Живеем в етика на грижата: климатичното време на жените

Климат / Зелен преход
3E news
535
article picture alt description

Източник: Pixabay

Екологичната сигурност е основополагаща и дава възможност за разгръщане на капацитета на отделните индивиди, казва Милена Статева в анализ на climateka.bg. Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”.

Виждаме в момента в реално време докъде (не) води секюритизацията и последващата военизация (и/или криминализация). Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.


В скорошна статия National Geographic цитира изследване на Вагенинския университет в Нидерландия, според което 1/3 от световното население ще бъде засегнато от екстремни жеги до 2070 г. Според изследователите, очакваните средни температури от 29°C в множество зони се очаква да изместят “екологичната ниша на човека (от средно 11 – 15°C)” в други зони.

Ежедневната етика, с която сме свикнали, е етиката, произлизаща от линията на Аристотел и особено последващия го Кант и неговия морален императив. Идеята, че това не е единствената етика, и дори не е “най-добрата” или “правилната” етика, е много тясно свързана с рамката, която разработва още Хегел. Той изхожда именно от идеята, че всичко, навсякъде, и на всички нива е свързано по един диалектичен – взаимодействащ си и динамичен – начин. Така се пораждат логични последствия за разбирането ни за това, което е морално и етично, включително и когато става въпрос за предиспозициите и последващите решения относно климата. 

Както ни разказва Станфордската енциклопедия по философия, феминистките философи, например Карол Джилиган (1982) и Нанси Чодоров в голямата част от трудовете ѝ, доразвиват перспективата, зададена от Хегел. Те отбелязват, че две конкуриращи се нагласи към етичното произтичат от половите разлики в индивидуацията на момчетата и момичетата. Според това обяснение, за момчетата и мъжете, развитието на мъжествеността обикновено включва оценяване на автономността, правата, откъсването от другите и независимостта, като в същото време другите хора и интимните отношения се разглеждат като опасности или пречки за преследването на тези ценности.

Перспективата на грижата в свят на климатични промени

В публичното пространство и в България рядко се говори какво се случва с жертвите на зачестилите в последните десетилетия природни бедствия, като наводнения, пожари и други. Застраховката е водеща (и често неработеща) “мярка” при катаклизми. Свидетели сме как в момента бежанци с различен цвят на кожата не могат да напуснат Украйна. Цветът на кожата, и съответно – класата чрез пощенския ти код, остават водещите признаци кой ще живее.

В проучванията на Джилиган, освен, че и гледната точка на “справедливостта” не им е непременно чужда, момичетата и жените са склонни да изразяват перспективата, която оценява интимността, отговорността, взаимоотношенията и грижата, като същевременно разглежда автономността като „илюзорно и опасно търсене“ (Джилиган 1982, 48), в противоречие с ценностите на привързаността. Тази перспектива е известна като перспектива на „грижата“ (Фридман 1991; Драйвър 2005, цитирани пак там). “Феминистка” не означава непременно “женска” – много жени проповядват и легитимират насилие, дори и “феминистки”, и много мъже или небинарни и флуидни хора се грижат.


Конвенционалната наука често бива представена като единствената наука. Тя произхожда от подходите на естествените науки, в т.нар. парадигма на позитивизма, които обичайно, особено в България, се пренасят върху обществените науки – и съответно, върху науката за климата. Гарик (2000), обаче разширява тази картина като описва и други научни рамки и приликите и разликите между тях: особено интерпретивистката парадигма и критичната парадигма. В последните 30 г. все повече се отчита равностойността на интерпретивизма и критичната социална наука като дори превъзхождащи позитивизма парадигми, когато става въпрос за целите и на разбиране, и на промяна в обществената сфера. От тази гледна точка, акцентът върху позитивистката наука при изследването на климатичните промени и решенията по климата е дори опасен.


За позитивистката наука дебатите са организирани около “обективните факти”, които се счита, че изграждат битието ни – чрез измервания на климатичните промени (дали е застудяване или затопляне, дали е закономерно и “нормално” в исторически план, какви са нивата на замърсяване, колко души са засегнати, какви територии и пр.). За интерпретивистката наука светът е съставен от смисли и преживявания, т.е. субективност. Съответно акцентът е върху изследването на преживяването на климатичните промени, върху мотивациите ни да вредим или не, и да предприемаме действия или не. Критичните подходи разглеждат битието като съставено от властови динамики, така както го познаваме в последните 10 000 години – основано на доминация, експлоатация и насилие. Съответно всяко научно познание трябва да е тясно свързано с постигането на хармония във властовия баланс. 

Като специфична цялостна рамка на мислене, феминистките епистемологии и критика на конвенционалната наука могат да се отнесат към всяка една от тези парадигми, но в най-развитата си форма, може да се каже, че принадлежат към критичните подходи. Като ехо на френския философ Левинас и неговата позиция към “етиката като първа философия”, феминистките учени разглеждат онтологията и епистемологията като етика на грижата. Това означава, че за да разберем отношенията си със средата (с нейните системи и подсистеми) и процесите, свързани с климатичните промени, тяхното преодоляване или поне преодоляването на последствията им, нужната наука не е биологията, физиката или географията, а на първо място етиката. 

Феминистките начини на правене на социална наука насърчават теории, които подпомагат егалитарни и освободителни движения.
Те защитават тези развития като напредък в познанието и начините на узнаване и учене – съответно и на взимането на решения. 

Феминистка теория на гледната точка: овластяване на потиснатите да подходят, разберат и изразят своята гледна точка. От тази перспектива следва, че фокусът би трябвало да е върху разбирането на тези, които са най-засегнати от климатичните промени, както и върху тези, които изпитват най-големи практически и материални трудности да ги адресират. Това означава акцент върху възможността те да осмислят и говорят за това как се променя животът им, как те участват и от какво имат нужда.

Много по-важна и спешна е нуждата да се изследва какво се случва с хората в ежедневието и в житейските им траектории, как навигират в променящия се свят и как правят своите избори. Една такава рамка на социологически, психологически, икономически, културни и политически изследвания би разкрила картина, която отново показва водещата роля в климатичната криза на неравнопоставеностите, експлоатацията, насилието, бедността.

Екофеминизмът като алтернатива на секюритизацията на климата

Екофеминизмът е водещото социално и политическо движение, което произлиза от тези съображения. Обобщено от Бъкингам (2015), екофеминизмът, както и социалните движения, от които на свой ред е произлязъл, е едновременно политически активизъм и интелектуална критика. Той обединява феминизма и екологията като твърди, че и господството над жените, и влошаването на околната среда са последици от патриархата и капитализма. Следователно, подчертава авторката, всяка стратегия за справяне с едното от тях трябва да отчита влиянието му върху другото. Равенството на жените не трябва да се постига за сметка на влошаване на околната среда – например повече уреди за спестяване на грижовен и домакински труд, които са екологично вредни. Но и подобренията в околната среда не трябва да се постигат за сметка на жените – например, лишаването от облекченията за грижовен и домакински труд, който е феминизиран и неоценен. Според екофеминизма, казва Бъкингам, “само, ако се обърнат сегашните ценности, като по този начин се даде предимство на грижата и сътрудничеството пред по-агресивното и доминиращо поведение, може да се извлече полза както за обществото, така и за околната среда”.

От гледна точка на политическата екология, както отбелязва Кларк (2012), екофеминизмът е една от най-сложните и креативни философски екологии. Донякъде, той набляга на въпросите на личния живот, ценностите и духовността. По-важно е, че се занимава приоритетно с глобалния социален ред и мястото на жените в световната икономика.

Климатичните промени и мерките за справяне с тях в последните десетилетия се поставят в полето на сигурността, наред с проблеми пред света, формулирани като организирана престъпност, нелегална миграция, тероризъм.

На пръв поглед изглежда твърде амбициозно да адресираме наведнъж проблемите на жените и грижовния труд, на експлоатацията на хора, животни и природни ресурси, на миротворчеството, на хуманитарните интервенции и други проблеми, с които се сблъскваме и които стават и ще стават все по-актуални, ако не променим посоката. Като цялостна рамка, системният и феминисткият подход, обаче ни позволяват да направим именно това, и дори посочва необходимостта тези проблеми да бъдат разглеждани в едно цяло.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща