Изявлението на Кристин Лагард понижи доходността на облигациите в еврозоната и срина еврото

Неангажиращият тон на изявлението на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард след днешното заседание на Управителния съвет на регулатора, понижи доходността на облигациите в еврозоната и на единната валута спрямо долара, тъй като пазарите намалиха очакванията си за степента на повишаване на лихвените проценти по-късно тази година. Доходността на германските двугодишни облигации спадна с повече от 10 базисни пункта за деня, докато при 10-годишните също има понижение, но по-слабо, само с 6 б.п. Най-много пострада еврото, което премина на отрицателна територия, като се понижи с 1.6% до 1.0779 щатски долара за едно евро.

След тази първа негативна реакция участниците на паричните пазари понижиха и залозите си за повишаване на лихвените проценти, като очакват по-слабо увеличаване на лихвените проценти до края на годината до около 60 базисни пункта спрямо по-рано заложените 70 б.п., отбелязва „Ройтерс“.

Според агенцията, всеки ход на Европейския съюз да наложи ембарго върху вноса на газ от Русия се разглежда като вероятност да доведе до рецесия в Германия, най-голямата икономика във валутния съюз, както и в останалата част от еврозоната, затова и тонът на Лагард е бил по-предпазлив и неангажиращ.

"Ще запазим опционалността, постепенността и гъвкавостта при провеждането на паричната ни политика", заяви Лагард на онлайн пресконференция, говорейки от дома си, където се възстановява от коронавирусната инфекция.

Лагард заяви, че покупките на активи могат да приключат по всяко време през третото тримесечие, и подчерта, че няма ясна времева рамка за това кога лихвите ще започнат да се повишават, като добави, че това може да стане седмици или дори няколко месеца след края на програмата за стимулите.

"Ще се занимаваме с лихвените проценти, когато стигнем дотам", каза тя.

За войната в Украйна

Лагард, обаче, подчерта колко изложени на риск са 19-те икономики от еврозоната, заради конфликта в Украйна, като заяви, че той вече е накърнил доверието и е довел до допълнителни смущения в световните вериги за доставки, които вече са засегнати от пандемията.

"Развитието на икономиката ще зависи в голяма степен от развитието на конфликта, от въздействието на настоящите санкции и от евентуални допълнителни мерки", каза президентът на ЕЦБ.

По нейните думи, нарушенията в търговията водят до нов недостиг на материали и суровини. Нарастващите цени на енергията и стоките намаляват търсенето и задържат производството. Развитието на икономиката ще зависи в голяма степен от развитието на конфликта, от въздействието на настоящите санкции и от евентуални допълнителни мерки. В същото време икономическата активност все още се подкрепя от възстановяването на икономиката след кризисната фаза на пандемията. „Инфлацията се повиши значително и ще остане висока през следващите месеци главно поради рязкото нарастване на енергийните разходи. Инфлационният натиск се засили в много сектори.

Лагард очерта по-подробно как вижда развитието на икономиката и инфлацията, а след това обясня оценката на ЕЦБ за финансовите и паричните условия.

За инфлацията

специално тя подчерта, че повишаването на потребителските цени е достигнало 7.5% през март спрямо 5.9% през февруари, като цените на енергията са се повишили след началото на войната и сега са с 45% по-високи от равнището си преди една година. По думите на Лагард, те продължават да бъдат основната причина за високия темп на инфлация. Пазарните показатели сочат, че цените на енергията ще останат високи в близко бъдеще, но след това ще се понижат до известна степен, прогнозира президентът на ЕЦБ. Тя уточни, че разходите за енергия повишават цените в много сектори. Освен това, пречките в предлагането и нормализирането на търсенето с възстановяването на икономиката също продължават да оказват натиск за повишаване на цените. „През последните месеци показателите за базисната инфлация се повишиха до нива над 2%. Не е сигурно доколко трайно ще бъде повишаването на тези показатели предвид ролята на временните фактори, свързани с пандемията, и косвените ефекти от по-високите цени на енергията“, каза Лагард без да де ангажира с конкретни срокове и числа.

За икономиката на еврозоната

През последното тримесечие на 2021 г. икономиката на еврозоната нарасна с 0,3 %. Според оценките през първото тримесечие на 2022 г. растежът ще остане слаб, главно поради ограниченията, свързани с пандемията, ппрогнозира Лагарад.

Освен това, тя каза, че няколко фактора сочат забавяне на растежа и през следващия период. Войната вече натежава върху доверието на бизнеса и потребителите, включително чрез несигурността, която носи. С рязкото повишаване на цените на енергията и суровините домакинствата са изправени пред по-високи разходи за живот, а фирмите - пред по-високи производствени разходи. Войната създаде нови пречки, а новият набор от пандемични мерки в Азия допринася за затрудненията по веригата на доставките. Някои сектори срещат все по-големи трудности при снабдяването с производствени ресурси, което нарушава производството. Съществуват обаче и компенсиращи фактори в основата на продължаващото възстановяване, като например компенсаторните фискални мерки и възможността домакинствата да използват спестяванията си, натрупани по време на пандемията. Според Лагард, повторното отваряне на най-засегнатите от пандемията сектори и силният пазар на труда с повече заети лица ще продължат да подкрепят доходите и разходите.

Подкрепата на фискалната и паричната политика продължава да бъде от решаващо значение

особено в тази трудна геополитическа ситуация. Освен това, успешното изпълнение на инвестиционните планове и плановете за реформи по програмата на ЕС "Ново поколение" ще ускори прехода към нова енергетика и екология. Това би трябвало да допринесе за засилване на дългосрочния растеж и устойчивост в еврозоната, каза Лагард.

Пазарът на труда

продължава да се подобрява, като през февруари безработицата спадна до исторически най-ниското си равнище от 6.8%. Обявите за работа в много сектори все още сигнализират за силно търсене на работна ръка, но като цяло растежът на заплатите остава слаб. С течение на времето възвръщането на пълния капацитет на икономиката би трябвало да подпомогне по-бързото нарастване на заплатите. Макар че различните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, изведени от финансовите пазари и от експертни проучвания, до голяма степен се задържат на равнище около 2%, първоначалните признаци за надцелеви корекции в тези измерители налагат внимателно наблюдение.

Оценка на риска

Рисковете за влошаване на перспективите за растежа се увеличиха значително в резултат от войната в Украйна. Макар че рисковете, свързани с пандемията, намаляха, войната може да окаже още по-силно въздействие върху икономическите нагласи и да задълбочи допълнително ограниченията, свързани с предлагането. Трайно високите разходи за енергия, заедно със загубата на доверие, биха могли да потиснат търсенето и да ограничат потреблението и инвестициите повече от очакваното.

Рисковете, свързани с перспективите за инфлацията, също се засилиха, особено в краткосрочен план. Рисковете за средносрочните перспективи за инфлацията включват надцелеви движения на инфлационните очаквания, по-високо от очакваното нарастване на заплатите и трайно влошаване на условията от страна на предлагането. Все пак, ако търсенето отслабне в средносрочен план, това ще намали натиска върху цените.

Финансови и парични условия

В разпространеното от прессцентъра на ЕЦБ изявление на Лагарад за пресконференцията се посочва, че от началото на войната и налагането на финансовите санкции финансовите пазари са силно нестабилни. Пазарните лихвени проценти се повишиха в отговор на променящите се перспективи за паричната политика, макроикономическата среда и динамиката на инфлацията. Разходите за банково финансиране продължиха да се увеличават. Същевременно досега не е имало сериозно напрежение на паричните пазари, нито недостиг на ликвидност в банковата система на еврозоната.

Макар и да остават на ниски равнища, лихвените проценти по банковите кредити за фирмите и домакинствата започнаха да отразяват нарастването на пазарните лихвени проценти. Кредитирането на домакинствата се задържа, особено за покупка на жилище. Кредитните потоци за фирмите се стабилизират, обобщи Лагард.

За банковото кредитиране

Тя коментира и последното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране, което е отчело, че през първото тримесечие на годината кредитните стандарти за заеми за фирми и за жилищни кредити като цяло са се затегнали, тъй като кредиторите са все по-загрижени за рисковете, пред които са изправени клиентите им в несигурна среда. Очаква се през следващите месеци кредитните стандарти да продължат да се затягат, тъй като банките отчитат неблагоприятното икономическо въздействие на руската агресия спрямо Украйна и по-високите цени на енергията.