Доларът отново поевтинява спрямо основните валути, за четвърти пореден ден

Швейцарският франк се доближава до паритет с еврото, който регистрира в края на юни за пръв път след началото на войната в Украйна

Икономика / Финанси
Георги Вулов
756
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/Pixabay

След три поредни дни на постоянно поевтиняване, в четвъртък в азиатската търговия щатският долар се повиши спрямо основните валути, но още при откриване на търговията в Европа започна познатият от няколко дни низходящ тренд. Търговците оценяваха изявленията на членове на борда на Федералния резерв на САЩ (Фед), показващи ангажимента на Централната банка на САЩ да повиши допълнително лихвените проценти в условията на висока инфлация, пише Trading Economics.

Още по темата

Ръководителят на Фед на Минеаполис Нийл Кашкари нарече статистиката за динамиката на растежа на потребителските цени в САЩ през юли, публикувана в сряда, "първия намек", че инфлацията в страната може да започне да се забавя , но отбеляза, че това не премахва необходимостта от повишаване на лихвените проценти. Федералният резерв все още е "много, много далеч от обявяване на победа", каза той.

По-рано президентът на Фед на Чикаго Чарлз Еванс прогнозира, че основният лихвен процент ще се повиши до 3.25 – 3.5% годишно до края на тази година. Лихвата ще достигне максималните 3.75 - 4% годишно едва през 2023 година, смята Евънс.

Потребителските цени (CPI индекс) в САЩ са се повишили с 8.5% през юли спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Министерството на труда на страната, обявени в сряда. По този начин инфлацията се забави спрямо 9.1% през юни, когато процентът достигна максимума си за последните 40 години. Анализаторите очакваха средно увеличение от 8.7%, според резултатите от социологическо проучване на Блумбърг.

Вижте още: Инфлацията в САЩ се забавя до 8.7% през юли от 9.1 на сто през юни

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи по време на търговията с 1.23%, а по-широкият WSJ Index, в който са включени 16 валути спадна с 0.16%*.

Еврото се повиши с 0.26% до 1.03283 долара, спрямо 1.02992 долара при затваряне на търговията в сряда, ниво, невиждано от месец, подкрепено от малко по-слабия долар, след като нивото на инфлация в САЩ падна под прогнозите през юли, облекчавайки очакванията за агресивно повишаване на лихвения процент от Фед следващия месец. Това даде основание на мното пазарни участници да заложат, че до края на годината Европейската централна банка (ЕЦБ) може да ограничи повишаването на лихвите или поне с темп под 0.75 пр. п. наведнъж. Очаква се ЕЦБ да повиши разходите по заеми с още 50 б.п. през септември. Въпреки печалбите от последните три дни, общата европейска валута поддържа да се придържа близо до паритета, тъй като опасенията за задаваща се икономическа криза в Европа продължават, защото инфлацията не показва признаци на пик, а енергийната криза далеч не е приключила с високите цени на енергията, които повишават общите производствени и потребителски разходи.

Британският паунд са повиши с 0.14% до 1.2229 долара, спрямо 1.2219 долара в края на предишната сесия. Въпреки временното повишение, паундът остава под натиск, тъй като инвеститорите ограничават търговията с британската валута в очакване на данните за БВП за второто тримесечие в петък, за да видят дали икономиката се плъзга към рецесия. Миналата седмица централната банка на Англия (BoE) нарисува мрачна икономическа перспектива и прогнозира най-дългата рецесия в Обединеното кралство от глобалната финансова криза, но същевременно повиши лихвените проценти с 50 б. п., най-голямото им едновременно повишение от 1995 г. В същото време пикът на инфлацията се очаква да е по-висок, но BoE може да бъде принудена да забави темпото на повишаване на лихвите, за да не навреди още повече на и без това крехката икономика. Паундът загуби близо 12% спрямо зелените пари досега от началото на година, засегнат от нарастващата инфлация и политическата несигурност.

Японската йена е единствената от световните валути, която се понижи с 0.22% до 132.57 йени, спрямо 132.89 йени ден по-рано, но въпреки това все още е далеч от 24-годишното си дъно от 139.42 йени, достигнато в средата на юли. Междувременно няколко високопоставени служители на Банката на Япония (BoJ) наскоро коментираха, че централната банка се нуждае от стратегия за излизане от своите масивни стимули (повишаване на лихвите), тъй като заплатите трябва да наваксат, за да стимулират потреблението и да помогнат за икономическото възстановяване на Япония. Някои анализатори, обаче, свързват обезценяването на йената с решението на премиера Фумио Кишида да промени част от кабинета на Япония и да назначи нови министри сред лоялните на починалия премиер Шиндзо Абе, на ключови позиции, с което подсказа, че вероятно ще продължи агресивното парично облекчаване на страната, което беше ключов стълб от ерата на „Абеномиката“.

Швейцарският франк, възприеман като втора основана валута-убежище, се повиши с 0.22% до 0.94023 франка за един щатски долар, доближавайки тримесечен връх от 0.947 франка, достигнат в началото на месеца, сред като се появиха съобщения от сигурни източници, че Швейцарската национална банка (SNB) ще остане на ястребови позиции. Данните за безработицата останаха на 21-годишно дъно от 2% през юли за трети пореден месец, което показва стабилен пазар на труда, който дава възможност на SNB да затегне паричната си политика (да повиши лихвите). Дори членове на борда обмислят ново повишаване на лихвения процент от 50 – 75 б.п. на следващото заседание на централната банка, разширявайки нейния неотдавнашен курс на затягане, за да ограничи инфлацията, която се задържа над целта на централната банка от 2%. Последните данни показаха, годишната инфлация през юли е 3.5%. Междувременно франкът отново се доближава до паритет спрямо еврото, до който достигна в края на юни за пръв път след началото на войната в Украйна, и вече е на ниво от 0.9712 франка за едно евро.

Стоковите валути също са на плюс спрямо щатския долар. Двата съименника в Азия – австралийският и новозеландският долари нарастват съответно с 0.30% до 0.71052 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.42% до 0.64272 щатски долара за едно „киви“.

Другите два стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола, поскъпнаха съответно с 0.10% до 1.27607 канадски долара за един американски и с 0.11% до 9.50179 норвежки крони за един американски долар. На борсата в Лондон американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 0.25% до 92.16 долара за барел с доставка до 22 август, а европейският Brent нарасна също с 0.25% до 97.64 долара за барел с доставка до 31 август.

Криптопазарът също като стоковите валути се възползва от отслабването на долара. Биткойнът се повиши с 2.46% до 24 491 долара, а етериумът нарасна с 2.52% до 1 889.69 долара, но прогнозите остават негативни. Равносметката за последните 4 седмици показва, че биткойнът е спечелил 25.98 процента, но за една година цената му е спаднала с 44.87 процента. Според прогнозите на глобалните макро модели на Trading Economics и очакванията на анализаторите, прогнозата за биткойна е до края на третото тримесечие да се понижи до 20 704 долара, а след една година са спадне до 15 164 долара.

*Валутните курсове са актуални към 12:00 часа българско време, а котировките на петрола към 11:30 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща