Славчо Нейков: ЕС запазва зелените си цели, но и „съживява“ въглищата, ядрената енергия, газа

Декарбонизацията не засяга само енергетиката, а залага дългосрочно развитие на нов тип икономика в европейски мащаб, коментира енергийният експерт

Енергетика / Зелен преход
3E news
1854
article picture alt description

снимка: Антон Кръстев,dir.bg

Представяме главните послания на Славчо Нейков, модератор на панела "Енергийна и зелена трансформация" от Международната конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход".

1. Концепцията за Зелената сделка в нейната цялост продължава да бъде основата, в рамките на която следва да се обсъжда темата за декарбонизация на икономиката - независимо от проблемите, свързани с енергийния сектор както в европейски, така и в регионален и национален контекст. В този контекст беше припомнено, че тя не се отнася само до енергийния сектор, а е единна платформа за дългосрочно развитие на нов тип икономика в европейски мащаб, чиято реализация е подплатена както с развитие на обща рамка, така и с целенасочено европейско финансиране. Същевременно беше посочено, че целите, свързани с декарбонизацията в ЕС стават все по-амбициозни. На този фон, независимо от появилите се в последните две години затруднения (вкл. КОВИД, повишаване цените на електроенергията, войната между Русия и Украйна и др.), се отчитат и много съществени резултати по реализацията на Зелената сделка.

2. Същевременно, наличните предизвикателства и фактическите промени, настъпили в енергийния свят както в европейски, така и в международен контекст, предполагат много повече реализъм от днешна гледна точка, който вече намира конкретен израз, вкл. и в официални позиции на ЕС (напр. в Плана REPOWEREU[1]). Преоценката е не толкова по отношение на крайните цели, заложени в Зелената сделка, колкото на начините и времевата рамка за тяхната реализация. Както в рамките на ЕС, така и в националните енергийни политики се забелязват обосновани стъпки към преоценка на ролята на въглищата, на ядрената енергетика, на природния газ и др. Тази преоценка се отнася не само към темата за енергийната сигурност, но и през призмата на опазване на околната среда, измененията на климата и т.н.

3. Изложените съображения водят до извода за необходимост от преоценка на основните акценти в европейската енергийна политика и подхода към нея.

4. Допълнителен елемент за преоценката на подхода към предизвикателствата на прехода към зелена икономика е социалният фактор. Беше ясно подчертано, че своевременните действия към реформи на национално и местно ниво ще имат особено значение в контекста на енергийната сигурност, но и за социалната обвързаност на сектора с икономическото развитие на страната. В тази връзка беше припомнено, че в основата на Зелената сделка е грижата за гражданите. 

5. Един от особените аспекти на социалния фактор, който беше изрично засегнат както в национален, така и в регионален контекст на ниво "Енергийна общност", а също и в европейския контекст, беше този за енергийната бедност. Със съжаление беше констатирано, че това е проблем, чиито измерения към днешна дата не само не намаляват, а реално се увеличават. На този фон ясното послание към институциите, чуто по време на дискусиите в рамките на панела, беше свързано със спешната необходимост от ясно идентифициране на проблема, вкл. и на законово ниво, и набелязване на конкретни стъпки за лимитиране на влиянието му и постепенното му преодоляване. 

6. През призмата на бизнеса наличието на ясна и предвидима стратегическа, законодателна и регулаторна рамка остава основен приоритет за България. За съжаление, беше отбелязано, че тази очаквана стабилна среда нерядко не е налична. В тази връзка бяха дадени примери, свързани със съществени проблеми относно: липса на национална стратегия за развитие на енергийния сектор (вкл. и относно ядрената енергетика, възможностите за добив на газ в Черно море; развитието на въглищните комплекси); често променящата се рамка на ниво "закон"; развитието на електроенергийните мрежи особено в контекста на ВЕИ; проблеми с държавната политика в областта на енергийната инфраструктура; ценовата политика, диктувана понякога от социални, а не от пазарни съображения и др. В този контекст беше отправено и конкретно предложение към институциите за подготовка на добре обоснована пътна карта за реализация на енергийния преход към зелена икономика, съдържаща вкл. и елементи относно развитие на енергийната инфраструктура.

7. През призмата на българската енергийна политика беше направен критичен преглед на Плана за възстановяване и устойчивост, като вкл. бяха изразени съмнения относно правилността на някои от заложените в него акценти. Паралелно с това, беше посочено ясното очакване за бързо представяне на обществеността на подготвящите се от държавните институции териториални планове за справедлив преход. Със съжаление беше констатирано, че тяхната подготовка продължава да бъде неясна за обществото, независимо от огромната им роля за бъдещото развитие както на енеригийния сектор, така и на икономиката в цели региони, обхващащи голяма част от българското население. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща