Европа може да очаква 100 GW плаващи вятърни мощности до 2030 г.

Енергетика / Зелен преход , Свят
3E news
1197
article picture alt description

източник: WindEurope

Плаващата вятърна енергия в Европа е на път да се увеличи значително. В експлоатация вече са над 100 MW вече е в експлоатация. Правителствата виждат, че този сектор работи добре, а това означава развитие на офшорна вятърна енергия в по-дълбоки води. Обявени са големи цели и се планират големи търгове. При условие, че се проведат правилните политики, не е пресилено да се каже, че Европа ще разполага с над 10 GW плаващ вятър в експлоатация до 2030 г. Това коментира главният изпълнителен директор на WindEurope Giles Dickson в рамките на конференцията FOWT 2022.

Плаващите вятърни морски централи предлагат уникални възможности за Европа. Плаващите турбини могат да произвеждат електричество по-далеч от брега и в по-дълбоки води, отколкото тези, които са фиксирани на дъното. Така че се отварят  възможностите за вятърни мощности в морето за тези страни, които не разполагат с плитки води, което означава, че производството от офшорни вятърни централи може да се развива в по-дълбоки морски басейни като Средиземно море и Атлантическия океан.

Плаващите вятърни морски централи се развиват бързо. Днес Европа има 113 MW плаващи вятърни турбини в експлоатация. В процес на разработка са все повече и по-големи плаващи вятърни паркове.

Норвегия сега изгражда най-голямата плаваща вятърна ферма в света Hywind Tampen (88 MW). Франция има четири малки проекта от около 30 MW всеки, които ще бъдат стартирани в рамките на 2 години. До 2024 г. Европа ще разполага с експлоатация на 330 MW плаващи вятърни централи.

Тогава нещата ще започнат да се подобряват. Сега Франция провежда първия от трите търга  за големи плаващи вятърни паркове, всяка с мощност 250 MW. Испания, Гърция, Португалия и Норвегия планират да започнат мащабни търгове през следващата година. Няколко големи проекта за плаващи вятърни мощности се разработват в Италия, край Сардиния, Апулия и Сицилия. А Шотландия тази година предостави права за развитие на морското дъно за огромни 15 GW плаващи проекти.

Цялата тази дейност и амбиция са отразени в целите за вятърни централи до 2030 г., които различни държави обявиха наскоро. Гърция иска 2 GW дотогава, Испания 1-3 GW, а Обединеното кралство 5 GW. Целта, която обмисля Италия за 2030 г. е за 3,5 GW. Португалия обмисля  търг за  3 обекта, всеки от които с до 2 GW. И Ирландия има огромни планове за плаващи вятърни мощности, макар че те са основно за след 2030 г.

Не е пресилено да се очаква, че Европа ще разполага с над 10 GW плаващи вятърни централи в експлоатация до 2030 г. Целите обаче не означават автоматично нов капацитет. Правителствата се нуждаят от правилните политики и мерки, които да се прилагат навреме.

Първо те трябва да дадат яснота на разработчиците къде и колко мощности могат да бъдат изградени. Местоположенията на плаващите вятърни паркове трябва да бъдат отразени в националните морски пространствени планове. Тогава правителствата ще се нуждаят от прозрачни търгове и график, който да посочва колко електроенергия ще се продава и кога. Самите търгове са специфични и в зависимост от технологията. Те трябва да осигуряват стабилизиране на приходите, в най-добрия случай да са базирани на двустранни договори за разлика (CfD).

Двустранните договори за разлика са евтини за правителствата, защото осигуряват възвръщаемост. Евтини  са и за обществото, защото минимизират разходите за финансиране, а и банките са доволни, тъй като перспективата за стабилни приходи гарантира изплащането.

Плаващите вятърни мощности са със своя собствена отличителна верига за доставки. Турбините са същите като при конвенционалните (фиксирани) офшорни вятърни паркове. Това, което е различно, са плаващите конструкции, върху които са турбините. Обикновено това са големи конструкции, които трябва да бъдат сглобени в пристанищните и крайбрежните зони, което изисква големи инвестиции в производствени обекти и свързаната инфраструктура. Правителствата трябва да улеснят и стимулират тези инвестиции. Освен това трябва да гарантират навременни  мрежови връзки с правилна технология за свързване на плаващите конструкции към мрежата.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща