Държавата още структурира компанията, която ще отговаря за батерийното стопанство по Плана за възстановяване

Държавата ще фокусира усилията си върху изграждане на ново енергийно дружество, отговарящо за системите за съхранение на енергия. Това стана ясно днес по време на конференция "Индустриален триатлон: Климат, енергетика и околна среда", организирана от Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Медийни партньори на събитието са 3eNews и сп. "Ютилитис".

Идеята за момента е новата държавна компания да определи различни индустриални площадки в страната, където да се позиционират системите за съхранение. Те ще се подпомагат от държавата чрез Плана за възстановяване, защото за момента инвестициите в тези проекти са много големи и бизнесът няма голям интерес, сподели Александър Давидов, началник на отдел „Енергийни баланси, секторни политики“ в Министерство на енергетиката. Идеята е все още в ранен етап, те първа ще се уточнява къде може да се направят такива площадки и дали компаниите собственици имат желание да развиват подобни проекти. Намеренията са да се използват подобно зони, защото обикновено до тях има налична енергийна инфраструктура и не е нужно да се инвестира в нови подстанции и трафопостове.

За момента обаче няма яснота кога ще започнат търговете и на какъв принцип ще се избират локациите. Целта на проекта , финансиран по Плана за възстановяване е да допринесе значително за решаването на проблемите с балансирането на ВЕИ централите. Идеята е да се  инсталира и въвеждат в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 MWh. Съоръженията (състоящи се от акумулатори, инвертори, трансформатори, силова електроника/интелигентни електронни устройства и управляваща автоматика) ще бъдат стратегически разпределени равномерно на територията на  страната разположени в близост до инсталираните и предстоящите да бъдат разгърнати възобновяеми генериращи мощности, е записано в намеренията за Плана. Тези проекти трябва да бъдат финализирани до средата на 2026 година.

Без проблеми с газа поне месец напред

Потреблението на природен газ в България е гарантирано за минимум един месец напред и към този момент не се налага ограничаване на потреблението. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова, която също участва в конференцията. По думите й страната ни е в постоянна комуникация с Европейската комисия, където се дебатират възможностите за общи доставки на ниво ЕС. 

"Българският енергиен холдинг", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са подсигурили непрекъсваемост на алтернативните доставки, изтъкна зам.-министър Петрова пред БТА. Според нея това показва огромната солидарност между страните членки на ЕС, но и ефективността на инвестициите в инфраструктура - междусистемни връзки и друга газова инфраструктура. Фокус в усилията е засилване на работата на т.нар. "регионални групи на държави членки", които могат да действат посредством солидарността помежду си, което ще смекчи действието при евентуални прекъсвания на доставките на природен газ. Малко по-късно и столичният кмет Йорданка Фандъкова потвърди, че доставките на синьо гориво за общинските предприятия са гарантирани до края на месец май.

Същевременно очакванията за успокояване на цените на енергийните доставки не се оправдават, допълни Петрова. Тя коментира, че високите цени на енергията, предстоящите проблеми на пазара на природен газ, несигурността на доставките и европейските климатични политики създават необходимостта от вземане на бързи и конкретни решения. Заместник-министърът даде за пример, че мерките за компенсиране на индустрия във връзка с високите цени на електроенергия са непосредственото решение на правителството, като сега трябва да се фокусира върху намирането на по-устойчивите решения в средносрочна и дългосрочна перспектива.

В Националния план за възстановяване и устойчивост са набелязани визията и конкретните мерки в краткосрочна перспектива до 2026 г., посочи Петрова. В този документ България е успяла да защити използването на въглищните мощности. В него няма задължение за затваряне на въглищните мощности, а вместо това за ограничаване на въглеродните емисии от производството на електроенергия от въглища и възможност за работа на въглищните централи до 2038 г. Освен това е повишена амбицията по отношение на възобновяемите източници с акцент вятър, слънце и геотермална енергия. Това се отнася не само по отношение необходимостта за производството на електроенергия, но също така и за собствено потребление, подчерта зам.-министърът.

Мерките за енергийна ефективност също ще дадат своя принос в общите усилия за запазването на природата и климата, както и за повишаването на енергийната независимост на България, обърна внимание Ива Петрова. Тя припомни, че общият ресурс, предвиден само в плана за възстановяване, е близо 2 млрд. и 500 хил. лева. В момента се работи по проект за енергийна стратегия до 2030 година - с хоризонт до 2050 г., където трябва да се адресират средносрочните и дългосрочните решения, заяви още заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова.