Ако искаме да вървим към беземисионна икономика, според изисквания на Зелената сделка, на нас ни трябват четири ядрени блока

Г-н Манчев защо според вас управляващите в момента смятат, че е по-изгодно да се строи нова ядрена мощност на площадка „Козлодуй“?

На България е нужно да изгради четири ядрени блока като два трябва да бъдат готови до 2030 г. А следващите два да бъдат готови до 2040 г. а анализа коя да е първата двойка реактори трябва да се направи от експертите. А политическото решение ще бъде взето от политическата класа. И ако те пренаредят, който следва от икономическия анализ, то ще си носят своята политическа отговорност. За съжаление тя ще окаже доста негативно отражение върху икономиката ни.

По никакъв начин не бива да сблъскваме проектите дали да строим Седми и Осми блок в АЕЦ „Козлодуй“ или проекта „Белене“. Повече от ясно е, че на нас ни трябват и на двете площадки, подредени по тяхната икономическа целесъобразност. И в зависимост от това кой проект е по-напреднал лицензионно и като проект, то той трябва да започне първи.

Нелогично е да се мести оборудването от площадка „Белене“ към Седми блок, тъй като няма логика да се обяснява как това оборудване ще работи по-добре на площадка „Козлодуй“, отколкото за АЕЦ „Белене“. Анализът, който трябва да се направи от експертите, ще покаже коя инфраструктура е в по-напреднал етап - дали тази на „Козлодуй“ или на „Белене“.

Към момента площадка „Белене“ е преминала всички процедури за одобрение като ядрена площадка. Параметрите на тази площадка не са съвместими с идеята за площадка „Козлодуй“. Всъщност в АЕЦ „Козлодуй“ имаме лицензирано място, върху което те първа да се изгражда площадка и то за един ядрен блок. Те първа трябва да се лицензира мястото за строеж на Осми блок – този процес още не е започнал. Не са направени и никакви анализи за геотектониката под бъдещата площадка на Осми блок и няма доклад за въздействие върху околната среда.

Обръщам внимание на всички тези неща, защото процедурата по създаване на ядрени енергийни съоръжения трябва да бъде направена по реда на Енергийната харта, която България е подписала с Европейската общност.

Заради създалата се ситуация от конфликта Русия – Украйна и наложените санкции срещу Москва трябва да е ясно, че ние имаме доставено оборудване и технически проект за АЕЦ „Белене“, който практически е готов и е представен в Агенцията за ядрено регулиране. Сега обаче не може да се каже, че България има EPC контрактор (EPC е съкращение на Engineering Procurement Construction (договор за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация) и без него не е възможно изграждане на енергиен обект, бел. ред.). Това е и най-големия проблем, който предстои да бъде решен.

В момента има въведени санкции срещу руските компании, а EPC контрактор е „Атомстройекспорт“. Това е големият проблем за това оборудване и този проект. Ако започнем наново да правим нов проект, с избор на нова технология, то политиците трябва да са наясно, че за това са необходими минимум 15 години.

По правилата на Европейската общност на лицензирана площадка за АЕЦ може да се изграждат само ядрени съоръжения, но не и други. За да се строи нещо друго на площадка „Белене“ трябва да се премахне и лиценза ѝ.

До момента виждам, че единственото силно положително събитие засега е изказването на вицепремиера Асен Василев, че ще строим ядрена централа. Това е политическо изказване в посока на факта, че страната ни ще развива ядрена енергетика и политическата класа не се е отказала от развитието ѝ. А това как да се случи е въпрос на решение на експертите и след техният анализ действията ще бъдат в ръцете на правителството.

Но площадката трябва да бъде българска собственост?

Да, площадката трябва да бъде собственост на Българския енергиен холдинг, тоест да са 100% държавни. Така може БЕХ и Министерство на енергетиката могат стратегически развиват енергийния сектор. Затова е важно гръбнакът на системата – базовата енергия – да бъде управлявана от държавата, защото ако частните централи започнат да правят свръхпечалби, то те не могат да бъдат управлявани от държавата. Респективно не могат да се подпомогнат хората и бизнеса в България. Иначе това ще бъде възможно.

Слушах наскоро финансовият министър Асен Василев според когото ще строим ядрена мощност, защото Гърция щяла да вземе 20% от централата. Ние имаме предложение и от Сърбия за 10% участие, а и 5% от Македония. Но ние трябва да си изясним за себе си – тези държави ще бъдат офтейкър (дългосрочен купувач на електроенергията, бел. ред.), ще бъдат инвеститор или ще бъдат собственик.

Идеята не е ли да са офтейкъри?

Офтейкърите са лица, които купуват определени количества електроенергия за дълго време, но цената на енергията се определя всяка година в зависимост от борсовата цена.

Или ще бъдат инвеститор (собственик). Тогава тези държави трябва да подпишат всички конвенции за собственик на ядрено съоръжение. А Гърция има решение на парламентът си да не участва като акционер в ядрени централи, без значение къде се намира проектът. Затова вероятно те ще бъдат офтейкър. Ако държавите искат да бъдат финансови инвеститори и ще финансират проекта, то те ще искат да получат количества енергия с фиксирана цена. Това е проблем, защото това е вид PPA (purchase power agreement), който е забранен от ЕК.

В тази нажежена военна ситуация може ли въобще да се мисли за преговори за нова ядрена мощност?

Може разбира се, но с френските  EDF и Mitsubishi Heavy Industries, които на хартия имат реактора PWR с 1100 MW (ATMEA). А след като реакторът е одобрен във Франция, то ще бъде одобрен и в други европейски страни. Това е вид водо-воден реактор, работи с вода под налягане и е с мощност 1100 MW.

Но нашия проект бе за 1000 MW реактор, а сега говорим за друга мощност? Как ще се случат нещата?

Ако искаме да изменим мощността и вида на реакторите ще трябва да се направи и нова оценка за въздействието на площадка „Белене“. При Седми блок, отново ако говорим за мощност на блока над 1200 MW ще е необходим нов ОВОС.

Като цяло нещата могат да се случат, но ще е дълго и сложно. Чешката компания Skoda е един от възможните участници за довършването на проекта „Белене“, но там има въпроси, които отново са свързани с наложените санкции. Като цяло вариант има за този проект, но той включва активното участие на Framatome и EDF. Първата компания прави автоматиката на централата, а втората има турбините. Въпросът с EPC контрактора стои и за площадка „Козлодуй“, но той ще дойде на по-късен етап.

А у нас за нова работеща ядрена мощност може да си говорим чак след 2035 година ли?

Аз винаги съм казвал, че Седми и Осми блок ще могат да заработят 2035-2037 г., дори към 2040 г. Но в тези двайсет години ние трябва да имаме четири ядрени блока, ако искаме да запазим производствата и икономиката си.

В момента в Европа няма одобрен проект на американската Уестингхаус за AP 1000, така че и да искаме тук не можем да го сглобим. Само френският е лицензиран, защото го правят съвместно с Mitsubishi Heavy Industries.

При нас дори не е спряна процедурата за проекта „Белене“, а ще започваме нова. Май така изглежда?

От Народното събрание могат и утре да се сетят да спрат процедурата. Тогава ще имаме ядове и по този въпрос, но това е друга тема. Разберете, в случая не става дума за една ядрена мощност и това трябва да го знаят управляващите. Тук говорим за четири ядрени блока, разположение два в това десетилетие и още два в следващото. И то без активното участие на държавата тези срокове са неизпълними.

В момента какво всъщност има създадено за площадка „Козлодуй“? Само оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС)?

Има само ОВОС, който казва какви са възможностите за технологията на блока – AP 1000, ВВЕР 1000 или ВВЕР 1200. Но на тази нива, която можеш да я превърнеш в площадка, трябва да може да изградиш нов блок с мощност до 1200 MW. Едно време са се усетили експертите, че в обхвата на оценката трябва да попаднат и новите реактори на Русия от 1200 MW. В момента само руската страна изгражда 1200 MW реактори, а блок с мощност 1100 MW e френско-японския ATMEA на Mitsubishi и EDF. Отделно руски и китайски компании правят блокове с по 1000 MW мощност.

На какво може да разчита България в енергийната сфера в следващите години?

България може да разчита на устойчива базова енергия, ако искаме да имаме „надстройка“ каквато са ВЕИ централите. Ако искаме да решаваме въпроса за Зелената сделка, трябва да имаме устойчива базова енергия. А такава базова енергия у нас се прави само с ядрена енергетика от ново поколение. Просто нямаме друго. Водата не е устойчива, както и слънцето и вятъра. Това са надстройки и зависят от друг – прищевките на времето.

Развитието на енергийния сектор в последните 30 години доведе до това, че ядрената индустрия направи много за безопасното създаване на електроенергия. И поради тази причина цената на единица мегават, построена като инвестиция е висока. Това е заради многото средства, които се влагат в безопасността на централите. Ако ги махнем тези средства, да няма системи за безопасност, цената на електроенергията от атомна централа ще падне 7-8 пъти. Само го казвам това, никой няма да тръгне да маха системите за безопасност, разбира се. Ядрената енергетика е бита много и продължава да я бият. Дори и ядреното гориво трябва да е щадящо в случай на авария – така е записано и в европейската таксономия.

Малките реактори са в начална фаза и тяхното индустриално приложение не може да очакваме да се получи преди 2035 г. Така ако се направи реактор с 60 или 100 MW електрическа мощност, то и за него ще нужно да се прави хранилище за съхранение на високорадиоактивното отработено гориво… Този реактор ще стане не златен, а супер диамантен като цена. И като тези, които лобират, и ни карат да подписваме споразумение, и когато виждат какво се случва с таксономията, а си мълчат… То тези хора си представят тяхната ядрена енергетика. В САЩ например няма такова нещо – страната се обърна много рязко към ядрената си енергетика, започнаха да увеличават живота на своите реактори второ поколение. Така те ще могат да живеят до 80 години, а до 60 години както е сега.

Това не е ли опасно?

Не, има си методика за обследване на метала. И ако металът позволява да се продължи експлоатацията няма проблем. Иначе останалата част от управлението, електрониката, кабелното стопанство са сменяеми. Заради това на третото поколение реактори на 35-тата година от експлоатацията се прави една голяма модернизация, подобна на тази, които ние в България направихме на Пети и Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Но най-големият плюс ще бъде моментът, в който бъдат усвоени реакторите от Четвърто поколение, защото има достатъчно количества уран, който лежи на площадките на заводите за преработка на уран. САЩ са написали, че имат над 750 хиляди тона уран-238, който е по площадките им и около 440-450 хил. тона в Русия. Този уран се използва за суровина за касети за реакторите с бързи неутрони. И той така от отпадък се превръща в гориво. Така де факто имаме много гориво за ядрени реактори за много години напред.

В момента руската страна вече експлоатира реактор от четвърто поколение на бързи неутрони – така наречения БРЕСТ-300, който е прототип на успешното 4-о покление реактори. А топлоносител при него е олово и бисмут. Такива реактори, работещи с натрий има и с мощности от 600 MW и 1200 MW. Самите реактори с натрий съществуват от доста време, но понеже той е взривоопасен по тази причина руснаците са преминали на топлоносител олово и бисмут. При него няма такива техногенни проблеми,

Всяко едно поколение си има своите въпроси, които се решават. Но това е някакво бъдеще, към което трябва да добавяме големите количества ВЕИ-та, за да спазваме някаква обща политика и стратегия, която провежда Европейската общност и света. Не знам дали е най-правилно, но очевидно се прави.

ВЕИ също търпят своето развитие. Компании като Siemens и Vestas или General Electric се опитват да направят ветрогенератори с огромни единични мощности от 12, 13 или дори 15 MW мощност на турбините. Те си имат своите инженерни проблеми. Това са ВЕИ централи с по 107 метра само едното крило. Тоест диаметърът става до 230 метра. И това трябва да бъде с 260 метров стълб, поставен в офшорна зона и студено море.

Инженерни решения има, но те не са панацея. Тъй като вятъра в северните морета, приведено към мощността, работи до 4000-4500 часа на година. А новите ядрени мощности работят по 8000 часа. Ако се направи презареждането на ядреното гориво на 18 месеца, то средногодишната работа ще бъде и над 8200 часа.

Да, но до момента Германия е на едно мнение, а Франция - на друго.

Да, това са двете икономики и ние сме се залепили за френската позиция, което е правилно. Защото е доста странно решението на страната ни да правим 6 GWh батерии, които са с мощност 1500 MW с капацитет 4 MWh на всяка батерия. Батерията е част от решение, но ако сложим такова количество батерии у нас това по-скоро би създало проблем, отколкото да бъде решение. При тази технология няма въртящи механизми, а те са от съществено значение за регулиране на енергийната система.

Всъщност ние в момента нямаме взето политическо решение как и какво да правим с ядрената енергетика.

Нямаме решение. Забодохме си носа в проблемите с цената и изоставихме стратегията. Така нищо не правим. Чува се, че има написана стратегия, но не сме я видели още.

Соларните централи са хубави, защото може да ги направиш днес. Но не можеш да доставиш електроенергията в мрежата, защото някой трябва да балансира производството ти. И изведнъж се получава затворен кръг, в който уж ще се правят големи инвестиции, но не могат да се извършат, защото не е готово ЕСО. А Електроенергийният системен оператор няма достатъчно пари, за да си промени преносните способности на мрежата. И решението, което искат да предложат е инвеститорите във ВЕИ мощности да инвестират сериозно и в енергийната мрежа.

Все пак е нужна преносна способност от почти 20 GW, за да може да поеме натоварването от голямото производство на слънце и вятър, което се планира. А балансирането на тази енергия е много трудно и с допълнителни скъпи технически обезпечения. А обяснението, че ще се балансира чрез батерии е странно – те допълнително създават проблеми за системата.

