Европейската комисия намали прогнозата си за икономическия растеж на България

Икономиката на България ще нарасне с 3.7 на сто през 2022 година, като растежът леко ще се ускори до 3.9 на сто през 2023 година. Това очаква в зимната си прогноза за 2022 година Европейската комисия, съобщиха от Брюксел.

Да припомним, че в есенната си прогноза от ноември ЕК очакваше икономическият растеж на страната ни да достигне 4.1 на сто през тази година и да се забави до 3.5 на сто догодина. Според оценката на Брюксел българската икономика е нараснала с 4 на сто през 2021 година, което е над прогнозираните през ноември 3.8 на сто за миналата година.

ЕК прогнозира, че инфлацията в страната ни през текущата година ще се ускори до 6.3 на сто, след което ще се забави до 3.9 на сто през 2023 година. През 2021 г., по данни на Брюксел, потребителските цени в България са се повишили с 2.8 на сто.

За сравнение

Българска народна банка (БНБ) очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България през 2021 г. да отбележи растеж от 3.7 на сто, през 2022 година - от 3.6 на сто, а през 2023 година - от 4.5 на сто. Това става ясно от публикувания в края на януари тримесечен доклад на централната банка.

Правителството са най-оптимистично настроени са от правителството, защото Министерският съвет залага ръст на БВП от 4.8% за 2022 година, което е записано в проектозакона за държавния бюджет, който днес се обсъжда на първо четене в Народното събрание. Очакванията на правителството е инфлацията - Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да нарасне до 5.6 процента със забавяне до 3.1 на сто в края на годината.

Анализ на ЕК за България

След свиването на икономическата активност през 2020 г., БВП на България се е повишил през 2021 година, отбелязва Еврокомисията.

Частното потребление е било основен двигател на растежа на фона на благоприятните условия на трудовия пазар, силното потребителско доверие и стабилния растеж на доходите, подкрепен от увеличаването на пенсиите и трансферите. Инвестициите обаче са се представили по-зле през 2021 година, сдържани от устойчиво високата несигурност за развитието на ситуацията с пандемията от COVID-19, въвеждането на ограничителни мерки и външната среда. Износът на стоки и услуги също е допринесъл за възстановяването, констатира ЕК. Броят на посещенията от чуждестранни туристи все пак остава доста под предпандемичното равнище. Като цяло БВП е нараснал с 4 на сто през 2021 година, отичат от Брюксел.

Инфлацията в страната се е ускорила рязко след септември 2021 година, тласкана от високите цени на горивата и газа и свързаните с тях ефекти. За да предотврати по-нататъшно поскъпване на електричеството и отоплението за домакинствата, на 15 декември парламентът наложи мораториум върху тарифите на дребно до средата на март 2022 година, припомня Еврокомисията. В момента се обсъждат и нови мерки за овладяване на поскъпването на енергията за крайните потребители. За тази и идната година инфлацията ще бъде определяна до голяма степен от мащаба на непреките ефекти от високите цени на енергията и решенията на националния регулатор за това как да коригира цените на дребно спрямо очакваното развитие на цените на едро. Като основен сценарий се очаква регулираните цени на електроенергията да се увеличат с 15 на сто до средата на 2022 г. и с 20 на сто до средата на 2023 година. Тези повишения съвпадат с оценките на енергийния регулатор и с размера и повишенията на цените във времето. Тези фактори се очаква да допринесат за устойчивостта на инфлацията при енергията, което ще доведе до основна инфлация от 6,3 на сто и 3,9 на сто съответно през 2022 г. и 2023 година, прогнозира ЕК.

Въпреки ускоряването на инфлацията се очаква икономическият растеж да остане силен на ниво 3,7 на сто през 2022 г. и 3,9 на сто догодина. Както износът, така и вътрешното търсене, също стимулирани от инвестиции, финансирани от възстановителните фондове на ЕС, би трябвало да подкрепят растежа. Прогнозира се разполагаемият доход да нарасне в реално изражение въпреки по-високата инфлация. Въпреки това по-високите цени на енергията и храните вероятно ще подкопаят покупателната сила на домакинствата с ниски доходи при отсъствието на допълнителни компенсации. Енергийно интензивното производство също се очаква да бъде изправено пред предизвикателства, за да запази конкурентоспособността си, отбелязва ЕК.

