Георги Стефанов: Подготвяме нов финансов модел за стимулиране на енергийната ефективност отвъд безвъзмездната помощ за стиропор

Кандидатстването по Плана за възстановяване ще се случи във втората половина на годината.

Климат / Зелен преход
Рая Лечева
696
article picture alt description

Предстои да създадем нов финансов модел за финансиране на енергийната ефективност, коментира за 3eNews Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов. Това, на което свикнахме последните години или 100% финансиране за слагане на стиропор не е истинската енергийна ефективност. Говорим за ново законодателство, за интегриране с възобновяема енергия, по-високи параметри за енергийна ефективност и с финансово участие на собствениците и ползвателите на сградния фонд.

Кандидатстването по Плана за възстановяване ще се случи във втората половина на годината. Едно от най-големите пера са средствата за енергийна ефективност. Средства за енергийна ефективност има не само по Плана за възстановяване, но и по оперативните програми.

 Голям дял от сградния фонд в България е частна собственост, което има своите предизвикателства за въвличането на собствениците, особено в многофамилните сгради- блоковете.

За първи път ще кандидатстват и еднофамилните сгради

За първи път тези финансови инструменти ще се отворят и към еднофамилните сгради т.е към къщите. Не може с един финансов инструмент да решим всички проблеми, но комбинацията от всички финансови инструменти, ще ни помогне да променим модела на финансиране в областта на енергийната ефективност. Няма да стане лесно, когато хората са научили да получават изцяло безплатно грантово финансиране.

Знаете от 2023 г. ще се въведе 20% съфинансиране на проектите за обновяване на сградния фонд. Разбира се, общините като разпределител на местно ниво имат ключова роля и ще участват. Има много голямо разнообразие в линията на финансовите инструменти. Ще има средства за енергийна ефективност в промишлеността, в еднофамилните сгради, ще има в комбинация с ВЕИ, ще се вземат предвид социалните аспекти.

Държавата няма да подкрепи модел богатите в големи квартали

да вземат публични средства

Моделът богатите в големи квартали да вземат публични средства също не е ок, защото енергийната бедност е много голям проблем в България. Това има връзка с наказателните процедури, свързани с чистотата на въздуха. Само по оперативна програма „Околна среда“ има 700 млн. лева за смяна на горивна база, за да подпомогнем решенията за чистотата на въздуха в общините. Това също се води енергийна ефективност, трябва да излезем от рамката „стиропор“ и „100% в блока“. Това е погрешен модел и той не отговаря на цялостния подход, защото трябва да разглеждаме общата енергийна консумация, а не само консумацията на електричество. А за много блокове стоят и други въпроси като дали могат да бъдат енергийно независими и как, дали е изгодно да изградят фотоволтаици на покрива, кога ще им се възвърне инвестицията като вложат собствени средства.

Какво се случи с последните промени в Закона за възобновяемата енергия? Има ли възможност вече домакинствата да изграждат фотоволтаици на покривите си? На този етап промяната е насочена преди всичко към представителите на бизнеса, Целта е да има облекчение на процедурите, защото е икономически изгодно всеки бизнес да инвестира собствени средства във възобновяема енергия, но това да не му коства две години ходене по мъките. Промените обосновават как една компания, която консумира голямо количество енергия как чрез бърза процедура и собствени средства да изгради ВЕИ и да намали сметките си за енергия. По друг ред обаче остава ако искат да връщат енергията обратно в електрическата мрежа и по този начин трябва да се води до цялостно балансиране на мрежата.

За да може тази декарбонизация и цялостна промяна на енергетиката да се случи успешно, не бива да забравяме, че трябва да променим изцяло кръвоносната система на енергетиката, а именно електрическата мрежа. Това е политика, която само частично имаме в Плана за възстановяване. Говоря за дигитализацията на подстанциите, което ще позволи smart measuring „умните мрежи“, които да са гъвкави и бързи. Това ще позволи и дистанционното отчитане. В момента подстанциите не са на това ниво. Другото нещо, което ще направим през Фонда за модернизация е бъдещата енергийна мрежа да разглежда това децентрализирано производство на електрическа и топлинна енергия и всички свързани аспекти с газа, газопреносната мрежа и връзката в водорода.

Нов фонд ще подпомогне модернизацията на електропреносната мрежа за навлизането на повече ВЕИ

Тези неща на практика почти не са засегнати нито в Плана за възстановяване или в оперативните програми. Затова Фондът ще помогне за модернизацията на системата. Не на последно място преди войната в Украйна правителството постигна съгласие да се създаде собствен национален фонд за решения, свързани с декарбонизацията не само в енергетиката, а в целия спектър на икономиката. От една страна трябва да подкрепяме развитие на иновации и технологии, наука. Понякога и грешката е резултат стига да знаем дали това може да ни доведе до някаква технологична иновация. Имаме нужда от развитие на науката в теми като водорода и геотермалната енергия, за да изградим много бързо капацитет и знание, анализи и данни. Знаете това е бавен процес, който ще отнеме 4-5-10 години, в който първите докторанти и магистри започнат да се профилират в тези области. Тук включвам и батериите. С университетите вече се работи много активно.

Минно-геоложкият университет и Технически университет ще отворят

 лаборатории за геотермална енергия

Минно-геоложкият университет предстои този месец да открие голяма лаборатория за геотермална енергия, такава се предвижда да се направи и в Техническия университет в София догодина. Ние трябва да стъпим на развитие на науката, за да осъществим този потенциал.

В България се готви дългосрочната стратегия за декарбонизация, която трябва да даде отговора къде е България и кога България ще се откаже от фосилните горива между 2030 и 2050 година.  Но всяка инвестиция сега трябва да води неизбежно в тази посока.

Войната в Украйна и европейската стратегия за ускорен преход и излизане от зависимостта от руски фосилни горива, дават много силни и амбициозни нови цели за двойно повече възобновяема енергия до 2025 година. И също много силен фокус върху енергийната ефективност.

Планът за развитие на България до 2030 г. в момента се актуализира

От целия спектър от 450 стратегически документи, които България има, вече има политическо разбиране, че трябва да имаме една водеща стратегия и това със сигурност става националния план за развитие на България до 2030 година. Документът беше приет преди няколко години и в момента се актуализира и следва документа с целите за устойчиво развитие на ООН. Целите за развитие на ООН от 2015 г. е онзи глобален, стратегически документ, по който се движат всички страни. Зелената сделка като пакет от законодателни инициативи и финансови инструменти на ЕК отговаря на целите за устойчиво развитие на ООН. Когато имаме една водеща стратегия, тя трябва да събира всички тези отговори във всички аспекти-социални, икономически, екологични. При наличието на толкова много стратегически документа в момента, всяка от заинтересованите страни се фокусира върху част от документите без да познава останалия спектър. Затова често говорим само за въглищата вместо за другите сектори, които също емитират емисии или водят до замърсяване като не се фокусираме върху социалните и екологични аспекти. Целите за устойчиво развитие са едно трикрако столче, ако едно краче се счупи цялото столче пада, каза Стефанов.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща