Предстои дълъг път на реформи при въглеродния пазар на ЕС

Енергетика / Свят
Георги Велев
962
article picture alt description

На фона на енергийна криза, спиране на доставките на руски газ и влошаване на изменението на климата, преговарящите в ЕС са изправени пред огромната задача да преразгледат основния инструмент за намаляване на емисиите в Европа: Схемата за търговия с емисии (СТЕ).

През юни държавите от ЕС и Европейският парламент дадоха своите становища относно реформата на въглеродния пазар, внесена от Европейската комисия през 2021 г. Сега тримата трябва да обсъдят подробностите на срещи, наречени „триалози“. Но това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Това коментира европейското издание Euractiv.

Още по темата

„В парламента има споразумение. Има споразумение в Съвета, но в някои области тези споразумения все още не се припокриват“, сподели наскоро първият заместник-председател на ЕС по климата Франс Тимерманс. „Трябва да се уверим, че например по реформата на системата за търговия с емисии ще сближим двамата съзаконодатели, за да можем да стигнем до общо заключение – мисля, че това е най-трудният въпрос,“ добави той.

Има „много точки“, по които Парламентът и Съветът са съгласни по принцип, каза водещият преговарящ по СТЕ Петер Лизе след първата тристранна среща през юли. Например и двете искат да разширят цената на въглерода към морския сектор, но подробностите все още не са уточнени. „Има твърде много проблеми, за да говорим за червени линии сега. Основната точка е, че никоя институция не трябва да вярва, че сделката е сключена и другата страна просто трябва да се съгласи“, смята Лизе.

Дори общата цел за намаляване на емисиите за секторите на СТЕ трябва да бъде договорена, като Комисията и държавите от ЕС се стремят към 61%, а Европейският парламент иска 63%. Лизе очаква поне още четири трилога. Доколкото оформяне на сделка преди COP27 през ноември би било идеално, той каза, че е по-реалистично е да се очаква такава до края на годината.

Постепенно премахване на безплатни квоти

Основен източник на спорове е колко бързо да се премахнат безплатните разрешителни за замърсяване, предназначени да смекчат въздействието на цената на въглерода и да попречат на компаниите да напуснат Европа към места, където е по-евтино да отделят парникови газове. Идеята е те постепенно да бъдат заменени с механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM), който ще наложи цена на въглеродно-интензивните стоки, влизащи в ЕС.

Най-трудната тема за преговори ще бъде скоростта на постепенното премахване на безплатните квори, категоричен бе и водещият преговарящ за CBAM, холандският евродепутат Мохамед Шахим.

Страните от ЕС и Европейският парламент имат сходна позиция, когато става въпрос за започване на постепенното премахване, като страните от ЕС искат начална дата 2026 г., а Парламентът се стреми към 2027 г. Позициите обаче се различават драстично след 2030 г. Евродепутатите настояват безплатните квоти да приключат през 2032 г., докато страните от ЕС искат много по-бавно премахване, завършващо през 2035 г.

Индустрията и еколозите наблюдават отблизо дебата. Промишлеността е загрижена за въздействието на бързото премахване на квотите, като се има предвид новостта на въглеродния граничен данък. Ако се провали, те се опасяват, че ще бъдат подбити от по-евтини, по-въглеродно-интензивни продукти внасяни извън общността.

„Като стоманодобивен сектор, ние подкрепяхме идеята за CBAM от самото начало, но винаги това ще зависи от предпазливото тестване и внимателно взаимодействие с безплатното разпределение и настоящите мерки“, обяснява Адолфо Айело, заместник-генерален директор на групата за стоманодобивната индустрия EUROFER.

Бавното премахване на квотите се подкрепя и от индустриалната група BusinessEurope. Markus J. Beyrer, генерален директор на BusinessEurope, каза, че „трябва първо да видят дали този нов инструмент [CBAM] работи, преди да се откажем от малката защита, която имаме за енергоемките сектори, които са под силна конкуренция“.

Но Сам ван ден Плас от Carbon Market Watch твърди, че забавянето на поетапното премахване намалява стимула за декарбонизация и не позволява парите да отиват във Фонда за иновации, който финансира чистите технологии.

Шест милиарда безплатни квоти се очаква да бъдат раздадени между 2021 и 2030 г., но според ван дер Плас, „Ако ги раздадете безплатно, вие не ги продавате на търг, така че това са пропуснати приходи за държавите-членки, това са пропуснати финансови средства, които са на разположение, за да помогнат за декарбонизацията.“

Въпреки че е наясно с предизвикателствата на индустрията, той казва, че няма доказателства, че цената на въглерода води до измерими промени в моделите на внос/износ или инвестиции, напускащи Европа.

Защита на износа

Друга спорна тема е как индустрията на ЕС може да търгува стоките си конкурентно извън блока, след като безплатните квоти бъдат премахнати. Индустрията е загрижена, че ще се сблъска с висока цена на въглеродните емисии, която нейните конкуренти извън ЕС няма да трябва да поемат.

„Мисля, че и Парламентът, и Съветът признават, че трябва да намерим решението там, но все още е малко неясно как ще изглежда това решение. Мисля, че ще зависим много от креативността на Европейската комисия“, смята Шахим.

Европейският парламент иска да запази безплатните квоти за износ. Съществуват обаче опасения, че това може да наруши правилата за международна търговия, определени от Световната търговска организация.

Но Айело каза, че отговорът е прост: „Ако искате да имате амбициозна политика в областта на климата, не можете да имате прекалено предпазлива търговска политика.“ Много други въпроси все още предстои да бъдат договорени, например какво се случва с парите, събрани чрез тази такса.

И докато Парламентът и Съветът са съгласни относно секторите, обхванати от CBAM, Европейският парламент иска да включи косвените емисии в изчисляването на въглеродния интензитет на продукта, то Комисията и страните от ЕС искат да включат това на по-късен етап.

Други теми може да са по-лесни за съгласуване. Например, Парламентът иска да има централизиран орган за прилагане на въглеродния граничен данък, а Съветът иска това, което Шахим нарича „хибриден подход“. „Мисля, че и двете в основата са абсолютно еднакви“, каза той пред изданието, добавяйки, че не очаква много дебат по този въпрос.

Преговори във времена на криза

Много неща се случиха от внасянето на реформата на въглеродния пазар, включително енергийната криза и войната в Украйна. На въпрос дали това ще повлияе на преговорите, Лизе каза, че позицията на Европейския парламент вече ги отразява. Той посочи пребазирането, системата, която привежда броя на разрешителните в СТЕ в съответствие с действителните емисии. Парламентът има по-ниска амбиция до 2026 г. и след това по-стръмна крива за свръхкомпенсиране.

„Ще дадем малко място за глътка въздух на всички и тогава не само ще наваксаме, но и ще увеличим амбицията, така че през 2030 г. ще бъдем по-амбициозни“, обясни Лизе.

Ван дер Плас обаче не беше убеден, като каза, че пребазирането е краткосрочна мярка и всяка година без нея забавя амбициите на ЕС. Следващата тристранна среща е след лятната ваканция. Тя няма да бъде последната като се очакват още няколко след нея.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща