ЕЦБ спира изкупуването на облигации през третото тримесечие и запазва основните лихви непроменени

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази в четвъртък паричната си политика непроменена, придържайки се към плановете си за бавно прекратяване на извънредните стимули, тъй като притесненията за рекордно високата инфлация надделяват над опасенията за рецесия, свързана с войната в Украйна. С това си определение бяха потвърдени предварителните очаквания на инвеститори и анализатори.

Програмата за закупуване на активи (АРР)

В разпространено до медиите съобщение след днешното заседание на Управителния съвет ЕЦБ заяви, че планира да намали покупките на облигации, известни като количествени улеснения (APP-Програма за закупуване на активи), през второто тримесечие, след което да ги прекрати в определен момент през третото тримесечие.

Остава решението от предишното заседание месечните нетни покупки по APP да бъдат в размер на 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни.

Лихвите остават непроменени

и ще се повишат едва "след известно време" след края на програмата за изкупуване на облигации и това ще стане постепенно, добави ЕЦБ.

"Управителният съвет прецени, че постъпващите след последното му заседание данни засилват очакванията му, че нетните покупки на активи в рамките на APP следва да бъдат приключени през третото тримесечие", се казва в изявление на ЕЦБ.

В момента лихвата по основните операции по рефинансиране е 0.00%, по пределното кредитно улеснение е 0.25% и по депозитите е минус 0.50%. Всякакви промени в основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат направени известно време след прекратяването на нетните покупки на активи по APP на Управителния съвет и ще бъдат постепенни. Развитието на основните лихвени проценти на ЕЦБ ще продължи да се определя от ориентира на Управителния съвет за паричната политика и от стратегическия му ангажимент да постигне стабилизиране на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план.

Програма за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP)

В съобщението се казва още, че Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти, и толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на парично стимулиране.

Реинвестирането по РЕРР ще продължи най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика, се казва още в съобщението на ЕЦБ.

ЕЦБ като една от най-предпазливите централни банки в света

изостава значително от почти всички централни банки по света, много от които започнаха да повишават лихвените проценти миналата година. Само през последните два дни централните банки на Канада, Южна Корея и Нова Зеландия повишиха цената на заемите.

От 2015 г. насам ЕЦБ е изкупила публичен и частен дълг на стойност близо 5 трлн. евро, като всичко това е с цел да се съживи инфлацията, която години наред след дълговата криза в блока не достигаше целевото равнище на банката от 2%.

През последните месеци, обаче, инфлацията неочаквано се повиши, което поставя членовете на УС на ЕЦБ политиците пред дилема, докато се опитват да съчетаят две противоположни икономически сили.

От една страна, инфлацията вече е рекордно висока – 7.5% за март, като се очаква да продължи да нараства. От друга страна, икономиката на еврозоната в най-добрия случай е в стагнация, а последиците от войната в Украйна засягат домакинствата и предприятията в 19-те държави от еврозоната.

Преди срещата много консервативни политици, включително управителите на централните банки на Германия, Нидерландия, Австрия и Белгия, се обявиха за повишаване на лихвените проценти, притеснени, че високата инфлация може да се задържи твърде дълго.

В подкрепа на техните "ястребови" аргументи е и фактът, че дългосрочните инфлационни очаквания, които са ключов показател за надеждността на паричната политика, се повишиха решително над целта на ЕЦБ от 2%, въпреки че заплатите все още не са реагирали на по-високите цени.

Пазарите вече оценяват общо повишение със 70 базисни пункта за повишение на депозитната лихва на ЕЦБ от минус 0.5% през тази година, въпреки че нито един от 25-те членове на борда на ЕЦБ не е призовал за толкова агресивно затягане. Според „Ройтерс“, предпазливостта на членовете на УС се подхранва от икономическите перспективи, които бързо се влошават.

В съобщението на ЕЦБ се обръща специално внимание на

отрицателното икономическо въздействие на руската агресия в Украйна

която причинява огромни страдания. Освен това, тя засяга икономиката – в Европа и отвъд нейните граници. Конфликтът и свързаната с него несигурност влошават сериозно доверието на бизнеса и потребителите.

„Смущенията в търговията водят до нов недостиг на суровини и материали. Рязкото поскъпване на енергоносителите и суровините отслабва търсенето и спъва производството. Как ще се развие икономиката зависи в решаваща степен от развитието на конфликта, от ефекта на наложените санкции и от евентуални по-нататъшни мерки. Същевременно икономическата активност е все така подпомагана от отварянето на икономиката след кризисния етап на пандемията. Инфлацията се повиши съществено и ще остане висока през идните месеци, главно поради рязкото повишаване на енергийните разходи. Инфлационният натиск се засили в голям брой сектори“, поше още в съобщението до медиите от ЕЦБ.