Новата седмица започна с повишения за основните индекси по фондовите борси в Западна Европа

Европейските фондови пазари се повишиха в началото на новата седмица след като миналата беше най-лошата за тях от март насам. Някои инвеститори разглеждат неотдавнашната разпродажба, която доведе до спад на акциите, като възможност за покупки, на което се дължи днешният възход на фондовите пазари в Западна Европа, според анкетирани от „Ройтерс“ анализатори.

Инвеститорите ще продължат да следят изявленията на големите централни банкери тази седмица, включително изказванията на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в Европейския парламент днес.

„Ние оставаме предпазливи по отношение на акциите и не виждаме почти никаква светлина в края на тунела, когато става въпрос за макроикономика“, пише анализаторът на Morgan Stanley Греъм Секър да клоиентите на банката. Експертът очаква нови признаци на забавяне на икономиката, докато ситуацията с инфлацията е малко вероятно да се промени до четвъртото тримесечие.

Потребителските цени в еврозоната през май нараснаха с 8.1% на годишна база, показват окончателните данни на Статистическата служба на Европейския съюз „Евростат“. Индикаторът е максималният от началото на изчисляването на данните, а инфлацията в региона се ускори спрямо 7.4% през април.

ЕЦБ може да се наложи да повиши основните лихвени проценти с 50 базисни пункта (б.п.) няколко пъти, ако инфлацията в еврозоната се повиши, каза миналата седмица Клаас Кнот, член на борда на управителите на ЕЦБ и управител на холандската централна банка. Той, обаче, не очаква повишаването на лихвите да достигне 200 б.п. от настоящите нива до началото на 2023 г.

След непланирана среща миналата седмица ЕЦБ обяви, че ще предприеме гъвкав подход за реинвестиране на постъпленията от обратно изкупуване на ценни книжа по Програмата за спешни покупки при пандемия (PEPP), за да поддържа оперативното функциониране на паричната политика, който е важно условие за осигуряване на ценова стабилност в еврозоната и респективно овладяване на инфлацията.

Освен това, ЕЦБ възнамерява да ускори създаването на нов инструмент за ограничаване на задлъжнялостта на южните страни-членки като Гърция, Италия и Испания, става ясно от съобщението на банката от миналата седмица. Подобен инструмент трябва да помогне на ЕЦБ да постигне намаляване на несъответствията в цената на заемите за различни държави от еврозоната, допълва „Ройтерс“.

Вижте още: ЕЦБ обещава да създаде нов инструмент за подкрепа на задлъжнели страни от еврозоната

Статистиката

Производствената инфлация (PPI) в Германия постави нов рекорд през май, съобщи Федералната статистическа служба (Destatis). Производствените цени са скочили с 33.6% през май 2022 г. на годишна база, което е най-голямото им увеличение от 1949 г. На месечна база, спрямо април, производствените цени са се повишили с 1,6 процента.

Най-голямо е увеличението при цените на енергийните ресурси - 87,1% за една година. Междинните стоки са поскъпнали през май с 25,1 на сто на годишна база, а стоките за всекидневна употреба - с 14,7%. Цените на дълготрайните стоки са се повишили с 9,4 процента, а на основните стоки - с 7,1 процента, което е най-голямото им нарастване на годишна база от 1975 година.

Изявлението на Кристин Лагард

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред членовете на комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент в понеделник, че ЕЦБ следи рисковете от рецесия, особено ефектите от недостига на петрол върху икономиката на еврозоната. По нейните думи, рецесията не е основен сценарий за еврозоната, тъй като се предвижда европейските институции да видят растеж през следващия период, предупреждавайки, че се очаква инфлацията да надхвърли предишните оценки за фискалната година.

Лагард подчерта, че намаляването на инфлацията до 2% в средносрочен план остава основната цел на централната банка на еврозоната. Тя посочи, че войната на Русия в Украйна е допринесла за нарастването на цените, което води до глобална инфлация.

Председателят на УС на ЕЦБ заяви, че европейският банков регулатор очаква икономически растеж от 2,8% през 2022 г., ръст от 1% през 2023 г. и 2.1% през 2024 г. „Увеличението на инфлацията до 8.1% и на цените на енергията с 39.2% спрямо предходната година отразява сложната геополитическа ситуацията в момента“, каза в заключение тя.

Пазарът

До обед общият европейски индекс на най-големите компании в региона Stoxx 600 се повиши с 0.36%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-висок ръст беше британският FTSE 100 (+0.69%), следван от испанския IBEX 35 (+0.66%), италианския FTSE MIB (+0.52%), германския индекс DAX (+0.48%) и френския CAC 40 (+0.26%). И въпреки, че пазарът в Париж се повиши, но изостана от другите големи европейски борси, след като президентът Еманюел Макрон загуби абсолютното си мнозинство на парламентарните избори в страната, което потенциално застраши икономическата му програма. Следобед възходящият тренд се запази, а за някои национални индикатори се и ускори.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голямо дневно повишение затвори испанският индекс IBEX 35, а с най-слаб ръст завърши френският САС 40.

От секторните индекси с най-голям ръст бяха банките, които добавиха 2.8%, докато обратно с най-голям спад бяха измерителите на миннодобивните и строителните компании и материали, които се понижиха с 1.8%, след като цените на медта спаднаха поради опасения, че потенциална рецесия ще намали търсенето на метали.

Търговията

На върха на Stoxx 600 се изкачиха акциите на британската инвестиционна компания Euromoney Institutional Investor, които скочиха с 26.14%, след като заяви, че е получила възможна оферта за придобиване, която оценява фирмата за информационни услуги на около 1.60 милиарда паунда (1.96 милиарда долара).

Под върха на общия измерител на „сините чипове“ в Западна Европа се озоваха акциите на френския производител на автомобили Renault S.A., които се повишиха с 9.74%, след като анализаторите от Jefferies подобриха препоръките си за акциите до „купувай“ от „задръж“.

Сред печелившите са акциите на круизния оператор Carnival PLC, които се търгуват на фондовата борса в Лондон, поскъпнаха с 9.71%.

С понижение затвориха и книжата на британския доставчик на храна за дома и офиса Deliveroo PLC, които поевтиняха с 1,83%, след като до ранния следобед бяха сред печелившите. Обратът настъпи след съобщението за назначаването на нов главен финансов директор.

На дъното на Stoxx 600 слязоха акциите на специализираната ирандска компания по изолация на сгради Kingspan, които се понижиха с 11.44%, след като заяви, че наблюдава влошаване на настроението на повечето крайни пазари, като обемът на приетите поръчки е намалял значително през май и юни.

Сред губещите са и книжата на френската компания за електрическо оборудване и услуги за възобновяема енергия и енергийна ефективност Rexel, които се понижиха с 5.42%.

Френският хранителен гигант Danone съкращава разнообразието от продукти, които продава на търговците на дребно, за да намали разходите, каза висш изпълнителен директор пред „Ройтерс“, което означава, че феновете на киселото мляко в бъдеще може да пропуснат точния вкус или размера на тенджерата, с които са свикнали. След тази новина цената на акциите започна да спада до ранния следобед, но след това трендът се обърна и и до края на сесията отчете повишение с 0.09%.

Книжата на нискотарифния британски авиопревозвач easyJet се понижи с 1.38%, след като компанията обяви, че съкращава повече полети през натоварения летен период, за да се справи с финансовите си проблеми, включително недостиг на наземен персонал.