Държавата обсъжда как да стигнат до гражданите 6 млрд. евро от Социалния климатичен фонд

От 2027 г. Европейският съюз планира разширяване на Схемата за търговия с емисии, които вече ще обхваща не само бизнеса. всяко домакинство ще плаща допълнителни такси за начина, по който се отоплява например ако използва изкопаеми горива и за автомобилите, които използва, ако са на твърдо гориво и замърсяват околна среда. Политиката на ЕС за справяне с климата обхваща всеки граждани. Основният финансов инструмент, който ще подпомага гражданите, домакинствата, потребителите ще бъде Социалният климатичен фонд. Той беше основната тема на дискусия между представители на Европейския парламент, националните власти и нестопанския сектор в Дома на Европа днес, организирана от представителството на Европейския парламент в България. 

До 3 млрд. евро за България ще подпомагането на всички граждани, съобщи по време на събитието Петър Витанов,член на Европейския парламент (С&Д), докладчик в сянка по Социалния фонд за климата. Според преговорите в ЕП е предвидено и национално съфинансиране, с което средствата да достигнат 6 млрд. евро, допълни Витанов. Затова България трябва да започне по най-бързия начин да структурира мерките и рамките, в които този фонд ще работи и как средствата ще достигнат до най-нуждаещите се. Целта на фонда е той да компенсира онези, които ще пострадат от търговията с емисии, защото ще им се вдигне цената на горивата на бензиноколнката и цената на отоплението ако е от ТЕЦ на изкопаеми горива. Според Витанов слабост е, че евродепутатите не са успели да се преборят за премахване на тези нови данъци, които ще се стоварят върху хората. Не намалихме потенциалните социално-икономически негативни ефекти, свързани с разширяването на схемата за търговия с емисии.

Социалните измерения на фонда

В същото време обаче са постигнали договореност повишаването на цената да не е по-висока от цените на електроенергия от декември 2021-март 2022. Също така е важно цената за тон да не надвишава 55 евро, защото за бизнеса се получиха много аномалии, при които от 5 евро цената скочи на 100 евро, коментира Витанов. Но това ако се случи за домакинствата ще бъде катастрофално.

За съжаление в България енергийната бедност обхваща 27-35% от населението при средно 5% в ЕС като тук дори сме по-назад от Сърбия и Черна гора, доближаваме се по-скоро към Косово и Босна и Херцеговина. Единствената добра новина е, че България ще може да вземе три пъти повече средства. Например може да се окаже, че датските данъкоплатци ще платят енергийния преход на България. Витанов подчерта, че не са успели да извадят микропредприятията от социалния инструмент, защото според него има достатъчно други механизми за малкия бизнес, това е механизмът за потребителите и единственият инструмент, който да подпомага хората.

Но въпросът на европейско и на национално ниво е как да стигнат тези средства до хората, за да бъдат ефективни. Как да стигнат парите до хората- директно подпомагане (директно се дават пари на тези, които имат по-високи сметки), но това трябва да доведе до по-екологичен начин на живот. Дали ако се подпомагат директно най-бедните, това ще ги накара да ползват по-екологично чисти горива, да използват ВЕИ или електромобили?

Необходими са различни инвестиции, например намаляване на данъци, реновиране на сгради, подпомагане. До кои потребители да достигна средствата? Проблемът е, че не се знае, че ще стигнат до най-бедните, опасява се Витанов.

Все още има много неизвестни, държавата може да подготвя собствен национален фонд

На европейско ниво обаче се оказва, че още няма единодушие. След разговори на страните в комитета по Околна среда на Европейския съвет има решение националното съфинансиране да отпадне, коментира Венета Цветкова-Димитрова, директор на Дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ в Министерство на енергетиката. Затова е важно да подготвим още сега собствен Национален социален климатичен фонд за климата, стана ясно от думите й. Също така директната подкрепа ще бъде до 35-40%, но нищо все още не е окончателно решено и преговорите на европейско ниво между институциите продължават. Това създава въпроса какво ще се прави с останалия ресурс и как тези средства ще стигат до хората. Една от правилните мерки е подобряване на енергийната ефективност. Стратегия за енергийна ефективност и обновяване на жилищния сграден фонд в страната за целите до 2030 г. са приблизително 4 млрд. лева, обясни Венета Цветкова-Димитрова.

Всеки ресурс идва от Европа срещу реформи както и Националния план за възстановяване и устойчивост. Така, за да получим и тези средства ще трябва да направим редица реформи. Предстои тази година либерализиране на пазара, освобождаване на цените на битовите потребители, което неминуемо ще доведе до повишаване на цени. Въвеждане на схема за търговия с емисии за гражданите също ще повиши цените за сградите и за автомобилите, ако не живеят в енергийно ефективни жилища и не карат екологични автомобили. По думите й става ясно, че не се знае дали за България се предвиждат 2,2 -2,7 или 3 млрд. евро каквото е било предложението на ЕП. За нея много важна е темата какво правим след като фондът свърши от 2027 г., когато стартира до 2032 г., когато ще приключи. Затова е важно какъв национален ресурс ще бъде използван.

Да не забравяме, че всички мерки се правят, за да се справим с промените в климата

Всяка година в държавата постъпват заявления за щети от природни бедствия от 1 млрд. лева, всяка година те се увеличават като миналата година са 2,5 млрд. лева, сподели Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка. От 2-3% от БВП до 8% от БВП са разходите за борба с климатичните промени и предизвиканите от тях бедствия, коментира той като светът е прага да не може да изплаща щетите от толкова природни катаклизми и трябва да действа превантивно и и веднага, каза Стефанов. Но решенията на правителството нямат стойност ако няма подкрепа за мерките, които ще бъдат взети, затова комуникацията и подкрепата на хората е изключително важна, подчерта Стефанов. 
Основната ни задача е да намерим трайни решения за изкореняване на бедността, коментира съветникът. В България продължаваме да даваме 200-300 млн. лева за дърва и въглища, които не само не подпомагат справянето с бедността, но задълбочават проблема и с климата. Имаме над 400 стратегически документа и всяко министерство се води по неговия. Затова тръгнахме по пътя да направим един документ с цели за устойчиво развитие на България за хората, за природата, за икономиката. Според него всяка криза ускорява вземането на решения, ние сме задължени да преодолеем най-голямата криза и тя е тази с климата, каза Стефанов.

Енергийната ефективност е ключът за справяне с енергийната бедност

Явлението енергийна бедност не е изолирано явление, то не обхваща само една група, а почти цялото население, което означа, че проблемът е по-сложен, каза Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Той цитира индекс, според който България е на последно място в ЕС.
Затова е необходимо без да се отлага да се разработи дефиниция, която да позволи насочване на различни средства за подпомагане на хората в най-голяма нужда, подчерта той и контрира представителят на енергийното министерство колко е важно колко ефективно се използват средствата. Ако са необходими 4 млрд. лева за обновяване на жилищата до 2030 г., защо с 2 млрд. лева обновихме 2000 сгради, а нуждите са за над 60 000, попита Бенов. Резултатите са при повишаване на енергийната ефективност биха били внушителни, защото се постигат 40% спестяване при постигане на енергиен клас C.
Програмата за саниране трябва да бъде променена с участие на собственици, на бизнес, финансов сектор, подчерта той. 

Всъщност по различни изчисления за подобряване на енергийната ефективност в целия жилищен и нежилищен сектор оценките достигат дори до 19 млрд. лева, които нито един финансов инструмент не може да осигури сам по себе си, затова трябва да се включат собственици, частни компании, банкови и небанкови кредитни институции.

А първа стъпка за определяне на най-уязвимите групи и всички уязвими групи е дефиницията за енергийна бедност, която имат само четири страни в ЕС. Но оказва се неправителствен сектор и учените от БАН са обедини отдавна върху дефиниция, която държавата все още не е обсъдила както стана ясно по думите на Венета Димитрова от енергийното министерство. А работна група за енергийна бедност още не е сформирана, предвид политическата ситуация въпросителните дали това ще се случи скоро и кога се увеличават.