Правителство в оставка: 4 тематични комисии вече работят по реформите за Зелената сделка

Икономика / Зелен преход
3E news
539
article picture alt description

Източник: ЕК, архив.

През последните месеци кабинетът на вицепремиера по климатични политики работи усилено върху конституирането на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Това е органът, който ще задава рамката на предстоящите реформи за декарбонизация и модернизация на българската икономика. По силата на постановление на Министерския съвет, председател на Съвета  към момента е вицепремиерът по климатични политики в оставка Борислав Сандов, а негов заместник – министърът на енергетиката в Александър Николов. Това съобщиха от правителствената информационна служба позовавайки се на кабинета на вицепремиер Сандов.

В етапа на планиране заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет, където би следвало дебатът по отделните теми да се канализира, да се ускори постигането на съгласие и произвеждането на решения, и не на последно място - да се осигури приемственост, а работата за реформи и инвестиции по Зелената сделка да не спира, дори и при смяна на правителството.

 

Към момента успяхме да сформираме четири от предвидените комисии, като работата в тях продължава по график и в момента. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; за иновации и кръгова икономика. Предстои формирането на още четири - отговорност, която по силата на обстоятелствата се прехвърля  към следващото правителство. Това са комисиите за адаптация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за напредък по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ и накрая, но не на последно място – Комисия по комуникация на зеления преход.

Бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Милиардите са възможност, но правилните решения сега, ще определят развитието на България за десетилетия напред. А това струва много повече. Процесът на Зелена трансформация ще е сложен, продължителен и всеобхватен. За да е успешен, трябва да бъде управляван прозрачно, експертно и с участието на всички заинтересовани страни. За това при сформирането на Съвета направихме всичко възможно да отворим широко вратите на изпълнителната власт и да ангажираме всички в този процес – от представителите на минната индустрия, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в промишлеността, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновяема енергия, електрическа мобилност и кръгова икономика.

Освен заплаха, климатичните промени представляват и най-голямата икономическа възможност на този век. Някои индустриални дейности ще останат в историята, но новите възможности са вече тук и вече обхващат все по-голям дял от икономиката. Зелената трансформация ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, правилните ходове и подкрепата от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които глобалната общност е изправена в момента.

В последната година светът навлезе в нов период на безпрецедентни предизвикателства. Щетите, които климатичните промени вече нанасят, ще ни струват все по-скъпо. Горещите вълни, безводието, опустиняването и екстремните проявления на времето са малка част от рисковете, които не след дълго ще диктуват глобалния дневен ред. Ценни десетилетия бяха загубени в отлагане на неотложното и много народи се оказаха заложници на стари разбирания, технологии и модели на развитие. А допълнителното поляризиране на обществото в хода на поредицата от здравни, военни и икономически сътресения, трудно преодолимата енергийна зависимост на страната ни и ползването на изкопаемите горива като политическо оръжие срещу нас, поставиха нашата страна в безпрецедентно нова ситуация.

Светът се промени и ние не може да останем същите. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това означава промяна в навиците, промяна в начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия. По който се отопляваме и охлаждаме, по който пазаруваме, придвижваме се на дълги разстояния и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си.

Навлизаме в период, в който ще ни се налага да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към промените. За да преминем успешно през всичко това, е необходимо да върнем конструктивния тон и доверието помежду си, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим все още неукрепналата си демокрация и най-накрая да повярваме, че заедно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще.

Повече информация за Консултативния съвет за Европейската зелена сделка:

http://saveti.government.bg/web/cc_2002/1

https://www.moew.government.bg/bg/konsultativniyat-suvet-za-evropejskata-zelena-sdelka-vuzobnovi-rabotata-si/

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща