За петрола, санкциите и цените

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

В контекста на енергийната сигурност в Европейския съюз страните членки споделят общи цели, но имат индивидуални проблеми.

А войната между Русия и Украйна допълнително промени сериозно енергийната среда на фона на силно политизирани и антивоенни емоции, които имат своите същностни основания в контекста на европейската и общочовешка солидарност. Обсъжданата в последните седмици сигурност на газовите доставки, към която като че ли попретръпнахме, и предприеманите в това отношение действия на европейско и национално ниво, са добра илюстрация на този факт.

Сега вече това се отнася с пълна сила и до петрола; само че - както се казваше в един виц - има нюанси.

Малко фактология на фона на европейския контекст

Всъщност, на европейско ниво въпросът за сигурността на петролните доставки беше засегнат веднага след началото на военните действия между двете страни в края на февруари, макар че към онзи момент формулировките в тази връзка все още бяха доста обтекаеми.

Нещата обаче ескалираха много бързо, за да се стигне само в рамките на по-малко от два месеца до официалното представяне на идеята за европейски санкции спрямо Русия и в това направление. Инициативата беше обявена още в средата на април т.г. чрез заявката за шести пакет санкции – насочени този път към банковия и петролните сектори.

Факт е, че от гледна точка на постъпленията в бюджета й, Русия разчита на износа на петрол много повече отколкото на износа на газ. Според оценки на Международната агенция за енергия (МАЕ), за януари 2022 г. около 45% от постъпленията в руския федерален бюджет са свързани с нефта и газа. На дневна база МАЕ оценява тези постъпления в размер на 400 милиона USD от тръбен газ и 700 милиона USD от нефт. Така че подобни санкции безспорно биха имали ефект върху Русия. Въпросът обаче е дали те ще засегнат само нея.

През призмата на санкциите, когато се търсеха общи формулировки относно постепенното приключване на доставките на газ от Русия, нещата на политическо ниво изглеждаха по-лесни и по-категорични, независимо, че отделните страни-членки имаха различни проблеми и притеснения в тази връзка. Засега обаче формулирането на обща европейска позиция по повод петрола определено изглежда проблематично – срещите в това отношение до момента все още не дават резултат, а и разнобоят в рамките на ЕС е повече от видим. Това от своя страна поставя и ЕК, и страните – членки в по-специфична ситуация при търсенето на компромис и съответно общоевропейско решение. По отношение на петрола страни като Унгария и България, които са сериозно зависими от вноса от Русия, не само се противопоставяха активно по време на последните официални срещи, но и откровено заявиха намерението си да поставят вето върху общото решение, ако се наложи.

Реално, наличието на този разнобой е лесно обясним. Извън посоченото за България и Унгария, има и страни като напр. Словакия, която обективно е изцяло зависима от вноса от Русия и от опциите за доставянето му. На другия полюс са страни като Дания и Хърватска, които на практика са независими от руския петрол. Паралелно със зависимостта обаче съществуват и серия от други фактори, които въобще не са за пренебрегване – цена; технологични изисквания, свързани с преработката на петрола; договорни задължения и т.н.

Така, за разлика от първоначалните емоции, свързани в енергиен план първо с газа, в контекста на обсъжданията по темата за петрола реализмът явно започва да се проявява все повече и повече. И този път той май има преди всичко национални измерения, за което очевидно има много съществени основания.

За позицията на България

В контекста на темата първото, което прави впечатление, е че позицията на правителството и на бизнеса съвпада изцяло – и тя е, че икономическите последствия за страната при неотчитане на националния интерес ще са много сериозни.

Представители на правителството ясно заявиха, че ако в рамките на ЕС има дерогация относно европейските санкции спрямо Русия за част от страните-членки, България също трябва да бъде включена в тази група. Категоричността на позицията със сигурност е свързана и с активното този път участие в обсъжданията на европейско ниво. Такъв подход безспорно стои добре на фона на наблюдаваната не рядко пасивната позиция на държавните институции в хода на преговорния процес, последвана от оправдания с взети в Брюксел решения.

Всъщност, официалната позиция на България по отношение на предлаганите санкции, свързани с вноса на петрол от Русия също има своя сериозна и конкретна обосновка. Реално, почти две трети от петрола, който се преработва в страната, идва от Русия, при това на отчитана като изгодна цена и в рамките на стабилни договорни отношения. Допълнителен фактор са и технологичните възможности за преработката на друг тип петрол в рафинерията ни, за които експертите изрично предупреждават.

Ето защо е естествено, че въпросът по какъв начин присъединяването на България към предлаганите санкции ще се отрази и върху икономиката, и върху потребителите действа възпиращо и отрезвяващо върху политиците и институциите. Това е особено валидно и на фона на видимите с просто око инфлационни процеси.

Така, независимо от мотивите им, официалната българска позиция, която набляга на националния интерес в неговите икономически измерения, следва да бъде ясно подкрепена. И не е учудващо, че тя вече получава такава подкрепа от бизнеса, защото експертната оценка е, че доставките от бургаската рафинерия са икономически най-изгодни. От такава гледна точка ограничаването или спирането на тези доставки предполага търсене на алтернативни източници, а това ще постави бизнеса в неконкурентно положение.

Същевременно, също по експертни оценки, ако спре вносът на руския петрол, рафинерията може да бъде принудена да преустанови работа. 

За енергийната политика, санкциите и цените

На практика, притесненията на потребителите са в две основни насоки – ще има ли горива и на каква цена. Реално, притесненията относно доставките на газ за България са в същата насока, но предвид особеностите на пазара и респ. възможностите за доставки, както и процесите на регулиране и др., нещата относно петрола имат коренно различни измерения.

И националната енергийна политика трябва ясно да отговори на тези притеснения.

А в контекста на горивата в България на този етап ситуацията изглежда относително спокойна на фона на предвидими доставки, работеща рафинерия и ясни договорни взаимоотношения. Към момента статистиката сочи много плавно движение на цените на най-разпространените горива в България. Общата оценка обаче е, че в Европа цените на бензина и дизела в България са едни от най-ниските. За сравнение, в ЕС в началото на май т.г. дизелът е минимално по-евтин само в Полша, Унгария и Малта. Това се потвърждава и от официалната статистика на Съюза по отношение цените на горивата към началото на този месец.

Със сигурност обаче при влизане в сила на шестия пакет санкции на ЕС, съотносим и към петрола, промени ще има. И тези промени за съжаление могат да бъдат достатъчно непредвидими, което обяснява и категоричната позиция както на правителството, така и на бизнеса. Това е особено валидно в светлината на заявлението на Генералния секретар на ОПЕК Мохамад Баркиндо, че е невъзможно да се замени руския суров петрол при забрана от ЕС и „Настоящите и бъдещите санкции срещу Русия могат да създадат едни от най-тежките сътресения в доставките на петрол досега“1; а както е известно, пазарите реагират на всяка несигурност с повишаване на цените.

Със сигурност ценовите анализи по отношение на петрола и петролните продукти в световен, европейски и национален мащаб ще продължават да бъдат актуални. При едно от първоначалните обявявания на идеята за въвеждане на шестия пакет европейски санкции спрямо Русия, председателят на ЕК г-жа Урсула фон дер Лайен беше заявила, че ЕС работи по въвеждане на „умни механизми“, така че и петролът да попадне в техния обхват. В контекста на вече заявения шести пакет обаче ситуацията около петрола видимо буди сериозни притеснения в не малка част от страните-членки.

А от гледна точка на България са важни и принципните, и конкретните изводи по темата – и категоричната позиция на държавните институции, както и на бизнеса ясно сочи, че рисковете за икономиката на страната при приемането на тези санкции са сериозни както по отношение сигурността на снабдяването, така и по отношение ценовите равнища – особено при наличие на инфлационни процеси.

Безспорно всякакви изключения на ниво ЕС правят санкциите да изглеждат по-малко ефективни. В случая въпросът обаче не е как изглеждат нещата отстрани, а как изглеждат за българския бизнес и за потребителя. А, както вече беше посочено, притесненията са не само дали ще има горива, но и на каква цена.

И кратко обобщение

Важното е политиците много добре да преценят ефекта от предприеманите стъпки, като това става обективно и без емоции в контекста първо на националния интерес - защото в крайна сметка цената на техните стъпки се плаща от гражданите. Независимо дали политиците обсъждат „умни механизми“, гражданите очакват „умни решения“. По време на емоциите след спирането на руските доставки на газ за България (27 април т.г.) имах възможност да припомня, че освен газ има и други енергийни направления, които следва да се отчитат - и отново искам да подчертая мнението си, че малко повече икономически реализъм паралелно с политически мотивираните действия няма да е излишен. Енергийната дипломация отдавна не се оформя само от дипломати, а преди всичко от бизнеса и от гражданското общество – и е видно, че място за нея в днешно време има предостатъчно.

И е хубаво, че в случая държавата чрез своите институции отчита този факт – стъпките на държавно ниво в контекста на обсъжданите в ЕС санкции спрямо Русия и в областта на петрола определено изглеждат такива в правилна посока.