Министър Лорер: България иска да създаде водородни долини

До 2030 г. нашите емисии от въглероден диоксид трябва да са сведени наполовина. Това води до мерки за намаляването на търсенето на енергия, но и за по-зелена енергия. България ще инвестира във водородни долини, но все още няма одобрение от ЕС, съобщи министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по време на форума "Бъдещето на водорода в България". "Водородната долина" е проект, финансиран от местни, национални или международни фондове, който обединява няколко индустриални и изследователски инициативи за пилотни проекти за стойността на водорода в производството, транспорта, транспортирането и съхранението, предаде bTV.

"Войната в Украйна стимулира ЕС да започне активна политика в една нова траектория, а именно енергийна независимост. ВЕИ, за които отдавна се говори, ще бъдат възприети в икономиката с много по голяма скорост. Новото гориво, което се задава, държи в себе си обещанието Европа да стане наистина независима като енергийни източници, а именно водородът", каза Лорер. 

Той подчерта, че водородът крие много неизвестни, защото макар и да се знае, че нуждата от него е много важна, то технологичната готовност на предприятията все още не е готова. 

"Изключително важно е Европа и България да инвестира сериозни средства в разработването на технологии съвместно с Академията и бизнеса. Трябва максимално бързо да достигнем готовност на тези технологии, за да бъдат заместващо говори за нашата икономика. Базовата инфраструктура в Европа ще струва между 20 и 40 млрд. лв. за тръби и 11 млрд. евро за съхранение на водород", обясни Лорер. 

Войната в Украйна стимулира ЕС да започне изключително активна политика за  енергийната независимост на целия континент. Днес повече от всякога трябва да ускорим прехода към тази цел. Водородът за Европа може да играе ключова роля за бъдещата енергийна независимост и за постигането на въглеродна неутралност, обясни още Лорер.

По думите му е важно Европа и България да инвестират в разработването, съвместно с академията и бизнеса, на технологии, така че максимално бързо да достигнем готовност те да бъдат пълноценно заместващо гориво за нашата икономика и да диверсифицират енергийните източници.

„Европа е водеща в света по мерки в борбата с климатичните промени. Крайна цел е не само да имаме по-екологично чист континент, но и енергийна суверенност, както за ЕС, така и за България“, заяви Лорер.  

„Въпросът е как Европа намира заместващи независими енергийни източници. ВЕИ-тата ще бъдат въведени в икономиката с голяма скорост, а водородът ще ги допълва като една от системите за съхранение на свръхпроизводствена енергия“, заяви още Лорер.

Ключовата роля на водорода

Еврокомисарят по иновациите Мария Габриел подчерта, че е много важно сега да се подпомогне за трансформацията към по устойчива икономика и за това водородът за Европа ще играе ключова роля за бъдещата енергийна независимост на Европейския съюз. 

Според нея това ще доведе до въглеродна неутралност. 

Тя подчерта, че ще трябва да се ускори прехода към водородната икономика, което не само ще доведе до намаляването на емисиите, а и за създаването на нови работни места.

"Радвам се, че България е поела предизвикателството да инвестира във водородна долина. Към днешна дата имаме 23 водородни долини в държавите членки и Великобритания. Целта е до 2025 г. техният брой да бъде удвоен. Това е една много важна стъпка напред, която България заявява", каза Габриел.

По думите на еврокомисаря голяма част от държавите членки са предвидили инвестиции във водород в своите планове за възстановяване и устойчивост. "15 плана за възстановяване и устойчивост включват мерки и проекти в областта на водородните технологии".

Ползите

Водородът, който може да бъде произведен от вода чрез електролиза, може да предложи алтернатива на традиционните горива. Водородът може да се използва директно като гориво или преработен в синтетични течни горива. А ако електролизата се захранва от възобновяеми енергийни източници, нейното въздействие върху климата е неутрално.

Различни анализи показват, че с развитието на технологиите, само след 10 години ще бъдат постигнати и по-ниски цени от тези на днешните изкопаеми горива. "Предвиждаме допълнително финансиране за проекти за водород на стойност 200 млн. евро по линия на „Хоризонт Европа“ и в рамките на публично-частното партньорство „Чист водород“. Предложих и нова инициатива по програма „Еразъм+“ за развитие на нужните умения за водородните професии. Работим тя да стартира още през 2023 г.“, каза още Мария Габриел. 

В дискусионната сесия бяха очертани перспективите за иновационни проекти в областта на водорода, както и възможностите за устойчива трансформация от въглеродно интензивна към зелена водородна икономика в страната. Зам.-министърът на иновациите и растежа Карина Ангелиева представи  и възможностите от новия програмен период, свързани с научни изследвания и иновации във водорода.

Участниците във форума коментираха, че инвестициите в областта на водородa ще насърчат устойчивия растеж и създаването на работни места и в България.

На събитието присъстваха също министърът на образованието акад. Николай Денков,   Барт Бибуик, изпълнителен директор на Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“, Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката, както и представители на публичния сектор, бизнеса и научните среди.