Гронинген като пример за енергийната дилема на западните лидери
Ожесточените спорове около огромното холандско находище на природен газ показват същността на енергийната дилема, пред която се оказват европейските страни. Това коментира наблюдателя Lionel Laurent в публикация в Bloomberg.
Нидерландското (холандското) находище Гронинген е най-голямото в Европа и e сред десетте най-големи в света. То притежава запаси от порядъка на 450 млрд. куб м, което фактически е равно на общия обем на потребление на газ от страните в Европейския съюз за година. Laurent посочва недалновидността на европейците, които са готови да загубят такъв ценен (макар и невъзобновяем) ресурс. Според наблюдателя, на теория подобни находища е трябвало да излязат на преден план, предвид безпрецедентната енергийна криза, с която Европа трябва да се справи днес.
Но това не се случва. Добивът в Гронинген постепенно спада и плановете за затварянето му през следващата година остават в сила. Решението беше взето след обещанието на управляващите да решат проблема с щетите за околната среда и рисковете от земетресения. Риториката на правителството засега е в духа на „ще поживеем и ще видим“, пише журналистът от Bloomberg. Много холандци са против продължаване на добива в Гронинген.
Политиците, които просто не желаят промени по енергийните въпроси, предпочитат да наричат това находище „авариен вариант за извънредни случаи“.
Опасността при този подход е, че времето е точно това, с което Европа не разполага. Путин ограничава доставките на газ за страни, които не спазват неговите правила - включително Холандия. Глобалната икономика отслабва, като цената на енергията е ключов фактор.
„Световната икономическа криза набира обороти и основната роля в този процес играят цените на енергоносителите“, пише авторът.
Гронинген, според Laurent може да достигне добив от обем от 20 млрд. куб м газ годишно. На теория това ще изглежда като „превъртането на ключа“, както се изразява Rene Peters от компанията за анализа TNO. По думите му, единствената пречка е липсата на политическо одобрение.
Daniel Yergin, автор на историята на петролната индустрия The Prize, смята, че „извънредните обстоятелства вече са настъпили“.
Jilles van den Beukel от Хагския център за стратегически изследвания, предложи Гронинген да се използва с цел запълване на газовите хранилища на ЕС до 80% от капацитета им до края на есента. Ако може да се съхранява достатъчно газ, зависимостта от внос ще бъде по-малка, посочва авторът.
Дебатът за холандското газово находище е един от най-ясните индикатори за пълната пропаст между амбиция и реалност сред лидерите на Европа. Докато европейските лидери се кланят на страни като Алжир и Азербайджан, търсейки допълнителни източници на доставки, за тях би било полезно да помнят, че тези източници могат да бъдат открити много по-близо, заключава Laurent.