Защо над 2,6 млрд. лв. приходи от емисии не могат да се инвестират в зелена енергия?

Само за последните пет години разполагаемите за оператори на инсталации квоти са намалели с над 40%, затова бизнесът плаща все повече за замърсяването с емисии. „Всъщност такъв е замисълът на въвеждането на квотите – от една страна събраните средства да се използват за зелена енергия, а от друга – да насърчават емитиращите сектори и производства да инвестират в технологии и процеси с намаляващи емисии,“ коментира Тодорова.

Но средствата не се използват за инвестиции в зелена енергия, включително и поради законови ограничения, коментира за 3eNews Силвия Тодорова от Българската стопанска камара, директор на Център "Предприемачество" и ръководител на Програма "Икономически и финансови въпроси.

А само това е начинът бизнесът да направи Зеления преход и да намери нови варианти и алтернативи на покачващите се цени на природни газ.

Покачващите се цени на природния газ повлияват предприятията в няколко аспекта в зависимост от ценовите политики, които следват предприятията, пазарната им позиция, финансово-икономическо състояние и степента на адаптируемост на плановите им за развитие. Един от вариантите е пренасяне на увеличението на разходите за природен газ в крайните цени на продуктите, т.е. поемането им от крайните потребители. Това е частично или пълно поемане на увеличението от предприятието (което бързо води до декапитализация и евентуално прекратяване на производството). От друга страна е компенсиране на по-високата цена чрез намаляване на разходи за други дейности, материалозаместване, свиване или замразяване на инвестициите.

При над 8.1 хил. небитови потребители на природен газ в страната е вероятно някои предприятия да излязат от пазара или да прекратят своята дейност, посочи още експертът.

Най-засегнати сектори и потребители

Сред най-засегнатите предприятия и сектори са тези, които използват природния газ като суровини за производство на химикали, пластмаси, азотни торове и др. или като горивна основа, особено в непрекъсваеми процеси и производства. По икономически сектори, това са химия (7 TWh), металургия (1.1 TWh), стъкларска промишленост (1.7 TWh), земеделие (0.6 TWh). Разбира се, и енергетиката (11 TWh), предимно при производството на електрическа енергия по комбиниран начин от топлофикационните дружества.

Реално повишаването на цените на природния газ засягат всичките му потребители. В случай, че разгледаме т.нар. „защитени клиенти“, то сред тях попадат около 7 хил. от небитовите потребители. Това са клиенти от здравеопазването, службите за основни социални грижи, спешно реагиране, някои малки предприятия и др.. Но за тях се отнася гарантирането на доставка на природен газ в случай на настъпване на някои извънредни събития, но не ги защитава или отгражда от ценовите нива на природния газ, т.е. природен газ ще има, но цената му ще бъде непосилна.

Пределната цена, която поискаха работодатели и синдикати от 250 лева на мегават/час е хубава цифра, но вероятно ще остане само като очакване, имайки предвид настоящата национална и геополитическа обстановка, посочи Силвия Тодорова.

Необходимо е диверсифициране на доставките или компенсации за засегнатите потребители

За постигането й е необходимо или сключване на дългосрочни договори с диференциране на доставчиците, или осигуряването на компенсации за засегнатите потребители. И пред двата подхода има редица рискове и трудности, сред които са конкуренцията от ЕС и страните от Азия, намалените инвестиции и разработване на нови находища в последните години, ограниченият (малкият) национален пазар и други.

Вариантите са алтернативни горива, собствени енегроизточници, създаване на енергийни общности

За съжаление вариантите са ограничени от два фактора: време и ресурси. В дългосрочен план, някои от възможните решения са преминаване към алтернативна горивна база, изграждане на собствени енергоизточници, включително чрез механизмите на енергийните общности, материалозаместване (при възможност). Но това е свързано и с промяна на комплексни разрешителни и други административни процедури, които може да отнемат и до две години, обясни Тодорова.

В кризисни ситуации трябва да се намали потреблението, някои бизнеси ще прекратят дейността

От гледна точка на това, че ценовата еластичност на търсенето на първична енергия е ниска и обикновено намирането на заместители на енергията е трудно като рентабилните варианти са ограничени.

Затова някои от общите решения, които се прилагат в кризисна ситуация е ограничаването на потреблението, намаляване на други производствени разходи, пренасочване на енергия от/за други дейности, замразяване или прекратяване на дейността. Сред вариантите е ползването и на алтернативни доставчици на природен газ.

 И няма как да се не се запитаме от къде могат да дойдат допълнителни средства за инвестиции освен от оперативните програми и от така дълго очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост? Затова е важно да посочим как ситуацията ще повлияе на пазара на емисии за българските предприятия.

Въпросът е комплексен, но общата тенденция е за увеличаване на разходите за емисии поради  промените в търгуваемите цени и намаляването на разполагаемите емисионни квоти за страната, постепенното отпадане на инсталации, които имат право на ползване на емисионни квоти.

Само за пет години бизнесът получава 40% по-малко квоти

„Само за последните пет години разполагаемите за оператори на инсталации квоти са намалели с над 40%. В някои случаи на предприятията, които са оператори на инсталации, освен ползването на разпределените квоти се налага закупуването и на допълнителни емисии, независимо от извършени модернизации и обновления на производствените линии и енергийни източници.“ Това коментира Силвия Тодорова от Българската стопанска камара.

Българските предприятия се конкурират с предприятия от другите страни от ЕС за закупуване на необходимите им за дейността емисии, както и с редица финансови институции или фондове, които ги използват като инвестиционен актив, допълни тя.

Не са предвидени и компенсации за индустрията ни в последното изменение на закона за държавния бюджет и съответно при отсъствие на работещ парламент, такива е трудно да бъдат приложени. Освен това като форма на държавна помощ трябва да се извърши нотификация за компенсаторна схема пред ЕК. Но компенсацията трябва да бъде добре премислена и целенасочена, посочи специалистът.

Допълнителните квоти емисии, които се заплащат от българските предприятия, зависят от производствената им дейност и горивната база, както и от реализираните инвестиционни проекти за обновяване и модернизация, и съответно варират през различните години. Публично достъпна и обобщена информация за тези разходи не е налична. Възможно е да се направят оценки за тези разходи на базата на индивидуалните годишни финансови отчети на предприятията като стойностите варират в широки граници от няколко хиляди до няколко стотин хиляди лева за предприятие на година.

Попитахме дали предприятията могат да използват спестените емисии за инвестиции в зелена енергия и доколко пазара на квоти подпомага зеления преход?

„Всъщност такъв е замисълът на въвеждането на квотите – от една страна събраните средства да се използват за зелена енергия, а от друга – да насърчават емитиращите сектори и производства да инвестират в технологии и процеси с намаляващи емисии,“ коментира Тодорова.

У нас приходите от продажба на националните квоти емисии постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и се разходват според изискванията на Закона за енергетиката съгласно решение на КЕВР за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ за съответния регулаторен период. Те се изразходват в две основни направления. На първо място за покриването на разходите на обществения доставчик, разходи за премии на производителите от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство и на второ място за издръжка на фонда.

За момента е невъзможно да се инвестират средствата в зелена енергия,

включително и поради законови ограничения.

Както в някои други икономически сектори и в електроенергийния пазар и в пазара на природен газ в страната в продължение на години се прилагат хибридни модели с либерализиран и нелиберализиран сегмент, при което се получава кроссубсидиране от един клиенти за сметка на други, коментира Тодорова. Според Силвия Тодорова трябва по-скоро да се премине към завършване на либерализацията на пазара и съответни законодателни промени, включително и за защита на уязвимите лица. След което може да се говори за допълнителни препоръки по работата на фонда, допълни още експертът на БСК.

 

Приходи от емисии

2021 г. - 1625 млн. лв.

2020 г. - 875 млн. лв.

2019 г. - 858 млн. лв.

2018 - 718 млн. лв.

2017 г. - 255 млн. лв.

 

Приходи на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (освен приходите от квоти, включват и вноски т.нар. "задължение към обществото", приходи от продажба на  квоти емисии, лихви върху несъбрани публични държавни вземания) и разходи за издръжка на фонда

2021 г. - 2645 млн. лв. приходи, 1.84 млн. разходи за издръжка работата на фонда (заплати, осигуровки, ремонти, софтуер и др. нематериални активи, материали, вкл. ел. енергия, вода, външни услуги, застраховки, оперативна издръжка на дейността на фонда)

За 2020 г. приходите са 1817 млн. лв. приходи, 1.55 млн. лв. издръжка общо, а през 2019 г. - 2099 млн. лв., 1.39 млн. лв. издръжка общо.

Бележка:

Дерогацията (Отлагане) и безплатно разпределяне на квоти, според член 10а и 10в на Директива 2009/29/ЕО за подобряване на Схемата за търговия с емисии е приложима единствено за разпределяне на безплатни квоти на преходен принцип на инсталации за производство на електрическа енергия при определени условия в преходния период 2013-2020 г.

Заявените от страната ни безплатни квоти са обвързани с постепенно преминаване на засегнатите инсталации от сектор „Електропроизводство“ от безплатни квоти към квоти, осигурявани чрез участие в търгове, при което всяка инсталация трябва да изпълнява инвестиционни проекти на стойност, равна на предоставените безплатни квоти.

За настоящия период 2021-2030 г. предоставянето на квоти за тези оператори/инсталации е възможно единствено въз основата на конкурентна тръжна процедура, като изрично е необходимо да бъде изпълнено условието за стимулиращ ефект. Т.е. получателят на квотите да бъде насърчен да „промени поведението си“ като се счита, че без този стимул подобна промяна не би се осъществила.