4.1% дефицит и 4.8% ръст на БВП залага правителството в бюджета за 2022 година

Парламентът обсъжда на първо четене проекта на държавен бюджет за настоящата година, който предвижда приходи в размер на 32 764 778,9 хил. лева и общи разходи с 6 261 227,2 хил. лв. бюджетен дефицит или общо разходи в размер на 39 026 006,1 хил. лв.

Икономика / Финанси
Георги Вулов
568
article picture alt description

Снимка: БТА

Парламентът обсъжда на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 г. Дебатите се предават по Българската национална телевизия 2 и Българското национално радио. В пленарната зала e и министърът на финансите Асен Василев, който защитава през депутатите предложения от правителството законопроект.

Макропоказателите

Проектобюджетът предвижда растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори до 4,8 процента през 2022 г., движен от инвестициите. Правителството залага дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) (на касова основа) да достигне 4,1 процента от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) и 2,5 на сто от БВП (без COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, се посочва в доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси, пише в мотивите на вносителя – Министерски съвет.

В резултат на положителната динамика на заетостта се очаква коефициентът на безработица за тази година да намалее до 5 процента. Средногодишното повишение на инфлацията хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ) през 2022 г. се прогнозира да бъде 5,6 процента, а инфлацията в края на годината да се забави до 3,1 процента.

В макроикономическата си прогноза 2021-2024 година, приложение към предложения законопроект за държавния бюджет, правителството залага след нарастване до 4.8% на БВП през 2022 г. през следващите две години ръста на българската икономика да се забави до съответно 3.7 на сто през 2023 г. и до 3.4 на сто през 2024 г.

Във внесения законопроект за настоящата година се предвижда да се запазят ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Приходите и разходите

Правителството залага общи приходи в размер на 32 764 778,9 хил. лева и общи разходи с 6 261 227,2 хил. лв. бюджетен дефицит или общо разходи в размер на 39 026 006,1 хил. лв. с вкл. разходи за борба с COVID-кризата.

Според мотивите на вносителя, с проекта на държавен бюджет е предложено като временна мярка за 2022 г. да се предостави възможност за използване на ваучерите за храна като разплащателно средство за заплащане не само за храна, но и за погасяване на сметки за ползвани за битови нужди електрическа енергия и вода.

От 1 април 2022 г. е предложена отмяна на окончателния данък върху придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки.

Разчетено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април 2022 г. от 650 на 710 лв.

За 2022 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности. Също така, за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията, увеличението е в размер 89,3 млн. лв. Предвидено е също увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, за което са заделени 315 млн. лв.

От 1 април 2022 г. се предвижда увеличаване на доходния критерий по чл. 4 и 4а от Закона за семейни помощи за деца и увеличаване на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. За това са заделени 90 млн. лева.

Планирани са 26 млн. лева за разходи за допълнителни възнаграждения за служители на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" във връзка с работа в рискови условия и положен извънреден труд по овладяване на пандемията от COVID-19 за шест месеца.

За овладяване на пандемията и последствията от COVID-19 за 2022 г.

са осигурени допълнителни средства за закупуване на допълнителни количества ваксини - 267,2 млн. лв.; 352 млн. лв. - за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия; 131,8 млн. лв. - за осигуряване на лекарствени продукти за лечение на COVID-19 за лечебните заведения; и 101,2 млн. лв. - за осигуряване на изследване за COVID-19 с щадящи бързи антигенни тестове за учениците, бързи антигенни тестове и PCR тестове.

За социално подпомагане

Отделени са 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси , считано от 1 април 2022 г., както и 70 млн. лв за изграждане и реконструкция на детски градини, детски ясли и училища.

С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства за подпомагане на бизнеса в размер на 931,5 млн. лв.

За продължаване на т.нар. мярка "60/40" за подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта за шест месеца са заложени 410 млн. лева.

Други субсидии и разходи

Целевата субсидия за капиталови разходи за общините е увеличена с 67,2 млн. лв. или 30 процента спрямо 2021 г., а общата изравнителна субсидия е увеличена с 49,6 млн. лв. или с 15 процента.

Разходите за отбрана за 2022 г. възлизат на 1,73 процента от БВП. Предвидени са средства за превъоръжаване и модернизация на трите вида въоръжени сили и повишаване на отбранителните способности на Българската армия (БА). От тях 187 млн. лв. са за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили; 100 млн. лв. - за основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; 180 млн. лв. - за средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително и за съпътстващите разходи по придобиването му; и 77 млн. лв. - за преодоляване на некомплекта на (БА).

С оглед на необходимостта от прецизиране и остойностяване на част от политиките и реформите в секторите се предвижда те да бъдат заложени при последваща актуализация на бюджета, която обаче няма да засегне целите за бюджетното салдо, се посочва в доклада на бюджетната комисия.

В него се отбелязва още, че между първо и второ гласуване на законопроекта ще бъде внесено предложение от коалиционните партньори за отпадане на преходните и заключителните разпоредби, с които се променят закони, които нямат пряка връзка с основния законопроект и следва да бъдат внесени като отделни законопроекти.

Аргументите на вносителя

Като цяло този бюджет е инвестиционен и ако ние не инвестираме в хора, в инфраструктура и не подобряваме институциите и публичната среда, така че те да не губят времето на гражданите и на бизнеса, няма как да очакваме висок икономически растеж и, съответно, по-високи доходи. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в пленарна зала. По думите му няма как конкурентното ни предимство да е това, че сме бедни и с ниски доходи.

Василев посочи, че е заложено двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8 процента от БВП, значително увеличение на средствата в образование, здравеопазване, култура и спорт, и една социална програма, която да осигури социална солидарност към нашите съграждани.

Този бюджет, въпреки значителните допълнителни инвестиции, всъщност се изпълнява с по-малко дълг от бюджетите, които са били предвидени миналата година, заяви финансовият министър. "Когато колегите от ГЕРБ питат къде са допълнителните приходи, къде са 8-те млрд., къде са спрените кранчета - тук са. Ние правим инвестиции от 12 млрд. лева повече с дълг, който е по-малко от това, което вие сте предвидили", обърна се Василев към опозицията.

То посочи, че дългът, който взима правителството тази година, е малко по-нисък от дълга, който беше предвиден в бюджета миналата година, а разходите са увеличени значително спрямо миналата година. Василев обясни, че при 4,5 млрд. дълг за миналата година и за тази година, имаме увеличение на разходите с около 12 млрд. лева. Т.е., 8 млрд. увеличение на разходите не се правят за сметка на дълг, а на допълнителни постъпления в хазната, отбеляза Василев. По думите му, това означава, че, от една страна, приходните агенции са си свършили работата и тази година е заложено също повишаване на събираемостта, а, от друга страна, българските фирми и работници са успели да изработят този продукт.

Министърът на финансите посочи, че бюджетният дефицит без ковид мерките е 2,5 процента, с ковид мерките е 4,1 процента. Инфлацията, заложена в бюджета, е 5,6 процента на средногодишна база, като се очаква във втората половина на годината да е по-ниска. При нас инфлацията до голяма степен е внос и зависи от решенията на Европейската централна банка, която за момента дава сигнали, че ще започне по-рестриктивна политика, съответно политика по овладяване на инфлацията. Ако това не се оправдае, съответно ще бъде отразено в макроикономическите прогнози и в актуализацията на бюджета през юни, заяви Асен Василев.

Той отбеляза новия подход при изготвянето на бюджета - за какви резултати какви средства са заделени. Василев посочи, че амбицията е в актуализацията, когато всички политики са подробно разписани, подробно остойностени, бюджетът да бъде "направен от нулата по този начин". За един месец нямаше как това да стане, това се случи с допълнителните средства и допълнителните политики там, където имаше готовност от съответните министерства, допълни министърът.

Дебатите в пленарна зала продължават. Най-вероятно като вчера, работното време на парламента ще бъде удължено до изчерпване на дневния ред.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща