Експерти с критики по поредните идеи за енергийните проекти в Плана за възстановяване и устойчивост
Енергийните експерти Христо Казанджиев и Антон Иванов изразиха съмнение за ефективността на новите енергийни идеи в Плана за възстановяване и устойчивост. Пред БНТ те споделиха притесненията си, като посочиха и дългата процедура по ОВОС и припомниха, че след приемането на този важен документ от ЕК няма да бъдат допускани концептуални промени.
„Не ми харесва, защото Планът (за възстановяване и устойчивост) е променен в противоречие на интересите на България“, заяви Христо Казанджиев. В частност той посочи отпадането от плана на парогазовите централи. Експертът припомни, че самата Европа вече преосмисля ролята на природния газ и включването й в зелената енергия.
„Това решение за отказ кореспондира с политиката на ЕС за отказ от реализация на газови проекти и преминаване към зелена енергия. През последната година обаче нещата се промениха драстично и Европейската комисия вече мисли за включване на такива проекти в зелената енергия. Тече един процес на преосмисляне, на преоценка на сигурността на доставките на енергия в нейната съвкупност. Защото иначе се стига до срив на доставките, а това се наблюдава през последната година“, припомни експертът.
По отношение на идеята за завода за батерии Антон Иванов от своя страна заяви, че е трудно да се говори за същността на такъв проект и това е основното притеснени.
„Притеснението е, че в един много кратък срок тази идея ще измести всички останали възможности, ще заеме ключово място в Плана за възстановяване, който е добре финансиран. Тоест тя ще се финансира и други няма да получат възможност“. Неяснотите какви ще са батериите, с какви суровини ще се работи, какъв е пазара са все притеснителни и важни въпроси, уточни експертът.
„Един завод, какъвто и да е, той трябва да бъде проектиран и реализиран с всички свързани с това възможности“, припомни той. В тази връзка обясни прозиращо несъответствие. „Има едно необвързване между заложения голям капацитет от батерии, които на настоящия етап не са ни необходими и това, че завода ще започне да произвежда българските батерии чак към 2026 г. Нашата позиция е, че поне капацитета на батериите трябва да бъде значително намален, защото на този етап не са ни необходими“, уточни Антон Иванов.
Идеята за производство на електроенергия от геотермални източници също не бе подмината. „Изненадва ме увереността, с която е лансиран този проект на фона на възможностите в България“, заяви Христо Казанджиев. Експертът обясни, че да, в Турция има осъществени такива проекти, но „геоложките условия са различни“. „В България няма високотемпературни води, нашите води са ниско температурни, частично средно температурни и може би има един или два случая с високотемпературни и то в долната скала“, обясни той. „В резюме: Проектът е възможен, но малко вероятен“, категоричен бе Казанджиев. В тази връзка той обясни, че по-скоро геотермалните източници в страната ни е по-резонно да се използват за отопление.
„Един от ключовите моменти при такива проекти са капиталовите разходи“, допълни той. Според него „изграждането на един голям проект с 30 – 50 МВт електрическа мощност е утопия, освен ако някой не е решил да прави такива проекти при дълбоко сондиране до достигане на зони с високотемпературни води. Това крие и рискове“, категоричен бе експертът.
По отношение на завода за отпадъци Антон Иванов поясни, че не е част не от Плана за възстановяване и устойчивост, а паралелна част от енергийното развитие за комплекса "Марица Изток“. По думите му, БДЖ ще бъдат ангажирани с превоз на отпадъците, които пък ще се изгарят в някои от централите на комплекса. Централата няма да се използва целогодишно, а само четири пъти през годината.
„Тук възниква въпроса на кой ще му се рентира това ? Ще има ли инвеститор, който иска да вложи пари ? Притеснението ни е, че процедурата за ОВОС още не е започнала, а тя е много сложна“, обясни той. „Не виждам защо сме решили, че бързо и лесно ще решим такъв въпрос в комплекса „Марица Изток“, допълни експертът. По думите му, не става въпрос за директно изгаряне на отпадъци, а за продукта от отпадъците, което би трябвало да става в отделен котел, специално изграден за това. „Енергийната компонента е много скромна и без да има някакъв детайлен разчет какъв е планът е много трудно човек а оцени положително тази идея“, коментира Иванов.
В този смисъл експертите изразиха съмнение, дали ще бъдат усвоени парите. „Трудно да се каже, защото много от проектите още не са започнали“, бяха единодушни те, припомняйки тежките и бавни процедури по ОВОС в българското законодателство. Антон Иванов от своя страна уточни, че концептуални промени по Плана за възстановяване и устойчивост са невъзможни.