Горите у нас ще бъдат от най-засегнатите от климатичните промени, проблем са и големите площи от изкуствено създадени култури

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени, проблем у нас са и големите площи от изкуствено създадени култури, коментира за climateka.bg доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на “Климатека”, преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет.

Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.

Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции. 

Често горите се приемат просто като наличие на много дървета на дадено място, но всъщност са много сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания в миналото или пренебрегването на много от натрупващата се информация са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и крайно устойчив ресурс. Натрупването на опит, нерядко негативен, и задълбочаването на разбирането за отделни групи организми и връзките между тях ни дават възможността в много по-добра степен да осъзнаем, че горите често са много деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени, както пише и инж. Александър Дунчев. Загубата на един наглед маловажен вид може да се окаже ключова за съществуването на следващ вид, или група видове във веригата, и така да се наруши съществено съществуващия баланс. 

В какво най-общо се изразяват промените в горите на България? 

За съжаление, първото уточнение, което трябва да се направи, е, че промените може да са много, драстични и невинаги напълно предвидими. За да може да се направят стъпки в подготовката в това направление през 2019 г. беше изготвена „Националната стратегия и план за действие за адаптиране към изменението на климата на Република България“. В рамките на стратегията има обстоен доклад за горския сектор, в който се очертават и различни ключови възможни промени. Сред най-значимите и вероятни са:

Засилена чувствителност на растителни и животински видове, която води до затруднено развитие и повишена податливост на екстремни прояви на климата или патогенни организми. За да се даде разбираем пример, ако един човек се разболее от хронична болест, той започва да става все по-уязвим на други по-остри болести и вероятността за тежко боледуване или загиване се увеличава. С отделните видове в горите ситуацията е сходна. Ако даден вид е адаптиран да се развива при определени температури и наличие на влага, но променящият се климат води до по-чести и значими летни суши, особено при наличието и на горещи вълни, то този вид ще се затруднява все повече да понася следващите трудни условия. И докато животните могат да се преместят от място с неблагоприятни условия към друго – с по-благоприятни, то растенията няма как да извършат бърза миграция. 

България има изключително богат растителен свят с над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели в региона от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там. Последните подобни събития са ледниковите периоди, когато нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове. 

След края на ледниковите периоди и постепенното покачване на температурите, някои видове са се оказали по-адаптивни и са започнали миграция и завземане на територии на север, но други видове са оцелели само в по-високите части на планините в нашия регион. Ако климатът продължи да се затопля, тези видове ще са изправени пред неблагоприятната ситуация – от една страна, да не могат да мигрират към по-голяма надморска височина или това да е силно ограничено от липсата на достатъчно подходящи територии. От друга страна, ще са в конкуренция с настъпващите от по-малка надморска височина видове, които ще бъдат по-добре адаптирани към по-топъл климат. Въпреки че на пръв поглед ситуацията изглежда като възможна лесна подмяна на едно с друго, както е с придвижването на фигурите на шахматната дъска, в действителност много от тези промени може да са крайно нежелани. Това важи особено за онези редки видове, които са оцелели само на отделни места на Балканския полуостров (ендемични видове) и които могат да бъдат изгубени завинаги. 

Фигура 1. Вековна черна мура в Национален парк “Пирин”. Горите от черна мура (Pinus heldriechii) и бяла мура (Pinus peuce) са сред най-редките в европейски и световен мащаб гори, които са наследство от отминали епохи на по-студен климат. Затоплянето крие редица неизвестности за тяхното бъдеще. 

И ако сега има хора, които биха махнали с ръка и казали „какво толкова, един вид“, то такъв процес може да има и значителни икономически ефекти със загуба на по-ценни от стопанска гледна точка гори и замяната им с много ниско продуктивни растителни съобщества. Последният тип промяна е най-вероятна да се случи на малки надморски височини. Там задълбочаващото се засушаване през летните периоди може да доведе до значителна деградация на горите и превръщането им в подобни на средиземноморските храсталачни съобщества (маквиси и гариги), от които хората имат малка полза. Това може да не изглежда значимо, но не трябва да забравяме, че в България все още много хора зависят силно от използване на дърва за огрев, а нуждата от качествена дървесина и – респективно цената ѝ, се покачват непрекъснато и се очаква тази тенденция да се запази. 

За да бъдат илюстрирани тези възможни негативни ефекти, ще бъдат посочени примери от проучването на екологичните ниши (комбинацията от условия, при които се развива даден вид) на много от стопански значимите горскодървесни видове за територията на Югозападна България и промяната на площта на терените с оптимални условия при моделиран бъдещ климат към периода 2070  – 2100 г. (Панайотов и др., 2021). 

Проучването показва наличието на 3 условни групи от дървесни видове:

„Губещи“ – дървесни видове, които се очаква да се сблъскат със сериозно свиване на териториите с подходящи климатични условия; 

„Потенциално печеливши“ – дървесни видове, за които екологичната ниша може да се очаква да се разширява и съответно те могат да увеличат заеманата от тях площ; 

Видове, за които не се очаква съществена промяна. 

Към първата категория, които условно можем да наречем „губещи“, се отнасят предимно иглолистните дървесни видове и особено тези, които сега заемат най-студените зони в субалпийските гори. На база на климатични условия екологичните им ниши се очаква да се изместват към по-големи надморски височини, но там видовете ще срещнат други лимитиращи фактори, като силни ветрове, лавини, прекалено скалисти участъци с примитивни почви или без почви, бавно нарастване на младите индивиди и повишен риск от измръзването им. Например при моделирането на екологичната ниша на обикновения смърч (Picea abies), се очертава портенциално 15-кратно свиване на териториите с подходящи условия. Сходен е моделът и за обикновената ела (Abies alba), бялата мура (Pinus peuce), черната мура (Pinus heldreichii), клека (Pinus mugo). За представителите на род бор (Pinus) можем да очакваме, че реалната ситуация може и да не е толкова лоша в сравнение с модела на база на това, че е известна тяхната по-висока толерантност към засушавания в планински условия и по-голямата непретенциозност спрямо почвените условия. Но от друга страна за обикновения смърч и обикновената ела прогнозите са наистина много притеснителни предвид техните изисквания към по-богати почви и повече овлажняване.

Фигура 2. Моделиране на степен на пригодност на територията на Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП) за обикновения смърч (Picea abies) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят показва територии с висока степен на пригодност на база на климатични показатели, а жълтия цвят със средна степен на пригодност. Оранжевите и червени цветове показват ниска степен на пригодност.

Към втората категория видове, които условно можем да наречем „потенциално печеливши“, се отнасят предимно видовете от род дъб (Quercus), келяв габър (Carpinus orientalis), смрики (род Juniperus). Те са добре приспособени за понасяне на много широк спектър от условия и успешно развитие при комбинации от бедни почви, лятно засушаване и краткосрочно, дори значително спадане на температурите през зимния сезон, което е важен фактор, ограничаващ разпространението на видове с предимно средиземноморски ареал. Като пример може да бъде посочен косматият дъб (Quercus pubescens), за който моделирането показва двукратно увеличаване на територията с подходящи климатични условия, а тя и в момента е доста обширна в ниските части на Югозападна България. 

Сходно е увеличението за благуна (Quercus frainetto) и цера (Quercus cerris). При горуна (Quercus petraea) се очаква сравнително запазване на площта на териториите с подходящи условия, като голяма част от сегашната ниша се влошава с една подстепен на пригодност. Разширяването на нишата е в посока навлизане по-високо в планините, като единствено високите части на Пирин, Рила, Витоша и най-високите части на Стара планина и Беласица остават с недобра пригодност. 

Фигура 3. Моделиране на степен на пригодност на територията на  Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП) за космат дъб (Quercus pubescens) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят показва територии с висока степен на пригодност на база на климатични показатели, а жълтия цвят със средна степен на пригодност. Оранжевите и червени цветове показват ниска степен на пригодност.

Tрудно възобновяване на много от видовете дъбове в България

Същевременно, независимо от екологичната пластичност, трябва да се отчете наблюдаваното трудно възобновяване на много от видовете дъбове в България, малките им възможности за миграция заради тежките семена (жълъди), които не се разнасят от вятъра, значителните потенциални повреди при младите фиданки от прегризване от домашни животни и конкуренция с други видове с потенциално добро представяне при бъдещи по-топли условия, като например келявия габър. Това значи, че ако трябва да се реализира потенциално по-добрата ниша на дъбовете, ще са необходими сериозни усилия в отглеждането на горите и тяхното опазване. В противен случай е вероятен преход към растителни съобщества от средиземноморски тип с доминиране на храсти и дребноразмерни дървета. Сред видовете, които могат да запазят или дори да разширят екологичните си ниши, са обикновеният бук и обикновеният габър, но това ще се случва в планините и често на места, които сега са подходящи за иглолистни видове. 

Втори, не по-малък проблем за горите в България, с оглед на климатичните промени, са големите площи изкуствено създадени гори (култури). 

Изкуствено създадените гори в България

През XX век в България са залесени над 1,5 милиона хектара гори, като повечето от тях са от два дървесни вида – бял бор и черен бор. Залесяванията са извършвани за овладяване на ерозионни процеси, възстановяването на горския характер на силно деградирали, поради прекомерни изсичания в миналото гори. Залесяванията са били и с чисто икономическа цел за производство на дървен материал. 

Бял бор – около 30% от културите от бял бор са на по-ниска надморска височина от естественото разпространение на този вид в България. Други 35% се намират между 700 и 1000 м н.в., където се срещат само 8% от естествените гори от бял бор. 
Черен бор – разпространението на културите от черен бор по височина е сходно, като 76% обхващат територия под 700 м н.в., където се срещат само 5% естествени гори от този вид. 
Тези несъответствия не са били отчитани като потенциален проблем през 50-те и 60-те години на XX век, но през последното десетилетие комбинацията от високи температури и периодични летни суши, както и липса на отгледни мероприятия, доведоха до постепенно отслабване на много от културите и нападането им от различни вредители. 

Надали има човек, на когото да не му е правило впечатление масовото съхнене на иглолистни гори в ниските части на страната. То до голяма степен е пример за каскадните промени, които са възможни. Първоначално започва отслабване поради по-неблагоприятните климатични условия, а впоследствие от това се възползват различни специализирани вредители (най-често насекоми и патогенни гъби), които предизвикват директно загиване или допълнително отслабване и последващо загиване. Този процес има финансови измерения със загуба на дървен материал в случаите, когато загиналите участъци се намират на трудни или неизгодни за дърводобив места, но трябва да се очертае и допълнителен неблагоприятен аспект.

Ако в засегнатите площи не протичат достатъчно добри възобновителни процеси с поници и фиданки на желани видове (потенциално по-добре приспособени към бъдещите условия), може да се наложат скъпи и трудни залесявания. В допълнение, за да се достигне до устойчива и здрава гора почти винаги са необходими и добре проведени отгледни мероприятия, които по правило са скъпи, неносещи директен приход и по тази причина често не са били изпълнявани в миналите две-три десетилетия, което води и до част от настоящите проблеми.  

Зачестяване на природните нарушения и пожари

Още по-съществен, но често пренебрегван проблем, свързан с климатичните промени, е зачестяването и увеличаването на интензивността на природните нарушения. 
Много хора ги наричат „природни бедствия“, но те са част от естествените процеси и нерядко са и необходими за дългосрочното правилно функциониране на дадена екосистема. Климатичните промени обаче могат да създадат условия за по-чести и интензивни бури, необичайни за дадени райони събития, като например прекалено обилни мокри снеговалежи или силно обледеняване на дървета или големи и изключително интензивни пожари. 

През последното десетилетие в различни райони на нашата страна се случиха няколко подобни „необичайно големи“ събития, които подсказват потенциалните бъдещи проблеми. Примери са огромните по мащабите си повреди в борови гори в Родопите след обилните мокри снеговалежи в началото на март 2015 г., значителните повреди в букови гори и борови култури в района на Петрохан при поледицата през 2021 г., големият ветровал, засегнал смърчовите гори в резерват “Бистришко бранище” през 2001 г. и последвалият го още по-голям каламитет (бурно развитие) на насекомото корояд типограф, които заедно нанесоха значителни повреди на иглолистните гори на Витоша. 

Още по-фрапиращи са зачестяващите големи пожари, 
които не подминават дори типове гори, които в миналото сме считали за „негорящи“. Подобни събития могат да имат много сериозни ефекти, тъй като за много кратко време носят мащабна промяна в даден район. 

При нормална ситуация горите обикновено имат своите механизми за възстановяване, но ако на дадено място се случат сравнително бързо няколко последователни нарушения (например ветровал, последван от масова смъртност от развитие на корояд, последван от пожар), системата може да загуби прекалено голяма част от способността си за възстановяване и това да е преход към нов и потенциално нежелан тип екосистема. Това може да се утежни още повече, ако в годините след подобни нарушения, климатичната ситуация се окаже неблагоприятна за младите и много нежни поници и фиданки, които поникват от семената на големите дървета и би трябвало да възстановят бързо екосистемата. 

За съжаление, подобни „апокалиптични сценарии“ вече се наблюдават на различни места в света и редица изследователи се опасяват, че ставаме свидетели на фрапиращи промени със значителни негативни и често трудни за разбиране ефекти. Примери са огромните „невиждани“ пожари в Сибир, Канада, САЩ и амазонските джунгли, масовото загиване на мангрови гори на границите с океаните, загиването на милиони борови дървета, нападнати от корояди или мехуреста ръжда (вид патогенна гъба) в западните части на Северна Америка. 

Подобни екстремни епизоди на смъртност имат и допълнителни скрити ефекти, които сами по себе си могат да имат негативно влияние върху глобалната климатична система.

Подобни примери са отделянето на огромни количества въглероден диоксид при мега пожарите и в същото време загуба на милиони големи дървета, които в обичайната си жизнена дейност поглъщат въглероден диоксид и отделят кислород. Налице са данни, че масовата смъртност променя хидрологичния режим на някои от най-големите горски екосистеми като сибирската тайга или амазонските джунгли, което от своя страна може да доведе до следващи проблеми за горите. 

Опазване на старите гори и намаляване на дърводобива в тях

За повечето неспециалисти би прозвучало странно как опазването на стари гори може да е полезно за горите. В действителност, старите гори не са като общност от стари хора. В тях обикновено старите дървета са значително по-малко от средновъзрастните и младите дървета, има голямо разнообразие и на видове и още повече на отделни генотипове. Всички ние знаем образния пример, че поколението на генетично по-различни индивиди често е по-здраво, силно и адаптивно. В горите също е така, а в старите гори ние имаме и „гена на устойчивостта“. Ако едно 400-годишно дърво е оцеляло, то очевидно е достатъчно добре адаптирано и понесло несгодите, включително и от климатична гледна точка, на предходните векове. Шансът неговият набор от гени да е достатъчно адаптивен и за бъдещите условия е по-голям. И това, че дървото може да е по-криво и неатрактивно на външен вид, и съответно по-малко ценно от стопанска гледна точка в днешно време не е от такова значение, колкото това дали е по-устойчиво. 

В активно стопанисваните гори през изминалото столетие често е водена селекция целяща наличието предимно на по-прави и ценни от стопанска гледна точка дървета. Недобре изглеждащите са елиминирани, както и дървесни видове с по-ниска стойност. Това е довело до едно „опростяване“ на структурата на горите, което крие риск от по-голяма уязвимост при възникване на неблагоприятни условия или събития. 

За съжаление, сред голяма част от специалистите в горите и в обществото продължава да битува вярването, че „подредените и почистени“ млади гори са по-здрави от „разхвърляните“ стари гори. Допълнителен аспект, който малко неспециалисти осъзнават, е че едно едроразмерно дърво обикновено има значително по-голяма листна маса и съответно фотосинтезира и поглъща много повече въглероден диоксид и съхранява в дървесината си много повече въглерод от множество по-малки и млади дървета. По тази причина в съвременното лесовъдство са залегнали концепции за опазване на т.нар. „острови на старост“ и отделни „биотопни дървета“ в стопанисваните гори, опазване на добре запазени големи стари гори, толериране на повече разнообразие. 

Много важни потенциални действия са доброто планиране на дейностите в горите 

според това кои дървесни видове са доминиращи на дадена територия в настоящия момент и дали се очаква те да са добре адаптирани към потенциалните бъдещи условия. Ако намиращият се в момента вид не е подходящ, би следвало да се планират дейности за по-скорошна подмяна с по-подходящи видове. Това става основно по пътя на внимателно наблюдение на възобновителните процеси и задействане на подходящи възобновителни сечи. Може да се налага и подпомагане на възобновяването чрез залесяване на подходящи видове. Ако има и добро моделиране на податливостта на горите към различни типове природни нарушения, е възможно да се планират специфични мероприятия, с които да се намали рискът. Основно това касае риска от пожари, но с различни отгледни мероприятия може да се подобри устойчивостта към повреди от сняг, силни ветрове или да се подобри способността на горите да се възстановяват по-бързо след такива събития. 

За съжаление, и тук има лоша новина. Тези дейности изискват дългосрочна работа от много добре подготвени специалисти и достатъчно отделяне на финансови ресурси. В нашата държава продължава да преобладава желанието от горите предимно да се извлича дървесина и обществото, политическото управление и респективно – локалното управление, не разбира или не желае да приеме „цената“ на подобни мерки. Значително трябва да се подобрят и системите ни за наблюдение на процесите в горите, събирането и анализирането на информация и по-добро планиране. 

Често залесяването на нови гори се посочва като панацея за решаването на проблемите с климата. 

Както бе посочено по-горе, младите дървета не могат да заместят по-старите и по-големите по отношение на ползите си за климата, и съответно логиката за компенсации или заместване на едното с друго, не е правилна. Същевременно при растящия глад за дървесина, който се очаква да се увеличава, създаването на нови и подходящи насаждения, особено на неефективно използвани терени е необходима мярка. 

В България имаме големи територии изоставени земеделски земи и пасища, които са много подходящи за създаване на плантации за производство на дървесина, а в някои случаи и за създаване на гори за възстановяване на намалели по площ по-редки и ценни типове гори. Имаме немалък потенциал и във възстановяването на влошени полезащитни пояси, които са полезни едновременно за земеделието и за редица животни, и са последен остров за биоразнообразието в големите почти напълно обезлесени полета в някои части на Северна България.

В заключение, горите и всички ние, които обичаме да сме сред тях и да използваме техните продукти, сме изправени пред предизвикателствата и голяма част от тях са със значителна доза неизвестност. Можем да предполагаме и моделираме потенциалните ефекти от климатичните промени, но всъщност отговорите са в природата и нейните сили да се адаптира. А най-доброто, което можем да направим, е да поддържаме максимално много природното разнообразие и богатство, които са ключ към добрите адаптивни способности.