В момента 1 MW инвестиция във соларна централа възлиза на 700 хиляди евро, но към нея вече трябва да се сложи балансиране и от 1 МW батерия. И при едно максимално производство къде ще се изпраща тази енергия? Ще се спре евтиния ток от АЕЦ „Козлодуй“, за да се изкупува соларната енергия? Е на свободния пазар няма такъв вариант. Винаги се слага най-устойчивата енергия първа да работи. Така инвеститорите са принудени да слагат съизмерима батерия от 10 MW – колкото е мощността на целия соларен парк. Тогава обаче цената вече става 2,5 млн. евро на инсталиран мегават батерия плюс солари. А тази централа ще работи 20 години по 1400 часа на година. А не да работи по 8000 часа на година.

Тоест трябва да е ясно, че стойността на електроенергията от фотоволтаични централи е много ниска, безспорен факт. Но инвестиционната част, за възстановяване на вложението за седем години и се поставят батериите, то времето за възстановяване на инвестицията се удвоява на 15 години. Кой инвеститор ще чака 15 години, за да му се върнат парите?

При ядрената енергетика също е дълъг периода, ако приемем, че има балансиране при дадена стойност.  Но като виждам как свободния пазар на електроенергия не пада под 100 евро/мвтч…. Вижте за АЕЦ „Белене“ за 100 евро/мвтч при предвидените финансови сметки за 12-годишно възстановяване на инвестицията, то парите не само ще се върнат, но и много ще останат в собствения капитал. Така при 100 евро/мвтч цена на пазара централата на година ще генерира малко повече от 1,2 млрд. евро печалба. Така за 12 години  цена централата може да генерира 16-17 милиарда евро преди облагане.

Припомням, че финансовия план за централата включва себестойност на електроенергията от 23 евро/мвтч. Тази сума не се е променила. Ясно е колко струва съхранението на горивото – както свежо, така и отработено. Общо около 65 години може да се складира и съхранява отработеното ядрено гориво на дадена площадка. А тези срокове могат да станат и много по-дълги с напредването на технологиите. На практика за тези нови централи, които ще работят по 60 или 80 години, имат достатъчно време да съберат финансов ресурс от своите добри печалби, да отделят 1 – 2 милиарда евро и да бъде направено геоложко съхранение на ядреното гориво.

Друг вариант е да правим и водород от електроенергията на АЕЦ. Но този вид чист водород, засега може да се използва в много ограничен мащаб. На първо време най-вероятно съотношението в транспорта ще бъде 20:80 или 30:70 в полза на батериите. А при енергетиката, за големите горивни уредби на природния газ, който използваме, то ние трябва да сме го заменили и 30% от енергията да идва от водород до 2050 г. Това отново е изискване на Зелената сделка и ние сме се подписали под него.

В АЕЦ „Козлодуй“ сега се трупат едни сериозни финансови средства заради високите цени на свободния пазар. Тези средства не могат ли да се използват за изграждане на нова ядрена мощност?

Не може да се използват, това са държавни пари. Затова трябва да се отдели друга компания – „Нови мощности“ и за това дружество трябва правителството да вземе решение чрез БЕХ, за отваряне на Сметка 1. В момента всички разходи, които се правят за Седми блок са под въпрос как точно се харчат.

За да се направи ново дружество, отговарящо за нови проекти трябва да се каже първо кой е собственика на централата и колко е собствения капитал на компанията. За атомните централи е изчислено, че собствения капитал е 30%. Тоест новото дружество трябва да поиска от компанията майка 30% участие, за да може да поиска впоследствие 70% привлечен капитал. Първо трябва да се каже кой е собственика на централата и какъв е собствения капитал. И ако това дружество например започне да изгражда два ядрени блока на Mitsubishi Heavy Industries и EDF, то двата блока биха стрували около 12 млрд. евро като бюджетна цена.

При АЕЦ „Белене“ например защитната продажна цена на електроенергията е 65 евро/мвтч и тя не се е променила досега. С тази цена може да се връща кредита към банките. А пазарната цена, личното ми очакване е, че тя няма да слезе под 120-140 евро/мвтч въобще напред.

Тоест компании биха могли спокойно да бъдат привлечени с парите си, ако им се гарантира цена?

О, да, те могат да дадат т. нар. енергийни бонове и да се разберат „Ние ще пуснем централата след седем години и вие ще получавате електроенергия по 80 евро/мвтч“. Това също е начин да се финансира атомната електроцентрала. При такава цена фирмите ще се изтрепят да купуват електроенергията. И отново западни компании ще дойдат да я изкупуват. Например един Аурубис Германия или словенската GENI ще си закупи такъв ток. Такива предприятия ще бъдат най-печелившите. Или ще дойдат големи енергийни търговци да купуват тази електроенергия.

В момента правителството и парламента трябва да вземат решение по процедурата за избор на инвеститор за АЕЦ „Белене“.