Новият доклад на IPCC: Глобалните емисии трябва да бъдат намалени с 43 % до 2030 г., за да се намали глобалното затопляне с 1,5°C

Без „незабавно и дълбоко намаляване на емисиите във всички сектори, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C е недостижимо“. Това се казва в последния доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).

Според доклада, въпреки че през 2010-2019 г. средните годишни глобални емисии на парникови газове са били най-високи, „темпът на растеж се е забавил“ и „има все повече доказателства за действия в областта на климата“.

Опции за "за намаляване на емисиите поне наполовина до 2030 г. има във всички сектори. Ограничаването на глобалното затопляне ще изисква сериозни преходи в енергийния сектор. Това ще включва значително намаляване на използването на изкопаеми горива, широко разпространена електрификация, подобрена енергийна ефективност и използване на алтернативни горива (като водород)", констатира

Идентифицира се също така, че „при преминаване към нисковъглеродни енергийни източници – възобновяеми източници, ядрена енергия и изкопаеми или биоенергия с CCS (улавяне и съхранение на въглерод),  се очаква електричеството да стане най-разпространеният енергиен носител“.

„Ядрената енергия трябва да играе важна роля сега, а и дългосрочно за смекчаване на изменението на климата“, заяви генералният директор на Световната ядрена асоциация Сама Билбао и Леон, информира world-nuclear-news.

Според нея три са необходимите и спешни действия за максимално нарастване на този принос:

удължаване на живота на съществуващите ядрени реактори;

осигуряване на достъп до финансиране и рационализиране на лицензионните и регулаторните процеси за нови атомни електроцентрали;

инвестиране в разработването на нови ядрени технологии, като нисковъглеродни схеми за централно отопление и позволяващи чисто производство на водород.

Докладът на работната група III на IPCC „Промяна на климата 2022: смекчаване на изменението на климата“ беше одобрен на 4 април от 195 правителства членки на IPCC. Това е третата част от Шестия доклад за оценка на IPCC, който ще бъде завършен тази година.

Намираме се на кръстопът. Решенията, които вземаме сега, могат да осигурят бъдеще, подходящо за живеене. Разполагаме с инструментите и с ноу-хау, необходими за ограничаване на затоплянето", каза председателят на IPCC Chair Hoesung Lee, цитиран от изданието.

„Насърчен съм от действията в областта на климата, предприети в много страни. Има политики, регулации и пазарни инструменти, които се оказват ефективни. Ако се разширят и прилагат по-широко и справедливо, те могат да подкрепят намаляването на емисиите и да стимулират иновациите.“

Сред областите, предложени за намаляване на емисиите, докладът на IPCC предлага намаляване на потреблението на енергия в градовете, като ги направи по-компактни и по-проходими, както и електрифициране на транспорта – автомобили и автобуси, електрически скутери и велосипеди – с помощта на „енергийни източници с ниски емисии“. В доклада се казва също така, че за да достигне промишлеността до „нетна нула“, ще трябва да има "нови производствени процеси, електричество с ниски и нулеви емисии, водород там, където е необходимо, а също улавяне и съхранение на въглерод".

Докладът изчислява, че ако глобалното затопляне трябва да бъде ограничено до около 1,5°C, „глобалните емисии на парникови газове трябва да достигнат своя пик преди 2025 г. и да бъдат намалени с 43% до 2030 г. В същото време метанът трябва да бъде намален с около една трета".

Според документа, глобалната температура ще се стабилизира, когато емисиите на въглероден диоксид достигнат нетна нула. За постигането на намаляване на затоплянето с 1,5°C това означава постигане на нетни нулеви емисии на въглероден диоксид в световен мащаб в началото на 2050-те, за 2°C - в началото на 2070-те.

IPCC е органът към ООН за оценка на науката, свързана с изменението на климата. Той е създаден от Програмата на ООН за околната среда и Световната метеорологична организация през 1988 г., за да предоставя на политическите лидери периодични научни оценки относно изменението на климата, неговите последици и рискове, както и, за да предлага стратегии за адаптиране и смекчаване.