Спадналата инфлация в Германия за юни подкрепи еврото
Доларът се понижава спрямо повечето валути, нараства спрямо японската йената и стоковите валути, заради продължаващото поевтиняване на петрола
Снимка: архив 3е-news/Pixabay
Щатският долар пада спрямо повечето основни валути, докато еврото е стабилно, но остава близо до паритетното ниво, което все още не е достигнато, откакто започна стремителното поевтиняване на общата европейска валута в края на миналата седмица. Американската валута се повишава спрямо японската йена и стоковите валути, заради продължаващото поевтиняване на петрола.
В подкрепа на еврото са данните за инфлацията в Германия, която за юни се забавя до 7.6% в сравнение със същия месец на 2021 година, докато месец по-рано Федералната статистическа служба на Германия (Destatis) отчете нарастване на потребителските цени с 7.9 на сто. На месечна база, спрямо май, цените са се повишили с 0.1%.
Потребителските цени в Германия, хармонизирани със стандартите на „Евростат“, са се повишили с 8.2% на годишна база през юни, дока за май „Евростат“ отчете нарастване на инфлацията в Германия с 8.7 на сто, което означава, че нарастването на потребителските цени също се забавя.
Във фокуса на вниманието на пазарните участници в сряда са данните за инфлацията в САЩ за юни, които ще бъдат публикувани от Министерството на труда на страната след 15:30 часа българско време. Общата прогноза на анализатори, анкетирани от Trading Economics, е, че инфлацията в Съединените щати се е ускорила миналия месец до 8.8% в годишно изражение от 8.6% през май.
Високата инфлация изисква от Централната банка на САЩ бързо затягане на паричната политика, което ще допринесе за значително укрепване на долара, започнало от началото на тази година. Европейската валута междувременно е подложена на натиск заради нарастващите очаквания за влошаване на икономическата ситуация в еврозоната в резултат на намаляването на доставките на руски газ за региона, отбелязва Dow Jones.
Отслабването на еврото е благоприятен фактор за износителите от еврозоната, но не помага на Европейската централна банка (ЕЦБ) в борбата с инфлацията, която е най-висока от 40 години.
В същото време влошаващите се перспективи пред икономиката на еврозоната означават, че ЕЦБ няма да може да затегне паричната си политика наравно с Федералния резерв на САЩ (Фед), смятат експерти. Миналия месец ЕЦБ обяви, че възнамерява да повиши основния лихвен проценти за първи път от 2011 г. насам - с 25 базисни пункта. Междувременно Фед вече повиши лихвите със 150 б.п. през настоящата година.
Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.05% в сряда, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши слабо до 0.08%*.
Еврото се повиши с 0.09% до 1.0046 долара в сравнение 1.0037 долара при затваряне на търговията във вторник. Общата европейска валута беше на крачка от паритета вчера, след като в един момент спадна до 1.0010 долара за едно евро, най-ниската стойност от 20 година насам, откакто през 2002 година беше въведено в обращение за еврозоната.
Доларът се повиши с 0,19% спрямо йената до 137,13 йени спрямо 136,87 йени предишния ден.
Цената на паунда нарасна с 0.28% до 1.1914 долара спрямо 1.1889 долара в края на търговията в предходния ден, което се дължи на разрешаването на политическата криза и решението на премиера Борис Джонсън да подаде оставка, след като бъде избран нов лидер на консерваторите. Възходящият тренд на британската валута спрямо долара се задържа, тъй като се очакват месечните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на Обединеното кралство, които ще бъдат обявени в четвъртък и вероятно ще покажат, че икономиката е в застой през май, приближавайки възможността за икономическо свиване през второто тримесечие.
Продължаващото поевтиняване на петрола подкрепи долара, но притисна стоковите валути. Котировките на американския лек суров петрол (WTI) с доставка до 15 август се понижи с 1.10% до 96.890 долара за барел, а европейският Brent спадна с 1.11% до 100.59 долара за барел. Двете валути – канадският долар и норвежката крона, които са най-много зависими от цените на петрола, тъй като приходите от неговата продажба формират над 50% от бюджетните постъпления на двете страни, поевтиняха съответно с 0.03% до 1.3022 канадски долара за един американски и с 0.06% до 10.2475 крони за един щатски долар.
*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.