Депутатите приеха с шеги и лични нападки държавния бюджет за 2022 година на първо четене

Така както беше предложен от правителството, Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. беше приет от народните представители след повече от седем часа дебати без почивка. „За“ гласуваха 129 депутати, „против“ бяха 99, без въздържали се.
Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".

Основните параметри

В проекта е заложено ускоряване на растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) до 4,8 процента през 2022 г. Предвижда се дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) (на касова основа) да достигне 4,1 процента от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) и до 2,5 на сто от БВП (без COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация.

От 1 април 2022 г. е предложена отмяна на окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки. Разчетено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 на 710 лв., на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и на заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. 315 млн. лв. са предвидени за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г. са осигурени средства за закупуване на допълнителни количества ваксини - 267,2 млн. лв.; за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия - 352 млн. лв.; за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 за лечебните заведения - 131,8 млн. лв. и за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове за учениците, бързи антигенни тестове и PCR тестове - 101,2 млн. лв.

Отделени са 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси, считано от 1 април 2022 г., както и 70 млн. лв за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища.

С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства за подпомагане на бизнеса в размер на 931,5 млн. лв. За продължаване на т.нар. мярка "60/40" за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца са заложени 410 млн. лева.

Целевата субсидия за капиталови разходи за общините е увеличена с 67,2 млн. лв. или 30 процента спрямо 2021 г., а общата изравнителна субсидия е увеличена с 49,6 млн. лв. или с 15 процента.

Разходите за отбрана за 2022 г. възлизат на 1,73 процента от БВП. Предвидени са средства за превъоръжаване и модернизация на трите вида въоръжени сили и повишаване на отбранителните способности на Българската армия (БА). От тях 187 млн. лв. са за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили; 100 млн. лв.  за основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; 180 млн. лв. за средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително и за съпътстващите разходи по придобиването му; и 77 млн. лв. за преодоляване на некомплекта на (БА).

Василев срещу Ананиев

Голяма част от дебатите премина в лични нападки и опити за оригинални сравнения, чиято цел е да бъде обвинен или обиден противникът, като върхът беше „словесният двубой“ между настоящия и бившия финансов министър Асен Василев и Кирил Ананиев (ГЕРБ-СДС) под мотото кой е по-голям бюджетар. Те се репликираха и излагаха своите виждания как се прави бюджет, а по едно време и двама бяха на парламентарната трибуна. Тази ситуация бе посрещната с оживление от депутатите в залата, като тези от "Продължаваме Промяната" (ПП) ръкопляскаха на своя министър.

Министър Асен Василев отправи предизвикателство към Ананиев да предложи между първо и второ четене кои разходи с колко да се орежат, за да има дефицит нула. „Кажете - няма да има увеличение на пенсиите, няма да има безплатни детски градини, няма да има увеличение на майчинските, няма да има помощ за бизнеса и за земеделските стопани“, призова го Васелив.

На свой ред, Кирил Ананиев каза, че депутатите от ПП "се радват като малките деца в детската градина". „Четиридесет години я уча тази наука, сега за пет минути да му кажа как да стане бюджетар няма как да стане“, каза Ананиев. По същество той посочи, че има много резерви в приходната и в разходната част, но не е привърженик на съкращаването на социални разходи. „Можем да ги направим по-добри, но не и да ги съкратим“, допълни Ананиев.

В края на дебата Атанас Михнев от ПП заяви, че румънците имат 77 процента ръст в доходите си и попита бившите управляващи къде са парите. Михнев извади от джоба на сакото си детска количка и посочи, че парите са в джипката. Депутатът коментира, че парите са раздадени в сакове и чекмеджета на олигарси и проиграни на белот. Бюджет 2022 е краят на джипката, увери той. По думите му това е стартът на това България да инвестира в себе си. Уважаеми колеги, оплаквачки ГЕРБ, промяната с този бюджет дойде, заключи Михнев.

Опозиция и управляващи

Томислав Дончев (ГЕРБ-СДС) пък заяви, че вижда мазна кутия без пица в нея. Но на това изказване финансовият министър отвърна, че има пица за всички, но няма пица за крадци.

Управляващите защитаваха визията си, че бюджетът е фокусиран върху социалната политика и икономическия растеж. Опозицията отправи критика, че не вижда реформи и дългосрочни политики.

В залата Василев нееднократно каза, че се внася нов модел на правене на бюджет и се набляга на инвестиции. Корнелия Нинова коментира, че се обсъжда единственият закон на държавата, който, по думите й, засяга всеки българин - от бебето до столетника. Тя бе категорична - бюджетът бори демографската катастрофа. Нинова открои приноса за това на БСП. Парите са насочени към децата и безплатните ясли и детски градини, учениците и тяхното здравеопазване, децата и здравословния начин на живот, по-качествена храна, децата и спортът, изброи вицепремиерът. Според Нинова бюджетът за 2022 г. връща активната роля на държавата. Досега се изповядваше философията на оттеглянето на държавата от ключови сектори и пълна либерализация на пазара, кризите показаха, че това е грешен модел, заяви Нинова.

Драгомир Стойнев от БСП също изтъкна социалните мерки, заложени в бюджета, като изброи и помощта за управление на COVID кризата. Това е първият бюджет на това правителство, не може да очакваме от два месеца работа да започнат големите реформи, каза той. Той каза, че правителството "трябва да събуди" парите от банките, за да се стимулира икономиката.

Председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от "Има такъв народ" (ИТН) Любомир Каримански заяви подкрепа за проектобюджета, но направи уговорка. Той потвърди желанието на парламентарната група на ИТН за отпадане на параграфите в преходните и заключителни разпоредби - от параграф 10 до 104. Целта е една единствена - да не повтаряме порочна практика, която е създадена, чрез закона за държавния бюджет да се променят и закони, които нямат отношение към бюджета, посочи той. Каримански коментира, че разбира, че желанието е чрез преходните и заключителните разпоредби да се задействат реформите, но препоръча това да не се прави по този начин.

Мартин Димитров от "Демократична България" каза, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. 4,7 на сто растеж на икономиката е възможен. България може да стане богата държава, добави той.

Критики към бюджета изказаха от ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане". От ГЕРБ-СДС не очакват да се изпълнят заложените параметри. Обект бяха секторните политики. Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) каза, че парите за Министерството на външните работи са по-малко. Очевидно външната политика няма да е приоритет, предположи тя. Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС) пък постави въпроса за инфлацията. Според него поне три на сто от инфлацията се дължи на закъснелите мерки от държавата да компенсира бизнеса. По думите на Вълчев така се е стигнало до момента, в който високите цени на енергоносителите да проникнат в крайните цени.

Темата за електроенергията повдигна зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев. Той коментира, че 8 млрд. лева са "изпомпаните" инфлационни приходи. Можеше част от средствата да останат, каза той. Можеше да се спре износът на ток и да се поиска дерогация за това, посочи Цонев. Министър Василев отговори на дадения пример с тока и колко взема и колко връща държавата. "За съжаление, ние питахме, но нямаше как да получим дерогация от общия европейски пазар на електроенергия, нито една държава не получи такава дерогация", посочи той. Иначе сте абсолютно прав, ако бяхме спрели износа, това щеше да намали цените и нямаше да има нужда да даваме компенсации“, допълни Василев.

Байрам Байрам от ДПС определи бюджета като "политическа лъжа" и "предизборен". Така предложеният бюджет не може да ни изведе от кризите, категоричен бе той. Ние от ДПС го характеризираме на предизборен, проинфлационен, на продължаваме подмяната - или продължава бюджетът от джипката, коментира още Байрам. И обобщи: "Най-вероятно правителството е с къса визия на управление и смята още тази година да хвърли бялата кърпа".

Зам.-председателят на парламента и депутат от "Възраждане" Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг.

Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, посочи той.