Европа отрежда важна роля на термопомпите в целите за декарбонизация до 2050 г. и планира делът им да достигне 42%
Европа отрежда изключително важна роля на термопомпите в целите за декарбонизация и планира делът им от 13% през 2020 г. да достигне 42% до 2050 година според новите промени в Директивата за възобновяемите енергийни източници, съобщи по време на конференцията „Чиста енергия за хората“ Ричард Лоус, Проект за регулаторна помощ.
В момента в Европа се използват 7 млн. термопомпи като техният дял трябва да нарасне до 50 млн. за постигането на амбициозните цели на Европа. Така коментира ролята на термопомпите в декарбонизацията на отоплението и намаляването на замърсяването на въздуха – Томас Новак от Европейска асоциация на термопомпите |EHPA|, генерален секретар. Така е необходимо секторът да отбелязва 20-25% годишен ръст за бързо декарбонизиране на сектора. Ускоряването става все по-наложително заради целите на ЕС да се откаже от изкопаемите горива и зависимостта си от руския газ, а доставките на електроенергия и отопление да се децентрализират.
Според Лоус термопомпите са разходоефективна мярка за декарбонизиране и използването им ще се удвои. Данните пък на Европейската асоциация на термопомпите Франция и Италия отчитат най-големи продажби, но по дял от населението на 1000 домакинства най-голямо е приложението им в Норвегия, Финландия, Латвия, Естония, Дания.
Всички ние имаме термопомпи в домовете, които са източник на сериозно количество енергия, което може да се използва по правилния начин, а това фризерите и хладилниците, така разказва Новак и принципът на работа на термопомпите е същия. Класическите варианти на термопомпи са два- единият въздух-въздух или климатици и въздух –вода. Те могат да се използват навсякъде
Могат да се инсталират при саниране, за отопление на блокове и малки комплекси, да централно отопление, отопление на обществени сгради или вили на плажа, или в селски райони в комбинация с фотоволтаици. Според специалистите най-голямото предимство е, че ползват въздуха от атмосферата или наличната вода и не замърсяват околната среда.
Три неща спират разгръщането на техния потенциал, коментира Новак. По-скъпа е инвестицията отколкото инсталация на газ или други изкопаеми горива, хората са свикнали и познават газовия котел и бойлера и все още особено в Източна Европа рядко използват термопомпите като вариант за отопление. Цената в зависимост от инсталацията варира в голям диапазон. Като съвсем ориентировъчно за производство на 7-8 kW необходимата инсталация ще бъде около 5000 евро, но естествено експертите подчертаха е все едно да питаме колко струва цената на кола в Европа.
Но освен поставянето на цели е необходимо да се въведе ясно политическо законодателство, финансова подкрепа, обществото ясно да осъзнае необходимостта да достигне нулеви емисии дори и през въвеждането на цели за всеки човек да намалява емисиите си. Това предвижда европейското законодателство въвеждане на търговия с емисии за отоплението и транспорта от домакинствата, което обаче все по-яростно повече страни искат да се отложи максимално бързо.
Но някои страни вече работят за въвеждане на национални регулации. България все още е далеч от въвеждането на термопомпите за отопление макар както съобщи преди няколко месеца вицепремиерът по климатичните политики Борислав Сандов ще има предвидени средства за термопомпи включително в програма „Околна среда“ 2021-2027.
На събитието д-р Владимир Гьоргиевски, Международен център за устойчиво развитие на водните енергийни системи - Македонска секция (SDEWES-Скопие) представи резултати от работата на енергийни общности за отопление и охлаждане с термопомпи и споделени фотоволтаични генератори. Той даде пример с община Карпош, Скопие, където стара постройка със 7 апартамента се реновира и се инсталира колективна фотоволтаична инсталация с инвертор термопомпи. Общността прави общо саниране и смяна на електрическото отопление с термопомпи и споделят енергия.
По данни на Гьоргиевски 80% се намалява потреблението от обща разпределителна мрежа. Термопомпи с фотоволтаик, в зависимост от мощността на генерираната от панела енергия се правят и по-големи спестявания например при 9,86 kWp спестяванията са 2 500 евро. Общността разделя произведената енергия и отчита 8-12% спестявания затова, че работят като общност. Възвръщаемостта на инвестицията е пет години, каза специалистът. Но и в Македония няма законодателство, което затруднява изпълнението на такъв тип проекти, подчерта още Гьоргиевски.