Доскорошното стремглаво развитие на аквакултурите в Черно море с опасност от забавяне

В Черноморския регион през последните години се наблюдава бързо развитие на аквакултурите и на търговията с морски храни, но конфликтът може да попречи на този растеж в Украйна и е на лице реална заплаха от нарушаване на търговията с морски храни и веригите за доставка в региона“, казват от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море (ГКРСМ), Организация по прехрана и земеделие (ФАО) на Организацията на обединените нации (ООН). 

Производството на аквакултури в Черно море постоянно нараства с всяка изминала година от 500 000 т. отглеждани морски видове (предимно сьомгова пъстърва, шаран и европейски лаврак) през 2017 г. до над 700 000 т. през 2019 г., се констатира в регионалното проучване на ГКРСМ.   

Скорошната публикация „Пазар за аквакултури в Черно море: профили на отделните страни“ „Aquaculture market in the Black Sea: country profiles е най-авторитетното проучване за аквакултурите в региона и отразява тенденциите в производството на морска храна, и търговията в шестте черноморски страни в периода 2015-2019 г. 

„Аквакултурата се разраства в Черноморския регион, като помага за повишаване на продоволствената сигурност, осигурявайки работни места и доходи за много уязвими селски общности. Но секторът е крехък и податлив на кризи, тъй като най-вече малките и средни фермери представляват най-големия дял от отглежданите продукти във ферми-производители на морски храни в региона. Настоящият конфликт между Украйна и Руската федерация засяга веригите за доставки и цените, като фермерите в региона едвам успяват да закупят фуражи и личийки, за да поддържат стопанствата си. Търговията с морски храни, добивани във ферми, също ще бъде изправена пред предизвикателства“, каза Хусам Хамза - служител по аквакултури на ГКРСМ и водещ автор на изследването. 

Средно аквакултурното производство на риба в Украйна възлиза на около 20 000 тона годишно. В страната има над 4 000 регистрирани рибни стопанства, като повечето са малки ферми с под 30 тона годишно производство в малки водоеми, където се отглеждат редица видове - предимно шаран, сом, щука и пъстърва. 

Докато около 80–90 процента от морските дарове, консумирани в Украйна, се внасят от други страни, износът на морски храни от Украйна (отгледани, уловени и внесени, след това преработени и експортирани отново) нараства – от около 5 000 тона през 2015 г., на стойност около 20 милиона щатски долара, до 11 800 тона през 2019 г., на стойност над 46 милиона долара. 

През 2019 г. основните дестинации за износ на морски дарове от Украйна включват страни от Европейския съюз, Молдова, Беларус, Узбекистан, Израел, Тайван, Турция и други. 

Що се отнася до търговията, на този етап Русия е най-големият износител на морски дарове (обект на аквакултурно производство и свободен улов) в региона с износ от близо 1,8 милиона тона през 2019 г., оценен на над 4,6 милиарда долара. 

На други места като Грузия, рибарството и аквакултурите доставят само 10 до 15 % от потреблението на морски дарове в страната, оставяйки страната да разчита на внос. 

В България, въпреки че притежава само 4% от регистрираните аквакултурни ферми, марикултурата (видове като миди, отглеждани в морски води) нараства до 30% от общото производство на аквакултури. 

В Румъния аквакултурата доставя над 11 % от консумацията на морски дарове, като няколко рибни ферми непрекъснато се разрастват, за да включват и услуги като екологичен туризъм, любителски риболов, увеличавайки потоците от приходи на фермерите. 

В Турция производството на аквакултури се е увеличило с повече от 50% между 2015 и 2019 г. 

През последните години аквакултурата става все по-важна част от черноморската икономика - доставя питателна храна, стимулира местната икономика и осигурява работни места на крайбрежните и селските общности. Практикуват се както сладководна аквакултура, така и марикултура, въпреки че в повечето страни в региона марикултурата остава слабо развита. 

Пазарът на аквакултури в Черно море: доклад за профилите на черноморските страни е изготвен в сътрудничество с EUROFISH и с подкрепата на Европейския съюз.