В деня на любовта и виното: влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Изследванията за последните години показват увеличаване на температурния потенциал на всички лозарските райони в Югоизточна България.

Климат / Екология
3E news
394
article picture alt description

Снимка: climateka.bg

Изследванията за последните години показват увеличаване на температурния потенциал на всички лозарски райони в Югоизточна България, пише в свой анализ за climateka.bg Надежда Шопова, асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. 

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде?  Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Всички сме чували да казват, че бутилките от една или друга реколта определят цената и качеството. Това е така, защото без съмнение най-доброто вино се получава при оптимални условия на растеж и развитие на гроздето. Затова виното отразява духа на годината, в която е произведено. На територията на България лозарството и производството на вино датира от най-древни времена. И до днес празниците на хубавото вино в района на Горнотракийската низина и земите на Орфей се свързват с имената на тракийския бог Дионис и светеца Трифон Зарезан. И имаме не един и два празника, а цял месец, посветен на виното и това е февруари. Както и град на виното, който е Пловдив. 

Екологични условия на винените сортове лозя 


Лозата е многогодишно растение с продължителност на живот между 40 – 60 до 100 г. Нейното развитие и производствено направление в различните области се определя от агроклиматичните им ресурси. В рамките на една календарна година се дефинират два периода: на покой – през студеното полугодие, и на активна вегетация. През зимата минимални стойности под минус 15℃ – 17℃ могат да доведат до повреди при пъпките в различна степен. Много често в тези времеви интервали радиационно-минималните температури близо до почвената повърхност при ясно време са дори с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина. В този период на биологичен покой жизнените процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата между чувствителните и устойчивите на студ сортове е около 6℃. По правило устойчивостта зависи освен от интензивността и продължителността на ниските температури, така и от много други фактори като например местоположение, наклон и формировка. Сортовете у нас, според температурната им устойчивост, са: 

с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид;

с умерена устойчивост – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка;

чувствителни на ниски температури сортове – подходящите за бели вина Димят и Юни Блан. 

У нас средните дати на падане на късни пролетни слани са около 25 април като най-уязвими са равнините и затворените котловини полета. Това явление има локален характер и случването и интензивността му са твърде различни в отделните райони на страната.

Развитието на лозата преминава през няколко основни етапа, обусловени от хидротермичните условия и най-вече – на температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До масово узряване растенията се нуждаят от температурна сума около и над 3500℃. 

В годините с наднормени валежи по време на зреене, виното е нетрайно и с посредствен вкус. Докато при суха и топла есен, виното е с богато захарно съдържание и превъзходен вкус. Видът е добре осигурен при годишна сума на валежите между 600 и 900 мм. У нас, както в миналото, така и сега, сумата на валежите в района на Югоизточна България и Горнотракийската низина е около и под 500 мм – крайно недостатъчна за добри добиви. Някои автори смятат, че в по-далечно бъдеще към края на 21 век предвижданите от моделите валежни суми – на места до 2 пъти под долната граница за вида,  ще повлияят неблагоприятно върху отглеждането на лозя. 

Към края на 21 век липсата на валежи ще повлияе неблагоприятно върху отглеждането на лозя

Съчетанието между ниска влажност и висока температура може да наруши баланса между захарно съдържание и киселинност, което да доведе до ориентиране на производството към по-обикновено, трапезно вино. Към този момент в уязвимите райони валежите запазват качествата си и значима тенденция на понижение не се наблюдават. 

Информация за хубавото вино по тракийските земи може да се намери още в произведенията на Омир – „Илиада“ и „Одисея“. Безспорно е значението на климата на района, който е много благоприятен за отглеждане на винени сортове грозде. Към 1992 г. страната ни е била 14-та в света по площи заети с лозя и 4-та в Европа по добив на грозде от дка. 

Лозата е култура на умерените ширини като най-подходящите условия за промишленото ѝ отглеждане има в пояса от 30⁰ до 45⁰ с.ш. Нашата страна е част от Югоизточна Европа и се намира между 41⁰,14 и 44⁰,12 с.ш. – близо до Южната граница на ареала на разпространение на културата. Два са основните лозаро-винарски района у нас: Дунавска равнина и Горнотракийската низина. 

В страната са се формирали два типа климат – умереноконтинентален и преходно-средиземноморски, но е факт, че те се диференцират на по-малки области с разнообразни локални особености. Точно затова с постановления на Министерски съвет от 1960 г.  и  2006 г., България е разделена на 5 лозаро-винарски района: Севернобългарски; Черноморски или Източнобългарски; Подбалкан – долината на Розите; Южнобългарски и Югозападен  (Фиг.1). 

Фигура 1. Карта на лозаро-винарските райони в България, източник Bulgaria wine map

Това е направено, за да бъдат съобразени изискванията на различните сортове лозя и винопроизводството с агроклиматичните ресурси на районите и да се минимализират разходите по допълнителните дейности като напояване, фитосанитарни мероприятия и др. 

Най-подходящи условия за отглеждане на винени лозя ще има в областите от

двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони

Но с оглед на климатичните изменения, най-подходящи условия за отглеждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. До края на следващия климатичен период може да се наблюдава преминаване от една температурна зона в друга, като умерено горещите ще станат горещи; топлите – умерено горещи; умерено топлите – топли.

През последния климатичен период се отчита повишаване на средната температура на въздуха с над 0,8°C в сравнение с предходния климатичен период. По отношение на валежите, голяма част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните суми до голяма степен са изравнени (meteo.bg). Специалистите очакват, че както в повечето страни от Югоизточна Европа така и у нас за в бъдеще средиземноморското влияние ще има доминиращ ефект върху условията за растеж и развитие на растенията и в частност и върху лозята. 

Сезонно повишаване на температурата на въздуха-

очаква се до 2025 г. с един градус


Очаква се до 2025 г. повишението на температурата на въздуха да бъде до 1,0°C (зима), 1,1°C (пролет), 1,4°C (лято) и 1,2°C (есен) спрямо периода 1961 – 1990 г (Александров, 2011 г.). Отчита се затопляне на зимите и положителна тенденция при абсолютно минималните стойности. Нараства и времето свободно от мраз. Есенният сезон става по-продължителен, сух и топъл, което влияе благоприятно върху процесите за натрупване на захари и багрила в зърното. 

Нашите изследвания за вегетационния период маркират повишение на температурите за периода април – октомври с между 1,1°C и 1,6°C за периода 1986 – 2015 г. в различни области на Южна и Югоизточна България, което корелира с подобни констатации и извън нашия континент. Например в лозарски райони на Съединените щати, средната температура за вегетационния сезон (април – октомври) се е повишила с 1,12°C от 1970 г.  

Изследванията в температурата показват, че към настоящия момент настъпват промени в началото, края и продължителността на фитоклиматичните сезони с между 5 – 7 дни. С най-голяма продължителност на периода, с устойчив преход над 10℃ (вегетационния сезон при лозата), са станции в Хасково, Бургас, Карлово, Пазарджик, Пловдив, Свиленград и Стара Загора (Фиг. 2). 
В резултат на повишаването на средната температура на въздуха 8 района в Югоизточна България надвишават температурната сума от 4000℃ за вегетационния период, а именно Садово, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Свиленград, Хасково и Ивайловград. 


В последните години учените констатират нарастване на глобалните екстремни метеорологични явления, оказващи неблагоприятно влияние върху земеделието и в частност сектор лозарство. През изминалата 2021 г. в резултат на интензивни, пролетни мразове в много райони на Франция за часове, в чувствителна фенофаза, бяха отчетени отрицателни температури. Този факт компрометира в значителни размери реколтата от грозде и винопроизводството на страната. 

Обилните валежи в чувствителните фенофази в съчетание с температури, близки до 20℃, може да увеличат нападението от иконимечки значими гъбни болести при винените лозя. В последните години в страната се наблюдават валежи от град в нетипични времеви интервали. В период на омекване (прошарване) на гроздето растенията нямат възстановителна способност и реколтата може да бъде изцяло компрометирана. Друг неблагоприятен ефект в резултат от промените в климата е нарастването на горещите дни и тропичните нощи със стойности >20℃. (CLAVIER, 6FP). 


„Ампелография“ е науката, която се занимава с изучаването на сортовете лозя (от гр. αμπελος – грозде и γραφια – рисувам) и буквално означава описване на гроздето, като се взема под внимание и влиянието на околната среда. Обект на ампелографията е многобройното семейство Vitaceae (лозови), от което около 200 вида са с промишлено значение. 

Някои от най-известните местни български сортове за бели и червени вина са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза; интродуцирани (сортове, които са внесени отвън)– Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совинаон. Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекции на Института по лозарство и винарство в Плевен.

Състояние на сектора и тенденции в класациите на вино в последните години


По данни на отдел „Агростатистика“ в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 2017 г. площите с лозови насаждения се увеличават с 1,4% спрямо предходната година и са 51 272 ха, като от тях 34 111 ха са реколтирани. Произведеното грозде обаче е намаляло с 5% спрямо предходната година и е 201,5 хил. тона. В Югоизточния район е произведено 51% от гроздето, а в Южния централен район – 25%. Червените винени сортове запазват доминиращата си роля в структурата на лозовите насаждения. Около 3% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Общо площите с лозя в България през 2017 г. са 63 952 ха (Фиг. 5). Прави впечатление стабилизирането на площите след 2012 г. около 63 000 ха.  

По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) през 2017 г. са създадени около 1 000 ха винени лозя. Произведеното вино през 2017 г. е 1 193 092 хектолитра, като от тях 113 195 хектолитра са произведени в извън промишлени условия.

Подобрява се качеството на белите вина и розето. За разлика от 2017 и 2018 г.,  през 2019 и 2020 г. над 30% от класираните вина не са червени. От тях 12 са бели, едно е пенливо, а 5 са розе. В синхрон със световните тенденции  в червените вина се ценят по-ефирни, леки и добре балансирани вкусове. Нараства значението на усещането за мястото на растеж и развитие (тероар – „terroir” от френски, означава „терен“). В TOP 50 за 2020 г. има и рекорден брой (19) вина от местни български сортове или купажи с тяхно участие. Вижте кои са най-добрите български вина за 2020 – Bacchus.bg. Тези класации показват, че българското вино става разпознаваемо най-вече чрез местните си винени сортове.

Според аграрния доклад на МЗХГ, общото производство на вино от реколта 2020 е с 11,8% по-малко спрямо 2019 г. като се отчита спад в произведените количества за всички категории вина (бели вина с около 8% на годишна база; червени вина и розе – с около 16%). С най-голям дял от промишленото производство на вина – реколта 2020 са трапезните вина (вина без защитено наименование за произход или защитено географско указание) – 57%, следвани от регионалните вина (вина със защитено географско указание) с 43%. Основна дестинация за износ на българските вина през 2020 г. остават страните от Европейския съюз, където са реализирани 77% от целия износ – с 5,9% по-малко на годишна база. Увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46%), Франция (с 81%) и Дания (над три пъти), а намаление – този за Германия (с 34,5%) и Румъния (с 56,7%).

Как промените в климата се отразяват върху лозарството и качеството на виното?


Отглеждането на винено грозде е свързано със сериозни инвестиции, които не се възстановяват веднага, а постепенно, и то след един продължителен период от около поне 5 години. Адаптирането на сектора към климатичните промени изисква съобразяване с агроклиматичните условия на средата и подбор на най-подходящите за дадено място винени сортове.

С оглед на промяната в хидротермичните условия, най-подходящи за отглеждане на винени лозя може да са областите от двете страни на Стара планина, по-високите, хълмисти зони и Черноморското крайбрежие. 

У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с тенденция за затопляне
Този факт определено има положителен ефект върху лозарството и свежда до минимум риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими позволяват по-широкото отглеждане на ценни, по-чувствителни на ниски температури сортове в повече лозаро-винарски райони.

Нараства температурният потенциал на лозаро-винарските райони. Още един положителен момент, който може да разшири ареалите на разпространение на  лозарските области. Очаква се да се подобряват условията на отглеждане в районите с по-висока надморска височина, защото намалението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде чрез намаляване на захарните проценти с 1% в положителна посока. В повече райони ще има условия за отглеждане на късни сортове, като е възможно и изтегляне на сроковете на прибиране напред във времето. 

Валежите запазват или слабо понижават годишната си стойност като се наблюдава преразпределение по сезони. Липсата на суми на валежите над 600 м са особеност на   климата и са тясно свързани и климатичните промени. В повечето лозаро-винарски райони към момента количеството на валежите не е достатъчно, но засега поради по-високите суми извън периода на вегетация не се отчита отрицателна тенденция на годишна база за периода 1991 – 2015 г. в уязвимите части на Югоизточна България  

Усилията в сектора следва да бъдат насочени към прогнозиране необходимостта от напояване и подобряване на технологията за икономично изразходване на поливната вода. Повторно използване на вода за напояване е опция, която с оглед опазване на водните ресурси в условия на климатични промени заслужава внимание. Напояването е активна мярка, която ще има основно значение в адаптирането на сектора към новите условия. Сухото, продължително и горещо лято ще повлияе положително в периода на зреене и ще създава условия за получаване на по-висока захарност. Сроковете на прибиране може да се регулират и изтеглят по-рано, с оглед най-оптимално съчетание на захарност и киселинност. 

Негативният ефект на климатичните промени сега и за в бъдеще

се визуализира и чрез нарастване честотата и интензивността на екстремалните явления с метеорологичен произход като суховеи, наводнения, бури, валежи от град и др. Те са основна причина за варирането на добивите от година в година и за понижаване на качеството на гроздето и виното.

За запазване на производството от значение ще бъдат и стимулите за застраховане на реколтата при загуби от метеорологичен произход и икономически значими болести и неприятели. По този начин ще се осигури по-голяма сигурност на производителите. Друг момент тук са максималните температури на въздуха. Стойности >34℃ по време на цъфтеж възпрепятстват оплождането. 

Настоящата ситуация ще фокусира климатолозите към прецизиране на лозаро-винарските микрорайони. Оценката на вината в страната за последните години показва, че се подобряват условията за отглеждане на сортове, подходящи за качествените бели вина поради тенденцията към затопляне на зимите. 

В резултат на новите климатични условия логично се усеща водещото място на местните сортове и селекционната работа. 

Земеделската наука и селекционната работа, свързана с неблагоприятните явления с метеорологичен произход, която се развива в центровете в Плевен (Институт по лозарство и винарство) и Пловдив (Аграрен Университет), ще продължи като най-вероятно фокусът ще се измести от устойчивост на ниски температури към сухоустойчивост. 

Климатичните промени ще поставят на изпитание малките изби и винопроизводители

Много често те са пазители на винтидж ефекта (вино от конкретна година, направено от грозде с много високо качество) на виното и ще имат нужда от подкрепата на държавата и всички любители на това питие. Едни от последните винени класации също показват, че слънчевата радиация и топлината на отделните райони е важен елемент от оценката за качеството. “Това може да донесе голям успех на българското вино”, казва Бодуа Аво, президент на конкурса Concours Mondial de Bruxelles („Винария 2019“(savetivzemedelieto.bg). Точно този момент прави връзка между метеорологичните условия и вкуса на виното и го свърза с района на отглеждане и реколтата (годината). Или иначе казано метеорологичното време е затворено във всяка бутилка и създава така ценната принадлежност към мястото на отглеждане.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Екология:

Предишна
Следваща