Столична община ще изпълни инсталацията за изгаряне на отпадъци, убедена е заместник-кметът на Столична община Десислава Билева

Европейската комисия подкрепя проекта и очаква неговата реализация, бъдещите програми няма да финансира такива инсталации, защото от тях се произвежда енергия и се печели, коментира тя

Климат / Анализи / Интервюта , България
Рая Лечева
832
article picture alt description

Снимка: wastemanagement-first

София ще реализира икономия от около 20 млн. лв. годишно от спестени емисии и 9 млн. лв. ще се спестят от превоза на RDF до циментовите заводи.

Столична община настоява да изпълни проекта за изгаряне на отпадъци. Със заместник-кмета на София Десислава Билева разговаряме за темата дали София ще продължи да изпълнява проекта на завод за изгаряне на отпадъци въпреки забавените съдебни процедури и риска да не го реализира в рамките на срока до 2023 година. Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов призова Столична община да се откаже от реализацията му като средствата от 180 млн. евро бъдат пренасочени за други дейности като подобряване качеството на въздуха или дори компостиране, а целта средствата да не бъдат загубени. Според Билева спекулации са твърденията, че София ще загуби половината от безвъзмездните средства за проекта, защото до края на 2023 г. ще е реализирала само половината от проекта. Този проект наполовина се финансира с европейски средства, така че е напълно възможно да усвоим европейското финансиране в срок.

С инсталацията намаляваме зависимостта на „Топлофикация София“ ЕАД от вноса на природен газ и стабилизираме цената на парното. 10% от използвания природен газ ще бъде заменен с RDF-гориво. Това означава намаляване на вноса на природен газ с близо 65 000 хил.м3. В настоящата ситуация на неясни доставки на природен газ и космическите му цени, тази инсталация е възможност за стабилизиране на цената на парното за крайните потребители, коментира Билева. Това е и единственият проект, който може да гарантира, че столицата на България ще продължи да постига екологичните европейски норми за депониране под 10%, допълни тя.

Най-сериозният аргумент срещу завода е, че той няма да стимулира разделното събиране и оползотворяване на отпадъци, което е приоритет за управлението на отпадъците вместо да се горят и депонират. Планираният му капацитет е за обработка на 180 000 тона отпадъци, който най-вероятно няма да бъде запълван и ще трябва да се возят от други общини или да се внася, коментират еколозите. 

Но при липса на ефективно разделно събиране, компостиране и изчисляване на такса смет според количеството без изгаряне като опция България едва ли би постигнала тези цели, смята екоминистърът Николай Сиджимов. Въпросът според него е доколко този завод трябва да бъде изграден в центъра на София, а не именно до площадката за завода за битови отпадъци в с. Яна. Сегашното временно решение за транспортиране на RDF до циментовите заводи прави общината зависима от частни оператори. След като бъде изградена, инсталацията ще осигури топлинна енергия за 40 000 домакинства и електрическа енергия за 30 000 домакинства. Електроенергията ще се предоставя на националната електрическа мрежа, а топлинната енергия - на вече съществуващата топлофикационна мрежа в София, каза още Билева. 

 

Г-жо Билева, София ще се откаже или не от изпълнението на трета фаза от Интегрираната система за управление на отпадъците по програма "Околна среда" 2014-2020?

Проектът за инсталацията, която да произвежда топлинна и електрическа енергия от РДФ-горивото е третата, завършваща фаза от съоръженията за оползотворяване на отпадъците на Столична община. Успешното завършване на проекта е гаранция за сигурност и независимост на града в решаването на най-важния въпрос – този с отпадъците и чистота. Това е и единственият проект, който може да гарантира, че столицата на България ще продължи да постига екологичните европейски норми за депониране под 10%. 

Защо и с какви аргументи?

Два са ключовите аргументи. Първият аргумент е екологичната независимост – с тази инсталация София ще има трайно, модерно и сигурно решение за битовите отпадъци, които града произвежда. Без да депонираме, което е най-големият бич за природата и без да разнасяме отпадъци из цялата страна. И вторият аргумент, е енергийната независимост. С инсталацията намаляваме зависимостта на „Топлофикация София“ ЕАД от вноса на природен газ и стабилизираме цената на парното.

10% от използвания природен газ ще бъде заменен с РДФ-гориво.

Това означава намаляване на вноса на природен газ с близо 65 000 хил.м3. В настоящата ситуация на неясни доставки на природен газ и космическите му цени, тази инсталация е възможност за стабилизиране на цената на парното за крайните потребители. В този критичен момент цяла Европа търси алтернативни горива, а София има готов проект, от който трябва задължително да се възползва.

Ще реализира икономия от 20 млн. лв годишно от емисии и 9 млн. лв от превоз до циментовите заводи

Инсталацията ще замести остарели мощности в ТЕЦ София и така ще намали и емисиите, които се емитират във въздуха. Освен това ще намалеят и разходите за закупуване на въглеродни емисии близо с 125 000 тона годишно, което ще реализира икономия от около 20 млн. лв. годишно. 9 млн. лв. ще се спестят от превоза на RDF до циментовите заводи. Това е екологично и икономически изгоден проект за София, които ще трайно решение на въпроса за отпадъците и за намаляване на газовата зависимост.

Ако изберете довършване на проекта как ще убедите обществото, че това е най-правилното решение? Какви са възможностите за удължаване на срока на изпълнение и какви са необходимите стъпки, които трябва да направи Столична община, Управляващ орган и ЕК?

Проектът за инсталацията е одобрен от всички  отговорни за проекта структури на Европейската комисия и гарантирано отговаря на всички европейски норми за екология и сигурност. Самият проект беше изработен от международен консултант с доказан опит. Зад проекта застана и Европейската инвестиционна банка, която осигури преференциалния заем за съфинансирането на общината. В последните седмици с кмета на София водихме разговори в Европейската комисия, а миналата седмица имах възможност да разговарям и с представители на Комисията в България. Уверявам ви, че те изцяло подкрепят проекта и очакват реализацията му. Заедно с Управляващия орган на програмата можем да намерим механизъм, по който това да се случи. Спекулации са твърденията, че София ще загуби половината от безвъзмездните средства за проекта, защото до края на 2023 г. ще е реализирала само половината от проекта. Този проект наполовина се финансира с европейски средства, така че е напълно възможно да усвоим европейското финансиране в срок.

Възможно ли е да направите допитване до софиянци каква алтернатива избират?

Проектът за инсталацията за производство на енергия от отпадъци се разработва от 2012 г. и оттогава многократно е представян публично. Включително и по време на серия от различни обществени обсъждания, както на доклада за ОВОС, така и на инвестиционния заем. Цялата документация по проекта е публична и зад нея вече стои одобрението на Европейската комисията, така че сме на етапа реализация.

Възможно ли е да се запази настоящия модел на управление на отпадъците с увеличаване на разделното събиране, поставяне на кофи за биоразградими отпадъци и компостиране?

Разделното събиране е изключително важно, целта ни е да увеличаваме разделно събраните отпадъци, като това по никакъв начин не противоречи на нуждата от завършена интегрирана система за преработка на отпадъците. Благодарение на изградената интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци и системите за разделно събиране, които развиваме, Столична община на ранен етап се подготви за изискванията на новото европейско законодателство от пакета „Кръгова икономика“. В София работят инсталации за биологично третиране на хранителни и зелени отпадъци и завод за механично-биологично третиране на смесени битови отпадъци, с производство на RDF – гориво.

Инсталацията за енергия е третата завършваща фаза на тези инсталации.

Столична община осигурява събирането и извозването на смесените битови отпадъци, едрогабаритни и строителни отпадъци, която обслужва 100% от населението на общината. В допълнение са осигурени съдове и техника за събиране и извозване на разделно събрани хранителни и кухненски отпадъци от училища, детски градини, болници, пазари и търговски обекти, както и на зелените отпадъци от обществените паркове и градини.

