Д-р Драгомир Цанев, ЕнЕфект: Развитието на регионите между зелената трансформация и неслучилата се финансова децентрализация
„Саниране, общински сгради, бизнес паркове, фотоволтаици, водород, кооперативи…Имаме хиляди идеи, но няма кой да работи. Не мога да намеря един свестен инженер, който да иска да дойде в общината. Хората се пенсионират или бягат. Утре мога да намеря работа за 10…“
Ако в петък на “Green Transition” успеете да поговорите далеч от камерите и микрофоните с някой от многото общински ръководители, които ще срещнете там, шансът да чуете точно това е огромен. Ще чуете и някои интересни неща за взаимоотношенията на държавата с общините, но за това по-късно.
Ако пък успеете да намерите някой енергиен мениджър (това може да се окаже далеч по-трудно), в 9 от 10 случая ще чуете следното: „Всичко ми е на главата. Планове, сметки, обследвания, обществени поръчки, посещения на обекти, приемни часове – ще ни скъсат от въпроси за санирането. А колегите не разбират и не се интересуват – не било тяхна работа. Питах дали ще ме вземат на работа в Бургас, казаха веднага да отивам, ама как да оставя всичко, което съм правил/а 20 години“.
Глад за кадри
Последното изречение всъщност е цитат от събитието на общинската мрежа ЕкоЕнергия в Бургас в края на миналата седмица. Недостигът на квалифицирани кадри в българските градове и региони е безспорен факт. И далеч не говорим само за публичната администрация – ситуацията за бизнеса е също толкова драматична, особено когато става въпрос за технически специалисти. Цели випуски на средните училища вкупом напускат малките и средни български градове в търсене на по-добра реализация и среда. Дори и университетски центрове не успяват да запазят младите хора в градовете. Във всички общини има обявени свободни работни места, а останалите да работят в администрацията са в предпенсионна и пенсионна възраст. Финансова децентрализация ли? Кой ще управлява средствата, като не можем да си намерим даже и счетоводител?
Митът за финансова децентрализация
„Поради изтичане на периода на действие на Стратегията и ниския процент на изпълнение на заложените мерки в нея, както и новите глобални и национални предизвикателства е необходимо да се изготви нова стратегия за периода 2016-2025 г.“ Това е заключението в увода на въпросната „нова“ Стратегия за децентрализация. И в двата случая, говорим за стратегически цели за „Прехвърляне на правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори“ и приоритети за „Разширяване на собствената приходна база на общините.“ Дори и без да сме особено черногледи, можем да започваме да пишем отсега стратегията за следващия период, като стартираме със заключението от 2016-а. Въртенето в омагьосания кръг продължава. Всички призиви от общините за разполагане с част от данъчните приходи от местния бизнес се посрещат с непробиваемия аргумент „ама вие не можете да ги управлявате, местните феодали ще откраднат всичко“. Общините пък не могат да намерят кой да ги управлява, защото няма какво да се управлява. „Това е начинът на държавата да ни държи под контрол. Няма как да правя политики, ако нямам ресурс. За какви общински фондове за енергийна ефективност ми говорите, като аз не мога да ползвам даже спестяванията от санирането на училищата!“ – това ще чуете по темата, ако в петък отидете с кметовете още по-далеч от камерите и микрофоните, или пък, още по-добре, ако отидете на място в градовете…
Къде тук са енергийната ефективност и зеленият преход?
Навсякъде. Енергийната ефективност и инсталациите за ВЕИ са единствената инвестиция в инфраструктура, от която може да се очаква възвръщаемост. Зеленото развитие създава условия за запазване и привличане на квалифицираните специалисти в градовете - и не само на тях. Скорошно проучване на Алфа Рисърч доказа, че един от най-важните аргументи за участие в програмите за саниране е подобрената и естетизирана градска среда. Във всички общини борбата е за влизане в санираните детски градини и училища. Хората искат да се лекуват в болници с добри условия и лекарите искат да работят там. Бизнесите отиват там, където хората живеят добре. И ако допреди години това звучеше като спекулация, сега имаме работещи примери дори и в България. Не само това – тези общини, които инвестираха в зелено развитие преди години и реализираха добри планове по Споразумението на кметовете, в момента са „абонирани“ за директно европейско финансиране (което става все повече) и гражданите го оценяват. Само че… продължават да не могат да направят това, което искат и могат, защото финансовата децентрализация просто я няма.
Възможностите за бизнеса
Също в петък има голям шанс да чуем основателя и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев да казва „Бизнесът иска нулевовъглеродни производства и с помощта на общините ние ще им ги дадем. Заедно с това, ние осигуряваме пълната услуга – енергийна и транспортна инфраструктура, жилища и професионално обучение за работещите. В нашите индустриални паркове ние инвестираме и в младите хора, като им осигуряваме възможност за професионално образование“. Казвал го е неведнъж, а сериозните общини чуват. Ще се включат и банките, за които финансирането на инсталации за ВЕИ вече е business-as-usual, и ще кажат, че се надяват държавата да не им пречи с неразумни субсидии в този сектор.
Какво очакват гражданите?
Бъдете сигурни, че не очакват да работят в мини и въглищни ТЕЦ-ове, но искат да са близо до семейството и близките си. Очакват обаче градовете и сградите в тях да изглеждат добре, да не плащат твърде много за енергия, но в никакъв случай да не студуват през зимата, очакват а работят в сектори с прилична репутация и да не се страхуват за работните си места. Държат и настояват децата им да имат добра образователна среда и възможности за реализация. Искат да са здрави, искат да имат чист въздух и чиста околна среда. Искат да бъдат информирани как и при какви условия могат да получат всичко това. Готови са да си платят за по-добро качество не живот, но не вярват на всички. Всъщност, не вярват почти на никого, а най-малко вярват на правителството и Парламента.
С една дума, искат зелена трансформация за себе си и са готови да инвестират в нея, но не знаят как да го направят и няма кой да им каже.
Затова решението за зелената трансформация в скрито в децентрализацията – както финансовата, така и в бизнес децентрализацията, и именно натам трябва да се насочи публичния ресурс. Ще видим промяна едва когато общините могат да се конкурират помежду си въз основа на свои собствени политики, за които имат свои собствени ресурси, и когато бизнесът е близо до хората и инвестира в това да ги провлече в конкурентни бизнес модели. Тогава информацията става достоверна, интересът на всички страни е прозрачен, а доверието е високо.
Затова, когато чуем например, че заявленията за участие в новата национална програма за саниране вече няма да се приемат в общините, а в областни центрове или директно в МРРБ, нека сме наясно, че не това е правилната посока: ние трябва да доставим услугата максимално близо до хората, а не да я отдалечаваме от тях. Това е, разбира се, ако искаме зелената трансформация да излезе от мантрата „не е наша работа“ и да се превърне във възможност за цялото общество.
*Публикацията е авторски анализ и коментар на Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Цанев ще бъде един от лекторите na най-голямото събитие в България за Зеления преход- "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" в панел "Региони в развитие".
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.