Може ли Зелената сделка да спаси градовете?

Значима част от целите и мерките на Зелената сделка могат да бъдат реализирани най-ефективно от местните общности, коментира в анализ за climateka.bg Павлин Стоянов, юрист, завършил СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от почти 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Националния план енергетика и климат.

В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС. 

Трансформацията, която цели Зелената сделка 

Зелената сделка беше представена в края на 2019 г. като пътна карта за постигане на устойчива икономика на Европа чрез постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. Климатичните предизвикателства трябваше да бъдат използвани като възможности за по-добро развитие. Европейският съюз (ЕС) положи значителни усилия за декарбонизация през последното десетилетие.

Фундамент на Зелената сделка беше Енергийният съюз. Това е закономерно, тъй като повече от 80% от парниковите емисии са предизвикани от енергийния сектор (вкл. транспорт). Зелената сделка осмисля по-глобално проблемите и предизвикателствата, моделирайки ново обществено-икономическо поведение, в което енергийните политики са само част, макар и фундаментална. Целите занапред са поставени на по-комплексно ниво към намаляване на негативното човешко въздействие спрямо природата и климата, както и към постигане на обществена и икономическа устойчивост. ЕС вярва, че с тези политики изпреварва останалите икономики глобално, голяма част от които все още подхождат нерешително към промяната.

Същевременно обаче, когато Русия атакува Украйна и постави под риск (освен всичко друго) и енергийната обезпеченост на Европа, фокусът се връща към крайъгълните камъни на Енергийния съюз, сред които бяха: сигурност на енергийните доставки, енергийна ефективност, ВЕИ, декарбонизация и иновации. Осъществяването на крайните цели в тези направления цели подчертано да постигне енергийна независимост на страните от ЕС от Русия. 

В момента в европейските дискусии отново се възродиха тезите за дългосрочната неизбежност на природния газ и изкопаемите горива като цяло (вкл. въглища). Отново се гледа към ядрената енергия като ефективна неемисионна възможност за постигане на сигурност и устойчивост на енергийните системи. Къде остават възобновяемите енергийни проекти и енергийната ефективност в настоящия контекст? Трябва ли да се преосмислят зелените цели на ЕС? Не се очаква Европейската комисия да изостави Зелената сделка.

“Зелената сделка и ‘Fit for 55’ сега не са по-малко спешни, а може да се твърди, че са още по-спешни…”

(Remarks EVP Frans Timmermans on the war in Ukraine and the impact on EU climate and energy policy in the ENVI Committee; 7.03.2022). Горното послание на Франс Тимерманс по-скоро изобразява съжалението, че трансформацията не се е случила по-рано.

Позитивният подход във въвеждането на новите регулации е един от залозите за техния успех. Не се забраняват определени дейности. Образно казано, не се нарежда “режим на тока”, а се изграждат икономически и социални предпоставки, за да се постигне ефективност на потреблението на енергия. Не се ограничава придвижването на хората в града, за да се намалят емисиите, а се рационализират средствата и енергоносителите. 

В основата на цялостната политика стои понятието “трансформация”. Еволюиране към нова форма на обичайните дейности в обществото, а не забраната им. Тази трансформация е фундаментална и многопластова за обществото. Не може с досегашните икономически отношения и технически средства да се постигне промяната, затова един от стожерите на Зелената сделка е иновацията, изобретателността, проучването и търсенето на нови форми на развитие. Така Европейският климатичен закон основава изпълнението на новите политики и регулации на научния подход, а не на авторитарния ред. Именно в това се състои позитивизмът на климатичните политики на ЕС. В настоящата ситуация обаче се осъзнава нуждата от повече решителност и крачки в една посока. 

Позитивният подход означава самоинициативност и проактивност. Освен хоризонтални мерки между държавите и сред централните държавни институции, деятелността в изграждането на политиките и регулациите трябва да се развие вертикално. Европейските закони се имплементират в държавните закони, но след това трябва да се конкретизират и приложат на места от общините, градовете, обществените групи и накрая от отделния човек. Зелената сделка се реализира от хората там, където живеят и работят. 

Европейската комисия заключава, че всеки град трябва да има своята “зелена сделка”

ЕК оценява, че 70% от европейското законодателство се осъществява на местно ниво. Градовете управляват около 2/3 от публичните инвестиции. Градът е средата, в която протича основната част от личния, културния, обществения, икономическия и политическия живот на всеки един от нас. Управлението на градовете има непосредствено влияние върху чистотата на жизнената ни среда, физическото и психическото ни здраве и реализацията на много бизнеси. Активността на града обуславя нивото на замърсители и емисии на парникови газове. 

Нуждите на градовете и техните жители обуславят и политиките на държавите от ЕС. Пример за България е ефектът, който цената на основните горива и енергии (напр. природен газ), регулирани и търгувани в момента на държавно ниво и повлияни от световните пазари, предизвиква за цели градове като София, Русе, Бургас, които се грижат централно за отоплението на голяма част от жителите си. 

Затова значима част от целите и мерките на Зелената сделка могат да бъдат реализирани най-ефективно от местните общности. Градовете не могат да си позволят преходът да се осъществява без тяхната роля или въпреки тяхната инертност. Ако го направят, Зелената сделка действително ще бъде проблем за тях и жителите им, вместо възможност за подобряване. 

Как градовете да допринесат за енергийна независимост?

В контекста на днешния тревожен период за Европа и света, ролята на местната инициатива и самоуправление привидно остава на заден план. Това е нормално, защото във времена на военна заплаха исторически обществата винаги централизират вземането на решенията у стратезите. Ако продължим да гледаме напред обаче, не трябва да неглижираме ролята на градовете. Дори сега се доказва, че от устойчивостта и готовността на местната общност зависи в огромна степен справянето с проблемите, които възникват от хуманитарно естество. Силните общини в Полша, например, имат съществена роля в способността на държавата да поема бежанския поток от Украйна. 

Същата решаваща роля могат да изиграят градовете, за да ускорят прехода към енергийно независимо и климатично неутрално общество. 

Европейските закони залагат множество пътища пред общините и градовете за достигане на целите за устойчивост. Тук са онагледени два типична аспекта. 

Едни от основните концепции на Директивата за възобновяемите енергийни източници са тези за енергийните общности и активните потребители.

Енергийните общности рисуват визията за група от инициативни граждани или малки бизнеси, близко един до друг, които споделят помежду си: (i) енергия, произведена от различни собствени инсталации; (ii) затворена преносна мрежа в общността, която (iii) могат да развиват със собствени иновативни решения за управление на сметките и потреблението. Това дава на тази общност известна степен на енергийна независимост. В подобна общност може да участва и общината. В по-мащабен аспект такива общности може да се изграждат и между градове с по-големи проекти и споделяйки уникалните ресурси, които може да имат – водни, вятърни, геотермални. По този начин градовете ще обезпечат енергийната снабденост на своите жители. Общностите от своя страна, свързани с националната мрежа, ще бъдат гарантирани от националната енергийна система. Те също ще гарантират сигурността на национално ниво чрез връзката си публичната мрежа. А държавите членки трябва да постигнат енергийна сигурност в единния пазар в ЕС чрез принципа на солидарността и взаимопомощта. Виж повече за енергийните общности. 

Общините са призвани да улеснят, насърчат и прокарат реализирането на подобни проекти. Дори повечето от правилата да се опишат на държавно ниво, местната администрация трябва да има регулаторния и човешки капацитет да осигури строителни и енергийни регулации и процедури, които са кристално ясни и плавни. Освен това, самите общини трябва да могат лесно да осъществят подобни проекти. 

Много голям проблем пред градовете и държавите е замърсяването от транспорта.

Всъщност задръстванията са буквално и преносно загуба на енергия и пропуснат човешки потенциал. 

Повечето държави в ЕС изтъкнаха електромобилността и умното управление на градската транспортна мрежа като път към декарбонизацията. Електрификацията на транспорта е, обаче, безпредметна без възобновяеми или други чисти източници на електрическа енергия. От друга страна, ефективността в града зависи от иновативно регулиране на пространството и динамиката в града. Това е изцяло в домейна на общината и местната общност. Не става въпрос само за закупуване на по-чист публичен транспорт. Общините трябва да осъзнаят, че всеки нов строеж, всяка нова урбанизирана зона е възможност за подобряване на инфраструктурата и енергийното потребление и уязвимост на града. Неизползването на тази възможност всъщност задълбочава проблемите. 

Как градското управление да поведе ефективна трансформация

Зелената стратегия на града първо трябва да постави основите за научния подход за управление. Трябва да се съберат, валидират и анализират данните за всички рискови и позитивни фактори на градско управление. 

Няколко са елементите на бъдещия управленски облик на града: 

Управление – местното управление трябва да се реформира структурно така, че отделните звена да работят мултидисциплинарно. Устойчивостта се изразява в интегрирано управление на социалните, икономическите и природосъобразните аспекти от живота на града. Отделните ресори не могат да се управляват сами за себе си. 

Действия и партньорства – действията на никоя политика не трябва да са авторитарни. Ангажираността на заинтересованите лица и общности понастоящем изглежда само законодателна формалност. Всъщност политиците имат привилегията да се възползват от широко познание и гледни точки чрез обществените обсъждания. Могат да получават познания и данни безплатно. Затова дейностите в общината трябва да се осмислят като партньорство между политици, администрация, бизнес и заинтересовани граждани. 

Интегрирани цели – лайтмотивът на модерната визия: интегрирани цели и системно осмислени мерки за постигането им. Интегрираността трябва да се осмисля и в партньорство и взаимодействия с други градове в държавата и в Европа. 

Устойчиво финансиране – публичното финансиране и грантовете трябва да се стремят не към осъществяване на един проект, а трябва да се използват за дългосрочни проекти, които след финансирането ще останат жизнени, развиващи се и ще допринесат за цялостно икономическо развитие в дадена сфера или регион. Това е в основата и на инвестиционните принцип на InvestEU – програмата и фондовете за възстановяване и развитие на устойчива икономика в ЕС. 

Интегрираният подход не бива да забравя никой елемент от жизнените елементи на един град. Всяка политика и регулация трябва да бъде осмислена от гледна точка на устойчивостта, за да има градската зелена сделка позитивен ефект. Енергийната сигурност и неутралният климатичен отпечатък на града и общината означават енергийна сигурност в държавата. Виж повече за енергийното планиране.