Чрез сътрудничество с организации за масово разпространени отпадъци общината е осигурила необходимата инфраструктура за събиране, транспортиране и последващо оползотворяване на отпадъци от опаковки, електрически уреди, батерии и акумулатори, отпадъчни масла и др. Създали сме и система за събиране на опасни отпадъци от домакинства, както и такава за събиране на текстил и гуми. Осигурили сме и площадки, на които гражданите всекидневно могат да оставят разделно събрани битови отпадъци.

Разделното събиране по никакъв начин не противоречи на нуждата от завършена интегрирана система за преработка на отпадъците

Стартирахме пилотен проект в район „Надежда“ - „Зелени острови“ за разделно събиране на отпадъци, който обхваща 300 домакинства. Планираме разширяването му с нови 1500  домакинства от „Надежда“ и „Овча купел“. За да стимулираме разделното изхвърляне ще поставим 5 иновативни еко-вендинг автомата, които срещу поставена пластмасова бутилка ще пускат порция храна за кучета.

През тази година планираме да изградим три пилотни мобилни пункта в районите „Илинден“, „Младост“ и „Възраждане“ за разделно събиране и една постоянна площадка в район „Връбница“. Планираме през тази година в по-отдалечените квартали „Симеоново“, „Драгалевци“,  „Вердикал“ и гр. Банкя пилотно да изпитаме система за  разделно събиране на хранителни  отпадъците „от врата до врата“. За целта ще поставим 1000  малки и 1000 улични контейнери с тагове за потребителите. Планираме и система за доброволно предаване  на излезли от употреба автомобилни гуми.

Какъв е недостатъкът на съществуващия в момента завод за биоразградими отпадъци, какъв е неговия капацитет и използва ли се изцяло?

Инсталация за биологично третиране „Хан Богров“ е с капацитет 44 000 т/годишно и включва производствена линия за зелени отпадъци с капацитет 24 000 т/г. и производствена линия за  хранителни отпадъци с капацитет 20 000 т/г.  През миналата година на инсталациите са третирани общо 20 669,18 т биоотпадъци, като спадът се дължи на извършената задължителна профилактика на съоръженията и оборудването.

Възможно ли е системата да се усъвършенства и да не се налага изграждането на завод за изгаряне, а отпадъците да се извозват в циментовите заводи?

Системата за управление на отпадъци непрекъснато се усъвършенства, което включва и изграждането на инсталацията за оползотворяване на RDF-гориво. Сегашното временно решение за транспортиране на РДФ до циментовите заводи прави общината зависима от  частни оператори, на които се плаща за тон изгорен отпадък, вместо жителите на града да получават безплатна топлинна и електрическа енергия.

След като бъде изградена, инсталацията ще осигури топлинна енергия за 40 000 домакинства и електрическа енергия за 30 000 домакинства.

Електроенергията ще се предоставя на националната електрическа мрежа, а топлинната енергия - на вече съществуващата топлофикационна мрежа в София.

Кое решение е по-екологично, по-икономически изгодно и по-устойчиво за София?

Изграждането на инсталацията за оползотворяване на RDF е логичната последна стъпка за „затваряне“ на цикъла на управление на отпадъците в Столична община. Инвестиции от типа „производство на енергия от отпадъци“ са широко застъпени в света. Технологията е доказана и безопасна за гражданите. Над 400 са изградени и действащи такива инсталации само в Европа, като тези във Виена и Копенхаген дори са разположени в центъра на градовете. Проектът на София получи одобрение и финансиране от ЕК и ние трябва да се възползваме от него.

ЕК в бъдещите програми вече не финансира такива проекти, защото те са икономически ефективни, тъй като от тях се произвежда енергия и се печели.

Одобреният проект на София е по технология от т-нар. „най-добри налични практики“. Съществуват и някои експериментални технологии, които бяха предлагани на София, но ръководството на общината не допусна като решение технология, която не е приета от Комисията. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща