Проектът за 6000 MWh батерии все още е много неясен и поставя под въпрос реформите за либерализация на пазара, смята бизнесът

Проектът за създаване на проектна компания за инвестиции в системи за съхранение на енергия в Плана за възстановяване и устойчивост е разписан много неясно, коментира за 3eNews Марияна Янева, директор Политики и комуникации, Асоциацията за производство и съхранение и търговия с енергия (АПСТЕ). Според Янева проектът не дава представа и как предложените нови субекти- специална проектна компания под шапката на Министерство на енергетиката и оператор/операторите на съоръженията за съхранение на енергия ще се впишат в реформите за либерализацията на пазара на електроенергия.

Това е една от ключовите мащабни промени в Националния план за възстановяване и устойчивост в направление "Нисковъглеродна икономика", която обаче по никакъв начин не е консултирана с бизнеса, който работи в тази сфера. Това е може би една от бележките на Европейската комисия по отношение на плана, защото само преди дни стана ясно, че неговото одобрение се отлага. Според някои публични коментари той може би отново е нужно да се преработва. 

На практика почти е одобрен, но трябва последните параметри да се напаснат и да има ЕК време финално да го одобри, а ние да го сглобим в цялост, коментираха за 3eNews високопоставен представител от кабинета, ангажиран с преговорите. Само преди дни на срещата на правителството с бизнеса премиерът Кирил Петков обяви за предстояща визита следващата седмица на председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в България, по време на която се очаква договорът да бъде окончателно подписан.

В какво се състои несъответствието с реформите за либерализация на пазара? В проекта представители на бизнеса виждат концентрирането на актив в една структура и създаването на правила за работа, които не са базирани на пазарни сигнали и не е ясно как точно се гарантира прокламираната “равнопоставена и недискриминационна възможност на търговски участник/производител и производителите на възобновяема електроенергия да съхраняват генерираната от тях енергия и да участват пълноценно и пълноправно на тези пазари“ 

Дали е разумно обаче всичките 6000 MWh да бъдат само от един доставчик- нова зависимост?

Създаването на държавна проектна компания  има своята логика само по отношение на възможността да се иска 100% европейско финансиране за инвестицията в батерии и допълнителната свързана с тях електроинфраструктура. А също донякъде да се постигнат по-добри финансови условия от доставчиците на системите за съхранение на енергия, тъй като има значение дали се сключва договор за 100 MWh или за 1000 МWh. Дали е разумно обаче всичките 6000 MWh да бъдат само от един доставчик, каквото изглежда да е намерението спрямо разписания текст, особено в контекста на уязвимостта, която сегашната ни зависимост от един доставчик на природен газ създава? Как ще бъдат определени техническите характеристики и местоположението на тези съоръжения за съхранение на енергия? Какви ще са условията, при които трети страни ще могат да ползват инфраструктурата им „под наем“? Все въпроси, на които няма отговор в текста на проекта, а те са ключови, за да може някой изобщо да започне да мисли по работещ бизнес модел за внедряването на системи за съхранение на енергийния пазар в България.

За мен също продължава да е разочароващ фокуса върху една единствена услуга от многото, които батериите могат да предоставят. Да, „преместването“ във времето на енергията от момента, когато е генерирана, но се явява в излишък за системата при липса на достатъчно потребление, до момента, в който има търсене, но няма достатъчно производство, е важно, защото на практика превръща ВЕИ в диспечируеми генериращи мощности, но това е само една от технологичните възможности на батериите.

Пренебрегва се възможността батериите да се ползват по-гъвкаво

за регулиране на честота и напрежение, да служат за студен резерв или "черен старт"

Те могат значително да допринесат за гъвкавото управление и сигурността на електроенергийната система като предоставят различни мрежови услуги като регулиране на честота и напрежение, студен резерв и дори „черен старт“ - способност на електрическа централа да възстанови работата си без захранване на собствените нужди от външен източник и да захранят част от мрежа, останала без напрежение. В България тези услуги все още се предоставят ексклузивно от електроцентрали работещи с фосилни горива, чието участие в електроенергийната система трябва постепенно да бъде замествано с въглеродно-неутрални технологии и е добре, да имаме визия и реален работен опит с нови технологии, за да планираме адекватно как това ще стане в близките десет години. ПВУ беше удобен случай да се помисли в тази насока, а за момента не се случва.

Както и самият проект посочва, освен доставянето на оборудването, необходима е цялостна ревизия на законовата и подзаконовата нормативна рамка, за регламентирането на дейностите по изграждане, присъединяване и експлоатация на съоръженията за съхранение на електрическа енергия, както и тяхната пазарна роля.

А до момента мястото на съоръженията за съхранение на енергия не е регламентирано в закона

В момента, освен едно определение в Правилата за търговия с електроенергия, няма нито ред от правно-административната рамка, който да регламентира мястото на съоръженията за съхранение на електроенергия на пазара на електроенергия и мрежови услуги. Предполагам, това е и причината проектът по ПВУ да е написан така „йезуитски“ , без да дава реална представа как тази огромна инвестиция ще бъде използвана от участниците на енергийния пазар. Надявам се скоро да видим конкретни предложения в тази насока, коментира още Янева.

По-голямата част от бизнеса очаква отговорите на редица неясни въпроси, защото по начина, по който това се случват реформите в момента създава усещането за липса на прозрачност и несигурност.