Прогноза на МВФ: Войната в Украйна забавя глобалното възстановяване

Войната в Украйна сериозно ще попречи на глобалното икономическо възстановяване, забавяйки растежа и увеличавайки още повече инфлацията. Това се предвижда в най-новия априлски доклад на Международния валутен фонд (МВФ) "Световни икономически перспективи: Войната забавя глобалното възстановяване", публикуван днес и разпространен от представителството на Фонда в България.

Войната в Украйна сериозно ще попречи на глобалното икономическо възстановяване, забавяйки растежа и увеличавайки още повече инфлацията. Това се предвижда в най-новия априлски доклад на Международния валутен фонд (МВФ) "Световни икономически перспективи: Войната забавя глобалното възстановяване", публикуван днес и разпространен от представителството на Фонда в България по повод провеждащите се пролетни срещи на МВФ и Световната банка.

Според оценката на МВФ, глобалният икономически растеж ще нарасне до 3.6 процента през 2022 г. и ще се задържи на същото ниво през 2023 година. Стойностите са съответно с 0.8 и 0.2 процентни пункта по-ниски от прогнозираните през януари от фонда. Понижаването до голяма степен отразява преките въздействия на войната в Украйна върху световните икономически процеси.

МВФ преразгледа низходящо прогнозата си за България

за темпа на нарастване на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2022 година и я повиши леко за 2023 година.

След спад от 4.2 процента през 2020 година, се очаква българската икономика да нарасне с 3.2 процента тази година и с 4.5 процента през идната година. В оценката си от есенните срещи, оповестена на 12 октомври миналата година, вашингтонската институция залагаше на растеж от 4.5 процента през 2021 година и 4.4 процента през 2022 година за България.

В момента Фондът прогнозира за страната ни скок на инфлацията до 11 процента за 2022 година след 2.8 процента за 2021 година, както и рязко забавяне на темпа на нарастване на потребителските цени до 3.3 процента през 2023 година.

Безработицата в България ще се понижи до 4.9 процента тази година и до 4.6 процента догодина след равнище от 5,3 процента за миналата година, сочат още новите икономически перспективи на МВФ.

За Европейския съюз

МВФ очаква икономиката на Европейския съюз (ЕС) да нарасне с 2,9 процента през настоящата година и с 2,5 процента през 2023 година. Това е значително по-малко спрямо януарската прогноза, когато се залагаше на темп от съответно 4 процента за 2022 г. и 2,8 за 2023 година.

Икономическите последици от войната се разпространяват главно чрез фондови пазари, търговия и финансови взаимоотношения, отбелязват експертите на вашингтонската институция.

Инфлацията

остава основен проблем, алармира МВФ. Тъй като Русия е основен доставчик на петрол, газ и метали, както и заедно с Украйна на пшеница и царевица, сегашният спад в предлагането на тези стоки вече повиши цените им рязко.

Най-засегнати са регионите на Европа, Кавказ и Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка, и Субсахарска Африка. Поскъпването на храните и горивата ще навреди на домакинствата с по-ниски доходи в световен мащаб, включително в Северна и Южна Америка и Азия, предупреждава Фондът.

Дори преди началото на войната, инфлацията се ускори в много икономики поради покачващите се цени на суровините и предизвиканите от пандемията дисбаланси между търсенето и предлагането.

В много страни инфлацията се превърна в основна грижа. В някои развити икономики, включително САЩ и някои европейски страни, тя е достигнала най-високото си ниво от над 40 години в контекста на затегнатите пазари на труда. В развиващите се икономики поскъпването на храните и горивата може значително да увеличи риска от социални вълнения, предупреждава МВФ.

Прогнозираната инфлация в ЕС за 2022 г. е 5,8 процента, докато през 2023 г. се очаква тя да се забави до 2,9 процента.

Веригите за доставки

Руската инвазия в Украйна оказва негативно влияние в допълнение към поредицата от шокове в предлагането, ударили световната икономика в хода на пандемията от коронавирус, допринасяйки за недостига на предлагане и извън енергийния и селскостопанския сектор.

Чрез тясно интегрирани глобални вериги за доставки, прекъсванията в производството в една страна могат много бързо да придобият световен мащаб, пише МВФ.

Някои нововъзникващи пазари и централни банки на развити икономики, като Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и централните банки в Латинска Америка, вече бяха подложени на натиск преди войната, извеждайки на преден план затягането на паричната политика.

Недостигът на доставки, свързан с войната, значително ще засили този натиск, особено чрез повишаване на цените на енергията, металите и храните.

В доклада също така се предвижда Русия и Украйна да изпитат голямо свиване на брутния си вътрешен продукт (БВП) през 2022 година.

В Русия резкият спад на икономиката отразява евентуално прекъсване на търговските връзки, вследствие на въздействието на наложените й санкции, силно нарушеното вътрешно финансово посредничество и загубата на икономическо доверие.

Разселването на над 4 милиона украинци в съседни страни, особено в Полша, но и в Румъния, Молдова и Унгария, също ще допринася за икономическия натиск върху региона.

За повишаването на лихвите

Необходимите разходи, свързани с пандемията от коронавирус значително повишиха нивата на дълга в много страни, като се очаква извънредните финансови мерки да бъдат премахнати през до края на 2023 година. Войната и предстоящото увеличение на лихвените проценти по света допълнително ще намалят възможността за фискални маневри в много страни, особено с развиващи се пазари, отбелязва МВФ.

Много правителства спомогнаха за достъпността на кредитите, в бъдеще това може да създаде известна уязвимост на кредитния пазар, тъй като лихвените проценти и рисковите премии се повишават, с последици за финансовата стабилност.

Войната също така засили риска от по-трайно фрагментиране на световната икономика на геополитически блокове с различни технологични стандарти, трансгранични платежни системи и резервни валути.

Дори когато политиците се фокусират върху смекчаване на въздействието на войната и пандемията, вниманието ще трябва да се запази върху дългосрочните цели. Това включва преквалифициране на работници във връзка с дигитална трансформация и улесняване на трансформацията на пазара на труда, необходима за постигане на нетни нулеви емисии, отбелязва МВФ.