през 2018 г. около 35 на сто от емисиите на парникови газове.

Храните от животински произход общо взето имат по-висок екологичен отпечатък на единица продукция от тези с растителен произход, се казва в доклада.