В много страни депозитната система обхваща големите търговски обекти
В повечето страни депозитната система обхваща големите търговски обекти и тя не повлиява на продажбите на продуктите за еднократна употреба. Това стана ясно на уебинар, организиран от платформата Reloop Europe с участието на новите страни в ЕС, които използват депозитната система.
В Румъния тепърва ще се въведе такава система от август 2022 година. Но страната вече от 2018 г. работи по темата за въвеждане на депозитната система в страната.
Тя ще бъде задължителна за всички търговски обекти над 200 кв м, а всички по-малки обекти ще могат да си партнират с други търговци на дребно, за учредят общи пунктове или да сключат договори с общините за места за пунктове, разказва Юлия Леферман, управлява директор от Асоциацията на пивоварите в страната. Депозитът е 0,10 евро за всяка напитка, която потребителят купува и ще се изплаща при връщането й обратно в магазина. Румъния включва всички бутилки за еднократна употреба от 0,1 до 3 л, което включва стъкло, пластмаса и метални кенчета. Това са 6 млрд. опаковки, които ще бъдат обхванати от 100 000 събирателни пункта в цялата страна, което е изключително голяма организация за малки и големи населени места.
В Словакия и Латвия, които въведоха системата в началото на годината също са обхванати предимно по-големите обекти и търговци над 300 кв м. В Словакия 75% от населението е доволно от депозитната система и планира да връща депозитните бутилки като основни мотиватори за опазването на околната среда и връщането на пари. В момента обмисляме вариант за включване на заведенията, но към момента те заедно с безмитни магазини, продажба на бутилки в самолети и кораби са изключени от системата, подчерта Лучиа Морвей, директор Межднародни връзки и комуникации на депозитната система на Словакия Správca Zálohového Systému.
В Латвия например таксата се регулира от регулатора на местно ниво, който определя цената на водата и отоплението. Цената на депозита е 0,10 евро. Във всички страни депозитът е еднакъв за всички опаковки, за да няма объркване за потребителите.
В Хърватия, която използва депозитна система от 2006 г. вече връщат възможността за събиране на млечни продукти, след като през 2015 г. са прекъснали. Но се изпратя пред редица предизвикателства за изчистване на опаковките с биосепаратор. Разликата с останалите системи е, че това е изцяло национална система. При останалите държавата се намесва като регулатор или като акционер с 20% например както е в Румъния. Първоначалната инвестиция при Словакия и Латвия е свързана със заемни средства от инвестиционни банки. Всички производители участват в зависимост от своя пазарен дял.