Низходящият тренд на долара спрямо повечето валути продължава и във вторник

Американският долар се понижава спрямо основните световни валути и във вторник след значителни спадове през предходните две сесии.

Доларът, който се повиши през последните седмици, показа рязък спад в понеделник и миналия петък, тъй като инвеститорите надценяват вероятността от увеличение от 100 базисни пункта на лихвения процент на Фед на срещата през юли. В средата на миналата седмица подобна вероятност беше оценена от пазарните участници на 80%, но след това, след изказванията на редица членове на ръководството на Фед, тези очаквания станаха по-умерени.

Както показа протоколът от юнската срещата, ръководството на централната банка на САЩ е готово за нови повишения на лихвения процент, тъй като сегашното му ниво "все още е много ниско за икономика с ниска безработица и висока инфлация".

Подобни проблеми за разрешаване има и Европейската централна банка (ЕЦБ) на предстоящата си извънредна среща в сряда, тъй като днес „Евростат“ ще обябяви данните за инфлацията в еврозаната и ЕС за юни. Друг проблем за ЕЦБ е постоянно нарастващата доходност на държавните облигации на много страни в еврозоната. ЕЦБ обяви, че в началото на юли ще спре нетните покупки на облигации и ще повиши лихвения си процент с четвърт процентен пункт, за да противодейства на високата инфлация в еврозоната.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.83%, , по-широкият WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, губи 0.24%*.

Eврото поскъпна спрямо долара с 0.60% до 1.0200 долара спрямо 1.0144 долара при затварянето на пазара в понеделник. Търговията с общата европейска валута е предплазлива в очакване на данните на „Евростат“ и решенията на ЕЦБ в сряда.

Спрямо йената щатският долар спрямо йената падна с 0.29% до 137.92 йени за долар спрямо 138.14 йени предишния ден, движейки се близо до най-ниските си нива от 24 години, тъй като се очаква централната банка на Япония да запази изключително ниските лихвени проценти на срещата си през юли в момент, когато други големи централни банки се състезават с агресивно повишаване на основните лихви, за да ограничат на нарастващата инфлация. Главният секретар на кабинета Хирокадзу Мацуно каза, че правителството е загрижено за бързия спад на йената и добави, че ще наблюдава отблизо валутния пазар заедно с централната банка, но отказа да коментира дали ще се приложат валутни интервенции.

Цената на паунда се повиши с 0.46% до 1.1975 долара спрямо 1.1953 в края на предходната сесия, остава близо до 2-годишно дъно от 1.176 долара, достигнато миналата седмица, предизвикано от правителствената криза и притесненията за икономическия ръст. Банката на Англия (BoE) вече повиши лихвените проценти със 115 процентни пункта, но инфлацията не показва признаци на пик. Предстоящите данни от тази седмица се очаква да покажат, че потребителските цени във Великобритания са се ускорили допълнително с 9.3% през юни, нов връх от 1982 г., а продажбите на дребно спадат за втори пореден месец.

Слабият долар подхрани двата азиатски съименника – австралийския и новозеландския долари, които нараснаха съответно с 0.87% до 0.62054 щатски долара за един австралийски и с 0.91% до 0.68700 щатски долара за едно „киви“. Това дава основани на анализатори да прогнозират, че основният процент по кредитите в Австралия може да бъде повишен незабавно с нови 75 базисни пункта. Резервната банка на Австралия (RBA) вече повиши по-рано през юли основната лихва със 75 б.п. до общо 1.35%.

Новозеландският долар се отдалечава от двегодишните дъна, които достигна миналата седмица, тъй като темпът на инфлация в страната се ускори с най-бързия темп от 32 години и се очаква Резервната бака на Нова Зеландия (RBNZ) да повиши лихвения процент с нови 75 б. п. следващия месец. Индексът на потребителските цени в Нова Зеландия се повиши със 7.3% през второто тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година, след ускорен ръст от 6.9% през първото тримесечие. Миналата седмица RBNZ очаквано повиши основния си лихвен процент с 50 б. п. до 2.5%, което беше шестото поредно увеличение на лихвените проценти. Освен това, централната банка заяви, че „ще продължи да затяга паричните условия с темпове, за да поддържа ценова стабилност и да поддържа максимално устойчива заетост“.

Слабият долар подкрепа и криптопазара. Най-популарният биткойн се повиши с 1.27% до 21 756 долара, а набиращият популярност етериум нарасна още повече – с 2.66% до 1 512 долара. Поглеждайки назад, през последните четири седмици биткойнът спечели 6.53 процента, а за последните 12 месеца цената му падна с 26.99 процента. Гледайки напред, прогнозираме биткойнът да спадне до 19 446 долара до края на това тримесечие и до 14 237 долара за една година, сочат прогнозите на глобалните макромодели на Trading Economics и очакванията на анализаторите.

Поскъпналият петрол подкрепи силно зависимите от цената на суровината канадски долар и норвежка крона. Американският лек суров петрол (WTI) се повиши с 0.55% до 103.16 долара за бларел с доставка до 20 август, а европейският Brent на Лондонската борса се повиши с 0.45% до 106.75%. Двете валути нараснаха съответно с 0.23% до 1.2947 канадски долара за един американски и с 1.14% до 9.9789 норвежки крони за един американски долар.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Econimics