Зеленият преход – къде сме и как стигнахме дотук?

Енергетика / Зелен преход
3E news
2865
article picture alt description

Анализ на Боян Рашев за 3eNews и Dir.bg

През 1972 г. Римският клуб в "Границите на растежа" предсказва зловещо бъдеще за света - пренаселване, изчерпване на ресурсите и екологична деградация, причинени от икономическия растеж. Глобалният дебат води до дефиницията: "Устойчиво е развитие, което задоволява нуждите на настоящето, без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди."

През 90-те години активисти и правителства се втурнаха да измислят политики за устойчиво развитие, но бързо осъзнаха, че само бизнесът може реално да води хорото в тази посока. Бързо бяха създадени множество рамки, ръководства, договори и регулации, които да го накарат да обърне по-сериозно внимание не само на икономическите си резултати, но и на социалните и екологични аспекти на дейността си.

Още по темата

Бизнесът обърна внимание и продължи да осигурява всичко, стремейки се да стои в зоната на устойчиво развитие - пресечената точка между икономика, социална и околна среда. Знам го, защото се занимавам с това вече 15 години, като се опитвам да катализирам процесите в компаниите в тази посока и виждам как се случват нещата отвътре.

Днес светът е в пъти по-населен от 1972 г. Въпреки прогнозите, нашият живот се е подобрил по всички важни измерители. Живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно, учим и пътуваме повече и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва Индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече енергия, стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Нещо повече, запасите и достъпността на всички основни ресурси - изкопаеми горива, метали и минерали, вода и храна - се увеличават. Или поне това беше развитието на света до 2019 г.

Междувременно на сцената излезе темата с изменението на климата. В началото ставаше въпрос само за временно субсидиране на технологии за възобновяеми енергийни източници, за да могат те да навлязат на пазара. Малко по малко обаче климатът получи такъв превес над всички останали глобални предизвикателства, че успешно измести дори вечните тегоби на човечеството - бедността, неравенството, дискриминацията, болестите, замърсяването. Подписването на Парижкото споразумение в края на 2015 г. и последвалата Европейска зелена сделка от 2019 г. окончателно качиха борбата с изменението на климата на пиедестал сред глобалните приоритети. Последната ясно дефинира Зеленият преход чрез основната си цел - постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. Неслучайно, цялата европейска Таксономия за устойчиви инвестиции е базирана преди всичко на критерия въглеродни емисии, а всички останали (вкл. екологични и социални) са в процес на измисляне и осъдени да си останат на втори план.

Финансовият свят не закъсня и постави намалението на въглеродните емисии (т. нар. декарбонизация) в основата на критериите за ESG (екологични, социални и управленски аспекти). Цялата индустрия на добив, преработка и производство на конвенционална енергия (въглища, нефт, газ, вкл. ядрена енергия), която е в основата на гигантското подобрение на качеството на живот на хората от зората на Индустриализацията до днес, се оказа заклеймена не само от активисти и политици, но и от глобалния капитал. През последното десетилетие трилиони долари активно започнаха да изтичат оттам в посока енергийна ефективност, ВЕИ, биомаса, електромобилност, батерии, водород и други технологии и производства, които се разглеждат като решенията за един прекрасен нов свят.

Добивът на конвенционална енергия се оказа тежко декапитализиран и стагнира. Зелените източници обаче не успяват да я заместят с наличните технологии, а енергийното потребление, вкл. това на въглища, нефт и газ продължава да расте. Въпреки всички усилия изкопаемите горива все още дават над 80% от енергията на човечеството. Съответните въглеродни емисии на глобално ниво летят нагоре, тоест от Зелен преход няма и следа. Вместо него светът се сблъсква с енергийна криза, каквато историята не помни. И не, нито Kовид, нито Путин са виновни, макар че войната в Украйна има принос към изострянето на кризата.

Това не е само мое мнение. Вчера го изказа дори самият шеф на Международната агенция по енергетика - Фатих Бирол. Хора като него - вкл. президенти, комисари и министри - които едно десетилетие ултимативно приканват държави и компании да спрат да инвестират в изкопаеми горива, днес се молят на шейхове и диктатори по света спешно да увеличат добива.

Ако се върнем в началото и погледнем цялата тази история през призмата на базовото разбиране за устойчиво развитие, бързо можем да забележим проблема - Зеленият преход концентрира твърде много пари и власт към намаляването на въглеродните емисии. Това е само един компонент от измерението "околна среда", където той се конкурира с теми като замърсяване на въздуха, опазване на водите и биоразнообразието и много други. Изцяло са забравени социалното и икономическо измерение на устойчивото развитие, защото точно най-бедните хора страдат най-много при днешните рекордни цени на енергията и храните.

Бизнесът, особено енергийно-интензивните индустрии, са в шок. Инвеститорите искат хем ръст на производството и печалби, хем рязък спад на енергийното потребление и съответните въглеродни емисии. Всеки търси спасение поединично, защото националните електроенергийни системи масово се връщат към ней-евтините, надеждни източници на изобилна енергия - въглищата. Батерии, слънчеви панели и вятърни генератори обаче поскъпват с немислима до вчера скорост, защото за производството им са нужни големи количества ужасяващо скъпи базова енергия и суровини. А и лихвите вече тръгнаха нагоре.

Това е положението. Можем да се правим, че не го забелязваме и да си говорим хубави приказки за светлото зелено бъдеще, но това няма да помогне. Кризата се случва тук и сега, а утре ще се превърне в катастрофа, ако спешно не измислим нещо по-добро и не коригираме курса. Трябва просто да върнем баланса и свободата. Защото какъвто и да е преход към по-добро може да бъде направен само от свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече.


*Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt - консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси. 

______________________________________________________________________________________________________

Боян Рашев ще бъде специален гост на конференцията Green Transition 2022. Той ще участва в панела "Финансови инструменти за справедлив преход". За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща