Доларът поскъпва спрямо повечето валути, след като три големи банки повишиха лихвите

По време на днешната търговия щатският долар се повишава спрямо повечето валути с изключение на швейцарския франк, а йената поевтинява значително след срещата на Японската централна банка да запази основните параметри на паричната политика непроменена, с което се различава от Федералния резерв на САЩ (Фед). Възходът на долара продължава спрямо повечето основни валути и в петък, след като Фед повиши основната лихва наведнъж със 75 базисни пункта до диапазона 1.5 – 1.75% годишно, което е най-голямото от 1995 година.

Веднага след като Фед обяви резултатите в сряда вечерта, щатският долар слезе на едноседмично дъно спрямо основните си конкуренти, но още в първите часове на търговията в четвъртък започна бързо да се възстановява.

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на долара спрямо шестте основни валути (еврото, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона) се повиши с 0.62%, а по-широкият индекс на долара WSJ, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.44%*.

Курсът на еврото спадна с 0.31% до 1.0516 долара спрямо 1.0549 долара при затварянето на пазара в четвъртък. Засега само Европейската централна банка (ЕЦБ) о големите банки не повишила лихвите, въпреки че нейният председател Кристин Лагард обяви след извънредната среща в сряда, че това най-вероятно ще се случи на следващата среща, тъй като ускоряването на инфлацията продължава.

Затова пък две от големите национални банки – швейцарската и английската повишиха лихвите си в четвъртък. Швейцарската национална банка (SNB) повиши основния лихвен процент по депозитите за първи път от петнадесет години, като увеличението беше с 50 базисни пункта, и сега процентът е минус 0.25% годишно. Английската банка (BoE) повиши основната лихва с 0.25 б. п. до 1.25% годишно. Това беше допълнителна подкрепа за долара.

Валутните пазари са изправени пред най-голямото затягане на паричната политика от националните банки от десетилетия, но и трябва да се борят с огромния спад в настроенията за риск, което доведе до срив на пазарите на акции.

Британският паунд в същото време спадна с 0.35% до 1,2309 спрямо 1.2352 долара предния ден, въпреки че BoE повиши лихвите, при това за четвърти път от декември 2021 година насам, но предупреждението на банката за задаваща се рецесия оказа допълнителен натиск върху британската валута.

Изненадващото решение на SNB да повиши лихвите с 0.5% продължи да се отразява на пазарите и в четвъртък, но най-вече върху швейцарския франк, който единствен от световните валути регистрира повишение с 0.19% до 0.9647 франка за един американски долар, достигайки двумесечни максимум, след като американската валута за една нощ спадна най-много от седем години насам.

Курсът на американската валута спрямо японската йена се покачи най-много, с 1.35% до 134.32 йени, спрямо 132.21 йени в края на предишната сесия. В петък Японската централна банка (BoJ) запази основните параметри на паричната политика (MP) непроменени: краткосрочният лихвен процент по депозитите на търговските банки в Централната банка беше оставен на минус 0.1% годишно, целевата доходност на десетгодишните държавни облигации е близо до нула. BoJ също така потвърди тавана на програмата за обратно изкупуване на ETF на 12 трилиона йени (104 млрд. олара), а самата програмата за обратно изкупуване на държавни облигации беше оставена неограничена. Освен това, BoJ повтори обещанието си от април да купува 10-годишни държавни облигации всеки ден с фиксиран лихвен процент, за да избегне повишаването на доходността над приемливия лимит (0.25%).

Разминаването в паричната политика на BoJ и Фед, който бързо повишава основния лихвен процент, допринесе за значително отслабване на йената през последните месец.

Продължаващото поскъпване на петрола и в края на седмицата също е в подкрепа на долара спрямо стоковите валути и най-вече спрямо канадския долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на суровината. Канадският долар спадна с 0.11% до 1.29637 канадски долара за един американски, а норвежката крона се понижи с 0.21% до 9.95779 крони за един американски долар.

Към 10:30 часа на Лондонската стокова борса американският лек суров петрол (WTI) с доставка на 30 юни се повиши с 0.41% до 118.07 долара за барел, както и европейския Brent, който също нарасна с 0.41% до 120.30 долара за барел.

 Оказа се, че повишаването на лихвите от големите банки подкрепя криптопазара, който втори пореден ден отчита повишение. Биткойнът нарасна в петък с 1.80% до 21 036 долара, след като нарасна с 2.80 на сто в края на търговията в четвъртък. Равносметката за последните четири седмици, най-вече заради поскъпването от вчера и днес, биткойнът е спечелил 27.93%. Въпреки това, негативната перспектива не се променя. До края на това тримесечие цената на биткойна ще бъде 20 291.5 долара, а след една година - 14 951.3 долара, според прогнозите на Trading Economics и очакванията на анализаторите на криптопазара.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.