Доларът достигна двугодишен връх спрямо повечето валути във вторник

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо основните валути, прескочи границата от 100 пункта, достигната през май 2020 година

Икономика / Финанси
Георги Вулов
450
article picture alt description

Снимка: архив 3e-news/БТА

Доларовият индекс продължи да се повишава във вторник, достигайки двугодишен връх на фона на нарастващите очаквания за бързо затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед), както и от други банкови регулатори по света.

Управителят на Банката на Фед в Чикаго Чарлз Евънс заяви в понеделник, че има "голяма вероятност" за повишаване на основния лихвен процент на Фед с 50 базисни пункта на срещата през май. "Повишаване на лихвените проценти с 50 базисни пункта със сигурност заслужава обсъждане и може би дори е много вероятно, ако искаме да достигнем неутрални нива до декември", каза той. Еванс смята, че диапазонът от 2.25 – 2.5% е "неутрално" ниво на лихвения процент, което не ограничава икономическата активност.

Още по темата

Във фокуса на внимание на трейдърите във вторник са данните за инфлацията в САЩ, които ще бъдат публикувани от Министерството на труда в 15:30 часа българско време. Консенсусната прогноза на експертите, анкетирани от Trading Economics, сочи, че растежът на потребителските цени в САЩ ще се ускори до 8.4% на годишна база през март спрямо 7.9% през февруари.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.36% до 100.19 пункта във вторник. За последно индексът беше над границата от 100 пункта през май 2020 година. По-широкият доларов индекс WSJ добави 0.11%.

Обменният курс на еврото спрямо долара се понижи с 0.18% до 1.0864 долара от 1.0884 долара при закриването на предишната сесия, доблигавайки двугодишно дъно, достигнато на 7 март, тъй като инвеститорите са загрижени за удара върху икономическия растеж от войната в Украйна и нарастващите цени на суровините, както и от политическата несигурност във Франция. Президентът Еманюел Макрон спечели първото място на президентските избори във Франция в неделя, но близкото второ място на крайнодесния лидер Марин Льо Пен създава предпоставки за оспорван втори тур на изборите на 24 април. ЕЦБ ще представи последното си решение по паричната политика в четвъртък, но не се очакват промени, тъй като членовете на Управителния съвет изчакват по-нататъшното развитие на войната в Украйна въпреки настоящото рекордно високо равнище на инфлацията. Все пак инвеститорите ще търсят известна яснота относно това кога и колко бързо ще се разгърне цикълът на повишаване на лихвените проценти, след като протоколът от заседанието на ЕЦБ през март беше по-ястребов от очакваното. Политиците вече решиха да прекратят програмата си за изкупуване на активи през третото тримесечие, а голяма част от тях пожелаха незабавно нормализиране на паричната политиката, което предполага повишаване на лихвите.

Паундът спадна с 0.16% до 1.3009 долара от 1.3030 долара предишния ден, което е най-ниската му стойност от ноември 2020 г., след като последните данни показаха, че британската икономика се е забавила рязко през февруари. Що се отнася до паричната политика, през март Банката на Англия (BoE) извърши третото си поредно повишение на лихвените проценти, довеждайки разходите по заемите до предпазарните нива, но един от членовете на борда на банката гласува за запазване на лихвите без промяна, докато през януари всички членове подкрепиха повишението на лихвите. Въпреки това пазарните участници продължават да залагат, че BoE ще повиши лихвите до 1% на заседанието си на 5 май и очакват лихви от 2% или 2.25% до края на годината, тъй като инфлацията, която в момента е на 30-годишен връх, може да се повиши допълнително до около 8% през второто тримесечие на 2022 г., а може би и още повече по-късно тази година.

Доларът поскъпна с 0.23% спрямо йената до 125.66 йени спрямо 125.43 йени в предходната търговия. Доларът достигна най-високата си стойност спрямо йената, регистрирана през юни 2015 година, тъй като твърдото намерение на Японската централна банка да поддържа сврълека парична политики рязко контрастира с другите големи централни банки, които започнаха да нормализират паричните си политики. Междувременно във вторник японският министър на финансите Шуничи Сузуки отказа да коментира конкретни цени на валутните пазари, но заяви, че правителството наблюдава внимателно курсовете на йената и че прекомерната волатилност и хаотичните движения могат да имат неблагоприятно въздействие върху икономиката и финансовата стабилност. Местните медии, обаче, припомнят, че той неотдавна опроверга очакванията за каквато и да е правителствена намеса на валутните пазари.

Цените на петрола продължават да растат, като във вторник американският лек суров петрол (WTI) се повиши с 2.72% до 96.850 долара за барел с доставка през май, а европейският вид Brent поскъпна с 2.59% до 101.03 долара за барел. В резултат на това второ ден силно зависимите от цените на суровината валути на Канада и Норвегия подължават да поевтиняват за сметка на долара. Канадският долар спадна с 0.09% до 1.2653 канадски долара за един американски, а норвежката крона се понижи с 0.09% до 8.8207 крони за един долар.

Руската рубла отново спада и във вторник, като се понижи с 3.81% до 84.0860 рубли за един американски долар, но все още е далеч от максималните си стойности от 120 рубли за долар, достигнати след инвазията на Русия в Украйна. Министър на финансите на Русия Антон Силуанов заяви, че страната ще предприеме правни действия, ако Западът се опита да я принуди да обяви дефолт по държавния си дълг, цитиран от „Ройтерс“. Той каза това, след като в събота страната му беше поставена в "селективен" дефолт от международната рейтингова агенция Standard&Poor's Global Ratings.

В интервю за руския вестник „Известия“ той казва, че в съда ще бъдат представени платежни нареждания, потвърждаващи усилията да се платят както във валута, така и в рубли задълженията по държавните облигации в долари и евро.

По думите на министъра, страната се е опитала добросъвестно да плати на външните си кредитори чрез трансфер в чужда валута, но „Западът нарочно води политика за създаване на изкуствен дефолт чрез всякакви средства“. Агенция S&P Global Raiting понижи в събота оценката си за Русия по плащания в чужда валута до "селективен дефолт" (SD - последна степен преди дефолт), след като миналата седмица Москва плати в рубли доларов дълг.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща