Д-р Вернер Хойер: Трябва да предприемем смела стъпка в посока енергийния преход

Последствията и пазарното влияние на войната, която Путин започна, ще бъдат много тежки и трябва да бъдем откровени с хората. Инфлацията ще продължи дълго време

Икономика / Зелен преход
3E news
729
article picture alt description

Източник: bTV, архив

Д-р Вернер Хойер е германски икономист и политик. Роден е през 1951г. във Вупертал. Повече от две десетилетия е депутат в Бундестага, което го превръща в един от най-опитните политици в Европа.

Бил е заместник-министър на външните работи на Германия. На 1 януари 2012 е избран за президент на Европейската инвестиционна банка. Още в първите месеци, Вернер Хойер призовава за създаването на "Нов план Маршал за Европа", с основна задача - реанимиране на гръцката икономика, която изпада в сериозна криза.

Преизбран начело на Европейската инвестиционна банка през 2018-та. Вернер Хойер - човекът, който управлява милиарди. България пред стратегически избор. Икономически трусове, инфлация, горива и зелено бъдеще под въпрос. Хойер бе на посещение в България за събитието Green Transition 2022, организирано от Dir.bg и 3eNews

- Вернер Хойер, добре дошли!

- Благодаря ви!

- Колко средства има в банката, за която отговаряте?

- В баланса ни са записани малко над 600 милиарда евро, за капиталови инжекции имаме около 22 милиарда на разположение, условни задължения за държавите членки в размер на 200 милиарда. Ние сме банка, която до голяма степен зависи от инжекции на средства от капиталовия пазар. Продаваме 70-100 милиарда евро в облигации на година на капиталовите пазари. Добрата новина е, че инвеститорите, които ни дават парите си, не са глупави – искат си парите, а напоследък – даже с лихва. Това значи, че трябва да инвестираме в устойчиви и икономически оправдани проекти.

 

Още по темата

- Разбирам. Тоест сте мъничка банка… Шегувам се, разбира се.

- Доста силна банка сме – два пъти по-големи сме от Световната банка, така че да не се подценяваме. Но и от друга страна сме банка с ясни политически цели, т.е. сме част от семейството на ЕС. Нашата банка е основана с Римските договори, записана е и в Лисабонския договор. Ние сме част от структурата на Европейския съюз.

- Ако позволите един личен въпрос. Може да Ви изненадам, но може ли да споделите колко Ви беше последната сметка за ток, за газ за дома Ви в Германия?

- Опасявахте се дали ще ме изненадате – изненадахте ме… Не мога да звънна на жена ми да я питам сега, но бих казал около хиляда и петстотин евро на година за газ и ток. Но в тези времена все се опитва човек да намали ненужното потребление. Това е позитивният ефект от ситуацията, защото иначе ще стане критично. Имам късмета да не се налага да си броя стотинките за сметката всеки месец. Други хора страдат от повишаващите се цени на енергията, при това много, и не бива да го пренебрегваме.

- Абсолютно. Как ще намали Европа цената на енергията в ситуация на недостиг, на нарушения, санкции, война?

- Ще бъде трудно и не бива да се правят обещания, които не могат да бъдат спазени. Слабо вероятно е да има краткосрочни решения. Правителствата се стараят да облекчат ситуацията, субсидирайки това-онова, намаляващи бремето тук-там. Но в крайна сметка, в средносрочен план, ще можем да намалим това бреме само като минем към енергиен преход.

Това е ключовата задача на Европейската инвестиционна банка в момента – наричаме я Климатична банка. Преди 3 години поехме ангажимент до 2022 г. 50% от финансирането ни да бъде към климатични проекти, напълно отговарящи на Парижкото споразумение, а до 2030 г. искаме да сме започнали поне 1 трилион евро инвестиции в тази сфера. Много амбициозна цел, но нека бъдем наясно – краткосрочният ефект от ситуацията и пазарното влияние на войната, която Путин започна, ще бъдат много тежки и трябва да бъдем откровени с хората.

- За да бъдем откровени – ако погледнем състоянието на света в момента, какво предстои е напълно непредвидимо. Например, ако енергийната зависимост от Русия струва 20 милиарда евро допълнително, ще бъде изключително скъпо, нали?

- Абсолютно. Но началото на войната преди 100 дни ни отрезви. В началото на 90-те често посещавах България, след падането на Берлинската стена, когато започнахме разговорите за присъединяване на България към НАТО и ЕС – един дълъг и изключително успешен процес в крайна сметка, тогава може би бяхме твърде големи оптимисти, че най-лошото е минало и вече се насочваме към период на мир, стабилност, приятелски отношения. Това беше грешка. Образът на агресора се завърна и трябва много ясно да го имаме предвид.

- Войната в Украйна ускори ръста на инфлацията в Европа – в България имаме вече 14%, с много високи цени на горивата. Има ли бързо лекарство за успокояване на икономиката?

- Честно да Ви призная, казвам го не само като ръководител на банката, която финансира инвестиции, като икономист също мога да Ви кажа, че това ще продължи доста дълго. Ще бъде трудно. Приветстваме всякакви мерки за смекчаване, но трябва да сме честни с хората. Ситуацията в държавите в Югоизточна Европа е особено трудна, защото зависимостта от руски нефт, газ и въглища е още по-голяма, отколкото в Западна Европа.

Така че ще бъдат особено тежко засегнати. Каквито и мерки се предвиждат, нека не забравяме средно- и дългосрочните цели, а именно да станем независими и да направим технологичен квантов скок към възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност. Точно тук ние сме лидери.

- Защо имаме по-висока инфлация в Източна Европа, в сравнение със страните в Западна Европа?

- Защото зависимостта от външни енергийни и други доставки е по-висока, отколкото беше в Западна Европа. По пътя към енергийния преход вярвам, че източните и югоизточните страни трябва да направят повече. От друга страна не искам да омаловажавам предизвикателството от този преход.

Винаги ще твърдя, че – в Полша например, последният миньор, който ще излезе от мината в Катовице, няма да стане за две седмици ръководител на дигитален стартъп или голям предприемач в сферата на услугите. Трябва да подкрепяме тези хора. Затова зеленият преход винаги трябва да върви ръка за ръка със справедливия преход. Това е идеята на програмата, която Европейският съвет, Европейската комисия, Европейският парламент и ние, като изпълнител, сме избрали.

- Бих искал да използва огромния Ви опит за следващия въпрос – ЕЦБ казва, че ще увеличи лихвените нива през юли за първи път от 11 години насам. Какво ще означава това за хората с ипотеки, например?

- Трябва да Ви призная, ще разкрия тайна, която сигурно ще изненада дори екипа ми – тази сфера беше тема на академичната ми дейност, когато все още работех в академичните среди. Откакто навлязох в политиката се зарекох да не коментирам повече паричната политика. Но мога поне да я анализирам. Затова ще кажа, че това е изключително опасен и труден преход, който трябва да бъде внимателно овладян, защото ЕЦБ е в адски трудна ситуация. Ако много бързо и рязко повишат лихвите, може да пресекат икономическия ръст. Ако не направят нищо – а за щастие сега решиха да предприемат нещо…

- Инфлацията ще продължи да се покачва…

- Именно. Затова трябва да се намери добра точка на баланс и никак не завиждам на колегите в ЕЦБ, които трябва да го направят.

- Разбирам. Еврото добро ли е за България? Какво е мнението Ви?

- Определено да. Всичките предразсъдъци срещу общата валута съм ги чувал още преди десетилетия, когато говорихме за възможността да се въведе такава. Трябва да кажа, че е кристално ясно, че интеграцията в огромен вътрешен пазар ще е много по-лесна за член на зоната на съответната валута. Мога само да кажа, че ще бъде по-лесно – не само за пътуващия, който по-лесно отива на почивка в държава със същата валута, ще бъде много важно за българката промишленост и търговия, както и за живота на хората.

- Но много хора тук смятат например, че еврото означава още по-висока инфлация, защото има потенциал за спекулация при конвертирането на потребителските цени от левове към евро. Какво смятате?

- Това опасение го имахме във всички държави, присъединили се към ЕС…

- И какво стана?

- Нищо не стана. Всичките страхове и предсказания се оказаха фалшиви. Винаги има период на преход с определени раздразнения и може да има някой предприемач, който да злоупотреби със ситуацията – да реши "Няма да приложа 1 към 1 старата валута към новата", но това много скоро пазарът ще го накаже. Нека го оставим на пазара. Сигурен съм, че това опасение не е основателно.

- Ключови климатични предложения не бяха приети в Европейския парламент тази седмица. Това означава ли, че целият Зелен преход е застрашен?

- Не, ни най-малко. Има един важен елемент, отложен в ЕП, и все пак ще бъде необходим. Но според мен дори тези в ЕП, които се постараха тази седмица да няма окончателно заключение, нямат интерес да унищожат цялата идея. Що се касае до зеления преход вярвам, че по-голямата част от ЕП не би го поставил под въпрос.

- А невъзможността на законодателите да приемат позиция за реформирането на Схемата на ЕС за търговия с емисии означава ли, че България например може да продължи да използва ТЕЦ-овете си след 2035-2040 г.?

- Това са трудни политически решения, които държавите членки трябва да вземат. Но бих препоръчал въздържане от досегашния маниер на работа. Трябва да предприемем смела стъпка в посока енергийния преход. Мога само да препоръчам дори да засилим сътрудничеството ни с България и на този фронт. ЕИБ е инвестирала над 100 милиарда евро през последните 10 г. в енергийния преход – и тази цифра само ще се увеличава. Ако погледнем бизнеса в България, миналата година стигнал рекордни нива от над 1 милиард евро, имайте предвид, че голяма част от тях са били за МСП, стартъпи и други свързани с капитал, останалото до голяма степен е насочено към енергийния преход, към климата, към иновациите и други подобни. Това вярвам е рецептата за бъдещето.

- Разбирам. Вътрешните работи в България - знам, че не бихте ги коментирали, но ще Ви питам така – ако има политическа нестабилност в България, това как ще се отрази на икономиката ѝ, а и на европейската?

- Политическата нестабилност никога не е нещо добро – нито за страната, нито за региона и съседите. Надявам се скоро да се възвърне стабилността. От друга страна, не съм наясно с вътрешните работи тук и се надявам ключовите елементи на посоката да бъдат запазени – ясна европейска ориентация, вкл. и еврото, и единомислие с другите европейски нации относно външните въпроси, както и за голямата тема на разговор днес – действията за климата, енергийната трансформация. Трябва да останем на правия път.

- Ако десетгодишно дете Ви попита защо е важен Зеления пакт, какво бихте му отговорили?

- Защото е едно от ключовите решения, гарантиращо, че твоето бъдеще е много по-светло, отколкото щеше да бъде преди. Ако просто продължим постарому, както е било през последния век, то много скоро ще стигнем климатично бедствие. Нашите баби и дядовци няма да бъдат особено засегнати от това, но децата и внуците ни ще бъдат. Сутринта бях на конференция тук, в София.

Две млади дами откриха конференцията с изказвания. Видях, че имат визия за това какво значи да преминеш към бъдеще без въглероден диоксид, но и какво значи да създадеш предусловие за мир и солидно развитие. Често съм посещавал България през последните 30 години, бях тук, когато за първи път имахме разговори с граждански организации за потенциално присъединяване и сближаване с НАТО, по-нататък и с ЕС – от тази гледна точка, гледайки 30 години назад, съм изключително впечатлен от постигнатото от хората тук.

- Много Ви благодаря, беше изключително интересно!

- Благодаря, за мен беше удоволствие!

Интервю на Светослав Иванов пред "120 минути" по bTV.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща