Доларът стартира новата седмица с печалби спрямо основните валути

Зелените пари се повишиха в началото на третата седмица на август, тъй като търговците продължиха да претеглят данните, които повишиха вероятността инфлацията в САЩ да е достигнала своя връх през юни, когато нарасна с 9.1%, което е най-голямото увеличение от края на 1981 г., на фона на ястребовите коментари на членовете на борда Федералния резерв на САЩ (Фед).

Данните за САЩ в петък, показващи първия спад на цените на вноса от седем месеца, бяха последвани от статистиката по-рано през седмицата, която показа, че потребителските и производствените цени през юли също се понижават. Това подхрани надеждите на инвеститорите за по-малко агресивно затягане на паричната политика от Фед, въпреки продължаващия хор от ястребова реторика на Фед, като на президентът на Фед на Ричмънд Томас Баркин, който каза пред CNBC в петък, че би искал инфлацията да се движи близо до целта на Фед от 2% за „известно време“, преди да бъде спряно повишаването на лихвените проценти, добавяйки, че има „още време, за да влезем в ограничителна територия“.

Анализаторите ще проучат протоколите от последното заседание на Фед, което трябва да бъде публикувано в сряда, за повече информация относно позицията на членове от ръководството, докато данните за продажбите на дребно, които ще бъдат обявени в петък, ще дадат някаква свежа представа за здравето на икономиката.

Паричните пазари сега оценяват 44.5% вероятност за ново повишение на лихвите със 75 базисни пункта от Фед през септември, спрямо 55.5% шанс за забавяне на темпото на повишаване.

Пряко влияние върху азиатските валути оказаха публикуваните макроикономически данни от Китай, които показаха, че ръстът на продажбите на дребно и промишленото производство са нараснали по-слабо от прогнозите на анализаторите през юли. Продажбите на дребно са се повишили с 2.7% на годишна база от очакван ръст от 5%, а нарастването на промишленото производство се е забавило до 3,8% миналия месец от 3,9% през юни, докато анализаторите очакваха за този показател ръст от 4.6%.

По-лошата от очакваната статистика повиши търсенето на защитени активи или т. нар. валути-убежища, включително японската йената (в по-голяма степен), както и долара и швейцарския франк.

За да подкрепи китайската икономика, Китайската народна банка инжектира 400 милиарда юана (близо 60 милиарда долара) във финансовата система по програмата за средносрочно кредитиране (MLF), а също така намали лихвите по заемите за период от една година с 10 базисни пункта до 2.75% годишно.

„Въпреки предупреждението за инфлационен риск и условия на рязък спад на ликвидност, доминиращите рискове от пониженото разпространението на Covid и разгрома на имотния сектор накараха Банката на Китай да намали лихвите, за да стимулира търсенето“, каза Кен Чеунг, главен валутен анализатор за Азия в Mizuho Bank, цитиран от CNBC.

Индексът ICE Dollar, който измерва динамиката на зелените пари спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.74%, движейки се около средата на диапазона си този месец. Широкият WSJ Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.22%*

Еврото се понижи с 0.22% до 1.02349 долара, спрямо 1.0259 долара при затваряне на търговията в петък, притиснато от войната в Украйна и нейното отражение върху икономиката на Европа, търсенето на неруски енергийни източници и удара върху германската икономика от оскъдни валежи, водещи до масирано рали на разходите на потребителите и производителите.

Паундът спадна с 0.27% до 1.2103 долара при 1.2138 долара в края на предишната сесия.

Швейцарският франк спадна с 0.32% до 0.9441 франка за един долар.

Спрямо йената обаче доларът потъна с 0.27% до 133.24 йени, притиснат допълнително от намаляването на доходността на държавните облигации на САЩ.

Континенталният юан се понижи до едноседмично дъно спрямо долара, след като неочаквано беше намалена основната лихва. Китайската валута отслабна до двумесечно дъно от 6.7620 юана за долар, в сравнение с 6.7430 при предишното затваряне на търговията в петък.

Двата съименника в Азия – новозеландският и австралийският долари се понижиха спрямо щатската валута, заради разочароващите данни от Китай, основен вносител на стоки от двете страни. Кивито в Нова Зеландия спадна с 0.97% до 0.6391 щатски долара, отдалечавайки се от петъчния връх от 0.6468 долара, най-силното ниво от 8 юни. В същото време австралийският долар загуби 0.75% до 0.7066, отдалечавайки се от скорошния връх миналия четвъртък, когато достигна най-високото си ниво от 10 юни насам от 0.7136 щатски долара.

Поевтиняването на петрола подкрепи щатската валута и притисна другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона. На борсата в Лондон американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 22 август спадна с 2.13% до 90.13 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 август се понижи с 2.00% до 96.19 долара за барел. В резултат канадският долар загуби 0.61% до 1.2851 канадски долара за един американски, а норвежката крона се обезцени с 0.57% до 9.6172 крони за един долар.

Силният долар по традиция подкрепя криптовалутите. Биткойнът и етнериумът се повишиха, доближавайки двумесечни върхове. Биткойнът нарасна с 2% до 24 813 долара, което го доближи до неделния връх от 25 053, ниво, невиждано от 13 юни. По-малкият етериум спечели 2.94% до 1993.70 долара, оставайки близо до неделния си връх от 2031.56, най-високото ниво от 23 май.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа, а котировките на петрола към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.