След петрола и газа Европа вече е и без вятър

Може би си мислите, че е невъзможно да останете без вятър, но липсата му в Европа доказва обратното. И тепърва ще става по-зле

Вятърът си отиде от Европа. Още през 2021 г. неговият недостиг удари силно северните страни, особено тези, които най-много зависят от вятърната енергия. Поради това декарбонизацията е възможност, но и предизвикателство, пише Frank Jacobs в публикация за Big Think.

По отношение на енергията Европа сега е между чука и наковалнята: има нужда от толкова много, а самата тя има много малко. Следователно декарбонизацията е не само възможност, но и предизвикателство.

Отказът от въглища, нефт и газ като източници на енергия за отопление на европейците и за осигуряване на работа основно има за цел да освободи планетата от парникови газове, които водят до прегряването й. А от началото на войната между Русия и Украйна се появи и друга достойна цел – Европа да стане независима от неприятелските чужди доставчици от рода на Владимир Путин и други, които казано на геополитически език, не бихте искали да срещнете на улицата.

Стратегическото прозрение

Стратегическото прозрение  обаче идва малко късно. Путин използва  руските енергийни доставки за Европа като оръжие в конфликта с Украйна. След като Русия намали значително доставките на петрол и газ за ЕС и призова никога повече да не се разчита на тях, може да се случат две неща.

Първо, в краткосрочен план Европа ще се изправи пред това, което германците наричат ​​„тежка зима“, а по-незаможните британци ще трябва да избират, както се казва в таблоидите, между „отопление и храна“. Второ, в дългосрочен план европейската енергийна криза може да ускори настъпването на бъдеще без въглерод. В повечето от тези сценарии вятърната и слънчевата енергия могат да играят голяма роля.

Въпреки това и двата източника на енергия имат един и същ проблем: те може да са възобновяеми, но не са устойчиви. Случва се да минат много дни, но да няма слънце или вятърът да не духа. Като оставим слънчевата енергия настрана, човек може да си помисли, че вятърът няма особено значение, защото в крайна сметка всичко се изравнява. Но тук на помощ идва нашата карта, която доказва обратното.

Факт е, че вятърът не само е нестабилен в зависимост от мястото, но с времето се и променя.

Синьото на картата показва европейските региони, където средната скорост на вятъра миналата година е била по-ниска, отколкото за периода от 1991 до 2020 г. Картата, публикувана във френския вестник Les Echos, показва тъмносините зони, където скоростта на вятъра е намаляла, както и червените зони, където, напротив, се е увеличила през 2021 г.

Някои важни моменти:

Тъмносиньото маркира големи региони в Северно море, Северна Скандинавия и Източна Европа, където скоростта на вятъра е намаляла с 5-10%.

Това важи и за малки райони в Ирландия, в южната част на Франция и близо до чешко-германската граница.

В същото време скоростта на вятъра се е увеличила с 5-15% на Балканите и в Турция.

Намаляването на скоростта на вятъра може значително да повлияе на вятърните турбини, които работят при скорост на вятъра между 14 и 90 километра в час.

Вятърът си отива

Миналата година коефициентът на натоварване, тоест съотношението на действителното производство към теоретичния максимум, е спаднал с 13% в Германия и Обединеното кралство и с 15-16% в Ирландия и Чехия, според Les Echos.

През 2021 г. недостигът на вятър засегна силно скандинавските страни, особено тези, които са най-зависими от вятърната енергия: Дания, която получава 44% от енергията си от вятъра, и Ирландия, където вятърът представлява 31% от общото производство на енергия. Други европейски страни, силно зависими от вятърната енергия са Португалия (26%), Испания (24%), Германия (23%), Обединеното кралство (22%) и Швеция (19%). Във Франция, която получава по-голямата част от енергията си от атомни електроцентрали, делът на такъв източник като вятъра е само 8%.

Датската енергийна компания Ørsted загуби 380 милиона евро поради намаляването на средната скорост на вятъра. На свой ред германската енергийна компания RWE отчете загуба от 38% от печалбата през миналата година, като това се отнася, както за вятърните турбини, така и за слънчевите панели.

Предстоящ недостиг на вятър

За съжаление на Европа, миналогодишното безветрие вероятно няма да е изолиран инцидент. В последния си доклад Междуправителствената група по изменение на климата прогнозира спад на средната скорост на вятъра от 6-8% в цяла Европа до 2050 г. Тъй като скоростта на вятъра става все по-непостоянна, цената на вятърната енергия става по-непредсказуема и доставките от такива източници по-малко надеждни. Това ще продължи, докато енергийният сектор не инвестира в мощни системи за съхранение, които са в състояние да съхраняват излишната енергия, произведена през ветровитите дни, и да я освобождават, когато вятърните турбини не работят.

Въпросът ще става все по-важен, тъй като делът на вятъра в общия енергиен микс на Европа нараства на фона на непрекъснато намаляващото производство на енергия, базирано на въглеводороди, и нежеланието да се използва ядрената енергия в пълният й потенциал.