Възходящият тренд на долара продължава и през последния ден на септември

Американският долар продължава до поддържа печеливши позиции спрямо повечето основни валути и в последния ден на септември.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.26%, а по-широкият WSJ Dollar нарасна с 0.03 на сто.*

В същото време индексът ICE Dollar може да завърши месеца със стабилен растеж на фона на очакванията за по-нататъшно затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ (фед) за ограничаване на инфлацията. Индикаторът е нараснал с около 3% от началото на месеца и около 7% от началото на тримесечието, обобщава Trading Economics.

Еврото струваше 0.98062 долара спрямо 0.9815 при затварянето на сесията в четвъртък, което представлява спад с 0.30% и подългжава да е близо до 20-годишното си дъно, достигнато по-рано през седмицата, под натиск от силата на долара. Много инвеститори залагат, че Европейската централна банка ще стане по-агресивна при повишаване на лихвените проценти, след като последните предварителни данни за индекса на потребителските цени показаха, че нивото на инфлацията в Германия е нараснало повече от очакваното през септември до нов рекорд от 10%. Преди два дни президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че централната банка ще продължи да повишава лихвените проценти, за да укроти инфлацията, дори ако страничният ефект от по-строгите политики ще бъде по-слаб растеж, а и няколко членове на борда на ЕЦБ призоваха за ново увеличение от 75 базисни пункта през октомври.

Спрямо британския паунд доларът се повиши с 0.32% до 1.11529 долара, след като затвори на нови от 1.1117 долара в края на предишната сесия в четвъртък. Британската валута остава близо до нива, невиждани от 1985 г., тъй като инвеститорите се тревожат за новия план консервативното правителство за намаляване на данъците, растящите нива на дълга, високи цени и задаваща се рецесия. И докато финансовият министър Куартенг каза, че неговите 45 милиарда паунда по-малко, заради намаления на данъци, ще подкрепят икономиката, МВФ отбеляза, че стратегията вероятно ще увеличи неравенството, а рейтинговата агенция Moody's предупреди, че нефинансираните намаления на данъците са отрицателни за кредитирането и респективно за бизнеса.

Най-слабо американската валута се повиши спрямо японския йена, нарастване само с 0.03% до 144.40 йени в сравнение с 144.46 йени ден по-рано. Йената се насочва към най-ниските си нива от 24 години, което накара централната банка на Япония (BoJ) в средата на седмицата да отправят нови предупреждения срещу резкия спад на йената само ден след като правителството се намеси на валутните пазари за първи път от 1998 г., за да спре падането на йената. Японският министър на финансите Шуничи Сузуки каза, че правителството е „силно загрижено за скорошните бързи и едностранчиви ходове, водени отчасти от спекулативна търговия“, и че властите са „готови да реагират, ако е необходимо“. Интервенцията беше проведена, след като BoJ реши да запази политиката си на ултра-ниски лихвени проценти, за да подкрепи крехкото икономическо възстановяване, което доведе до по-нататъшно обезценяване на йената на фона на разширяващо се разминаване с паричната политика на САЩ.

Швейцарският франк, който е основният конкурент на долара за вулата-убежище, спадна с 0.1% до 0.9765 долара, спрямо 0.9773 долара в четвъртък, движейки се близо до нива, невиждани от юни, заради отстъплението на други европейски валути, тъй като очакванията за агресивно затягане от страна на Фед засилиха щатския долар. Така разходите по заемите на Фед се очаква да достигнат 4.6% до март. Като отговор Швейцарската национална банка (SNB) повиши основния си лихвен процент със 75 базисни пункта на последното си заседание, повишавайки разходите по заеми до положителна територия за първи път от 2011 г. SNB също така сигнализира, че лихвеният процент вероятно ще продължи да се увеличава на следващите срещи, за да противодейства на увеличения инфлационен натиск и да ограничи растежа на потребителските цените.

Поскъпналият петрол, обаче подкрепи двете стокови валути, които са най-силно зависими от котировките на суровината. На Лондонската борса американския лек суров петрол (WTI) с доставка на 20 октомври се повиши с 0.85% до 81.02 долара за барел, а европейският Breny с доставка до 10 октомври нарасна с 0.73% до 89.14 долара за барел. В резултат щатската валута отстъпи с 0.07% до 1.36674 канадски долара и с 0.46% до 10.66823 крони.

И другите две стокови валути в Азия също се повишават, макар и по-слабо, спрямо американския долар. Австралийският долар поскъпна с 0.02% до 0.65175 щатски долара, а новозеландският нарасна с 0.16% до 0.57323 американски долара.

Затова пък криптовалутният пазар се възползва от силата на долара. Биткойнът поскъпна с 0.38% до 19 574 долара за барел, а етериумът нарасна по-слабо, с 0.13% до 1 339.49 долара. Поглеждайки назад, през последните четири седмици биткойнът спечели 3.24 процента, а за последните 12 месеца цената му падна с 59.1 процента. Според прогнозите на глобалните макро модели на Trading Economics и очакванията на анализаторите, биткойнът ще слезе до 17 203 долара до края на това тримесечие и до 12 685 долара след една година. Очакванията за етериума са да спадне до 1 157 долара до края на това тримесечие и до 774.51 долара след една година.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:00 часа българско време, а на криптовалутите към 10:30 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.