Прогнозата на ЕК за Европейския съюз

В зимната икономическа прогноза за 2022 г. се предвижда, след значителна експанзия от 5.3% през 2021 г. икономиката на ЕС да отбележи ръст от 4.0 % през 2022 г. и 2.8 % през 2023 г. В еврозоната растежът също се очаква да бъде 4,0 % през 2022 г., като през 2023 г. ще се забави до 2.7 %. През третото тримесечие на 2021 г. ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г.

Очаква се икономическият растеж да се възстанови

След силното съживяване на икономическата активност, започнало през пролетта на миналата година и продължило неотклонно до началото на есента, темпът на растеж в ЕС се забави до 0.4 % през последното тримесечие на 2021 г. спрямо 2.2 % през предходното тримесечие. Въпреки че още икономическата прогноза от есента на 2021 г. предвиждаше забавяне, след като през третото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС навакса разликата със своето равнище на производство отпреди пандемията, то беше по-рязко от предвиденото, тъй като се увеличиха препятствията за растежа: по-специално, увеличаването на случаите на заразяване с COVID-19, високите цени на енергията и продължаващите смущения в доставките.

Растежът продължава да е обусловен от пандемията, тъй като много държави от ЕС изпитват затруднения поради съчетанието от повишен натиск върху здравните системи и недостиг на персонал поради заболявания, предпазни карантини или задължения за полагане на грижи. Трудностите в логистичното осигуряване и доставките, включително недостигът на полупроводници и някои метални изделия, също ще продължат да тежат върху производството поне през първата половина на годината. На последно място, но не и по важност, в момента се очаква цените на енергията да останат високи по-дълго време от очакваното в есенната прогноза, като по този начин ще окажат по-продължително влияние върху икономиката и по-голям инфлационен натиск.

Тази прогноза предполага, че натискът върху икономиката, причинен от настоящата вълна от инфекции, ще бъде краткотраен. Очаква се икономическата активност да се възстанови, също поради нормализирането на условията на снабдяване и отслабването на инфлационния натиск. Отвъд краткосрочните сътресения главните елементи, които стоят в основата на тази експанзионистична фаза, продължават да бъдат силни. Постоянно подобряващият се пазар на труда, големите спестявания на домакинствата, все още благоприятните условия за финансиране и пълното разгръщане на Механизма за възстановяване и устойчивост се очаква да поддържат продължителна и стабилна експанзионистична фаза.

Преразглеждане във възходяща посока на перспективите за инфлацията

Прогнозата за инфлацията бе значително преразгледана в посока нагоре в сравнение с есенната прогноза. Това отразява въздействието на по-високите цени на енергията, но също така и разширяването на инфлационния натиск върху други категории стоки от есента насам.

След като достигна рекорден темп от 4.6 % през четвъртото тримесечие на миналата година, инфлацията в еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 4.8 % през първото тримесечие на 2022 г. и да остане над 3 % до третото тримесечие на годината. С отслабването на натиска от ограниченията на доставките и високите цени на енергията се очаква инфлацията да спадне до 2,1 % през последното тримесечие на годината, преди да спадне под целта на Европейската централна банка от 2 % през 2023 г.

Като цяло се очаква инфлацията в еврозоната да нарасне от 2.6 % през 2021 г. (2.9 % в ЕС) на 3.5 % (3.9 % в ЕС) през 2022 г., преди да спадне до 1.7 % (1.9 % от ЕС) през 2023 г.

Несигурността и рисковете остават големи

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата дейност отслабна с течение на времето, продължаващите противоепидемични мерки и продължителният недостиг на персонал биха могли да попречат на икономическата активност. Те биха могли също така да забавят функционирането на критичните вериги на доставки по-дълго от очакваното. От друга страна, по-слабият ръст на търсенето в краткосрочен план може да спомогне за преодоляване на затрудненията в предлагането малко по-рано от очакваното.

Положителното е, че търсенето на домакинствата би могло да нарасне повече от очакваното, както бе наблюдавано при отварянето на икономиките през 2020 г., а инвестициите, стимулирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, биха могли да генерират по-силен стимул за активност.

Инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното, ако натискът върху разходите в крайна сметка бъде прехвърлен от цените на производителя върху потребителските цени в по-голяма степен от предвиденото, което увеличава риска от вторични ефекти.

Рисковете за перспективите за растеж и инфлация са значително утежнени от геополитическото напрежение в Източна Европа.