ЕЦБ обявява голяма зелена промяна в изкупуването на корпоративни облигации

Европейската централна банка (ЕЦБ) в понеделник (4 юли) обяви, че постепенно ще "озелени" 344 милиарда евро от своя корпоративен дългов портфейл, в една от най-значимите си промени в устойчивостта досега, пише euobserver.com.

„Евросистемата постепенно ще декарбонизира своите корпоративни облигации“, каза членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел. Това ще става постепенно при годишни изкупувания през следващите години.

От октомври банката ще реинвестира падежирани облигации към по-устойчиви фирми. При вземането на тези инвестиционни решения ЕЦБ ще разгледа минали резултати, планирани цели за намаляване на въглеродните емисии и публично оповестени данни за климата.

ЕЦБ няма да изключи никакви компании от своите инвестиционни операции, надявайки се, че достъпът до закупуването на зелени облигации ще "даде на всички тези компании стимул да станат по-екологични", каза Шнабел.

Чрез екологизиране на своите операции по изкупуване на облигации, ЕЦБ има за цел да приведе паричната политика в съответствие с целта от 1,5 градуса на Парижкото споразумение, като по този начин ограничава риска от подобни екстремни климатични събития.

Академичните среди и гражданското общество отдавна твърдят, че ЕЦБ трябва да екологизира своите операции по отпускане на парични заеми. „Новите правила са най-амбициозните в света на централните банки“, написа в Туитър Даниела Габор, професор по икономика и макрофинанси в Университета на Западна Англия и един от авторите на документ от 2020 г. по темата в понеделник.

ЕЦБ също така планира да ограничи дела на замърсяващите активи, които търговските банки могат да използват като обезпечение, когато заемат средства от централната банка - допълнително ограничавайки емитирането на замърсяващи облигации.

Климатичен риск

Съобщението идва на фона на нарастваща загриженост сред централните банкери за екстремни сътресения, предизвикани от околната среда или климата, заплашващи финансовата стабилност - така наречените „събития на зеления лебед“. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард през юли 2020 г. вече обеща зелена парична политика. Изпълнителният член Франк Елдерсън, отговарящ за екологичните операции на банката, го нарече „единственият най-определящ проблем за човечеството“.

Но консервативните членове на управителния съвет на банката се противопоставиха на усилията на ЕЦБ за екологизиране. През април белгийският централен банкер Пиер Вунш каза, че не е ролята на паричната политика да прави разлика между покупките на активи с високи и ниски въглеродни емисии. Той е сред онези, които се придържат към противоречивата идея за "пазарен неутралитет", според която централните банкери не трябва да се месят в кредитните потоци, тъй като финансовите пазари (инвеститори и търговски банкери) са по-способни да насочват парите там, където са необходими. Но в реч за промяна на парадигмата през юни 2021 г. Шнабел нанесе удар на тази идея, когато призна, че кредитните операции на централната банка „показват присъщо пристрастие към големите фирми в индустрии с интензивно въглеродни емисии“, тъй като тези предприятия обикновено издават облигации, за да финансират своите операции.

Вместо да бъдат „пазарно неутрални“, схемите за изкупуване на корпоративни облигации, разработени от ЕЦБ в отговор на финансовата криза и пандемията, са облагодетелствали прекалено много компаниите, работещи с изкопаеми горива, и тежката промишленост в конфликт с програмата на ЕС за климата. И както Шнабел заключи през юни миналата година, ЕЦБ е законово „задължена“ да помогне за предотвратяване на дестабилизирането на икономиката от изменението на климата, добавяйки, че принципът на пазарна неутралност трябва да бъде „заменен“. Съобщение, което тя повтори при ключовото решение за закупуване на облигации в понеделник. „Този ​​пазар е силно предубеден към фирми с интензивни емисии, следователно тогава ще имаме нов показател, наклонен към фирми с по-малко емисии“, каза Шнабел.