Как децата се включват в Зеления преход- създават екологични проекти?

Деца от цялата страна създават много интересни проекти, включително екологични проекти, коментира за 3e-news.net Мариана Банчева, ръководител на проекта "Променяме се с климата" от Института за прогресивно образование.

"Променяме се с климата" е проект, който ще обхване "Средно училище "Цветан Радославов", Свищов, начално училище "Св. Паисий Хилендарски", Банско", основно училище "Св.Св. Кирил и Методий", Веселиново, професионална гимназия по селско стопанство "Бузема", София, Институт за прогресивно земеделие, основно училище "Н.Й. Вапцаров", Берковица, средно училище "Константин Петканов" Бургас, средно училище "Св. Св. Кирил и Методии", Белица и екологично сдружение "За Земята".

Проектът включва партньорство с Приятели на Земята Норвегия (Norges Naturvernforbund) и техният основен проект SPARE, който изработва материали за обучение на учители, образователни програми и материали за детски градини.

В цялата страна има училища, които са активни по темата околна среда, но малко се знае, което е пропуск на образователната ни система, коментира Мариана Бошнакова, учител по география и експерт в сферата на гражданското и екологично образование.

Тя сподели за проектите, по които работят в момента нейните ученици.

"В момента работим по три проекта за гражданско образование, които подготвяме за националната Олимпиада по гражданско образование". Във всичките ни проекти се съчетават социални и екологични проблеми.

Единият е свързан с училище в Кения, където работим по проблема със залесяването в Кения. Изпратиха ни снимки на деца, които държат саксии с растения в ръце. Попитахме какво държат и се оказа, че това са стръкчета евкалипт, раздадени по проект с идеята всеки родител да закупи още едно такова растение. Заради големият проблем с ерозията необходимостта от залесяване е огромна. Но залесяването с евкалипт е неподходящо за природогеографските условия на Кения, там има много голям сух период. При растежа си евкалипта изсмуква много вода. От една страна ще предотвратим ерозията, от друга ще нарушим равновесието и ще доведем до други промени в климата. Те го осъзнават, но нямат средства за това. Предложихме им да проучат кои са подходящите растения за този район, да се свържат с техните общности и да предложат залесяване с подходящ растителен тип за местните условия и чакаме отговор.

Това е проблем и при нас. На моите ученици разказах, че през 70-те-80-те години в България масово се залесява с черен бор, черен бор може да видим на малка надморска височина, дори по черноморското крайбрежие. Много често той е разположен под дъбовите гори, сади се 500-700 метра, изсмуква водата и променя изцяло екологичните условия, което е неправилно. В община Драгоман сега виждам опити за залесяване след черния бор на широколистна растителност- дъб, който расте на 700 метра надморска височина неуспешно, защото в миналото е променена екологичната обстановка в района.

Другият проект е много интересен „Запътувай с влак“ в България. Искаме да провокираме интереса на малките деца да насочат вниманието си към използването на влака. Знаем за проблема със железниците в България и че не са толкова приветливи, но им казваме, че влакът е екологично чист транспорт. Емисиите са 30% по-малко при използването на влак.

Изживяването при пътуването с влак създава незаменими емоции, има места в България, които може да видим само от влак, с кола или пък пеша. Пътуването с влак е по-екологично и по-безопасно, по-икономично. Беше интересно за децата да научат, че БДЖ дава 75% отстъпка при пътуване на групи, това е много по-евтино и по-атрактивно предвид възможностите за общуване във влака, споделя Бошнакова.

Другият ни проект е тефтетерапия- изработка на тефтери от ръчно направена хартия. Организираме акции за вторични суровини, пластмасови капачки и хартия, ръчно децата я миксират и обработват. Наблягаме на терапевтичния ефект. С тези ръчно изработени тефтери провокираме интереса да се води дневник. Във време на изолация се оказа,че много ученици имат проблем със стреса и изолацията, нямат мотивацията за учене. Така ние стимулираме интереса с такъв тефтер, който предоставяме като подарък. Дневникът помага за справяне със изолацията, може да се ползва за организиране времето time management. Ние имаме поръчки за такива. Ние показваме как се правят. В домът за настаняване от семеен тип „Софроний Врачански“ правихме странички, изсъхнаха, направихме тефтерчета, обясни учителят. Беше интересно на децата как от тази кашеста маса, от старите вестници и техни тетрадки ще направим листчета. Сега имат цели. Един иска да стане техник, друг футболист, ние им помагаме да си направят план какво утре аз трябва да направя, за да стана автомобилен техник- да уча, да бъда организиран и още.

Това са само няколко примера, които показват колко интересни проекти правят децата и колко малко знаем ние за добрите примери и идеи, които са готови да променят света около нас и да направят Зеления преход по-лесен като на шега.