Как да адаптираме ценностите на прага на климатична катастрофа?

Решителното подобрение изисква съществени промени – идеологически, социални, икономически и технологични

Климат / Зелен преход
3E news
313
article picture alt description

Източник: climateka.bg

Как да адаптираме ценностите на прага на климатична катастрофа? Необходими са съществени промени – идеологически, социални, икономически и технологични. Това споделя в свой анализ в climateka.bg Асен Ненов.

Асен Ненов е автор на Климатека, еколог, учил е биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители” и BEUC. Съучредител е на Институт кръгова икономика (ИКИ); член е на „Анонимните климатици“, „За Земята“ и Кооперация „Хранкооп София“. 

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.

Известно е, че климатичната система има пет подсистеми – литосфера, криосфера, хидросфера, атмосфера и биосфера. Биосферата е онази обитаема част от Земята, в която живото намира възможност за изява и възпроизводство. Биосферата не е прост сбор от материални обекти, както може би ни изглежда, поради разграничаващото образование, което получаваме в училище; вместо това, биосферата е мрежа от взаимоизгодни и благотворни взаимодействия. Ако части от системата започнат бързо да отпадат, определени нейни характеристики и функционалности, дължащи се на синергични взаимодействия, има вероятност да не се случат въобще – но това е само модел. А в реалността, като следствие, някои благотворни за нас системни услуги, могат да бъдат прекратени. Все пак основното, което биосферната система предоставя, е възможност за живот и поради това, не бихме искали тази система от подсистеми да функционира по непредвидим начин или да затихне. Но как стоят нещата в действителност?

Проучване на популацията на всички птици в Северна Америка за период от 48 г. (Rosenberg, 2019), показва предполагаем спад на броя птици с цели 3,2 млрд., което представлява около 30% от разнообразието, отчетено през 1970 г. Тези изводи са потвърдени независимо и от данните от радарната система NEXRAD между 2007 г. и 2017 г., и по-слециално метеорологичните радари WSR-88D, които сканират, освен хоризонтално, и вертикално, поради което могат да различават и проследяват мигрирането на ята птици. Нека уточним навреме, че 30% намаляване на разнообразието не означава 30% намаляване на числеността на всички видове – може да означава по-голямо намаление на числеността на дадени семейства, родове или видове, и ръст при други. В последните години става ясно, че фокусирани върху изчезващите или застрашените от изчезване видове пропускаме значителното, на места, намаляване на популациите на широко разпространените местни видове.

Фигура 1: Промяна на популациите от птици в Северна Америка. (A) Сравнението на популациите и траекториите на 529 вида птици, показва загуба на 2,9 млрд. птици от 1970 г. насам. (B) Загуба на разнообразие се наблюдава във всички основни биоми, без влажните зони. (C) Пропорционална промяна на популацията в сравнение с 1970 г. (D) Видове, намаляващи във всеки от биомите. Източник: Rosenberg, 2019

Биосферата е система, а когато в една система започнат да намаляват битовете – т.е. самия брой взаимодействащи елементи в нея –  преходите между състоянията ѝ стават по-резки – в някакъв краен и фантастичен вариант, системата колабира до два бита с рязък преход между само две състояния – като между черно и бяло, без никакви нюанси и преливащи се цветове. Преход от летен дъждец до негасим с месеци, мащабен горски пожар; от дълга суша до рязко и обилно наводнение. И ако не внимаваме, ще си помислим, че причина за разлива на реката е в голямото количество прииждаща вода. Опитът обаче, показва нещо друго – не водата причинява наводнението, а липсата на живот.

В периода между 1872 г. и 1926 г., по различни причини, вълците в Националния парк „Йелоустоун“ са изтребени напълно. Около половин век по-късно, през 1974 г., вълците биват вписани сред застрашените от изчезване видове в САЩ и това дава основание през 1995 г. да се започне реинтродуциране на вълци от Канада в парка „Йелоустоун“. В следващите години изядената от големия брой елени растителност, започва да се възстановява, защото елените избягват някои територии поради опасност от нападение от вълци. Възстановяват се популациите на птици, бобри, мишки, редица растения. Тези и други ефекти, водят до такива дълбоки промени, че се стига до укрепване на бреговете на реките, намаляване на ерозията и меандрите и др. Вълците, несъзнателно укрепвайки брегове на реки, променят дори географията на планетата. И това е пример само с един вид, а познатите ни видове са милиони.

В една система няма странични участници или странични ефекти – всички части на системата намират ново равновесие, щом възникват нови условия. Разбира се, когато има външен натиск, например от промени в околната среда, има и реакция към тях, която цели да запази вътрешното равновесие. Промяната, обаче, не просто включва случайни външни изяви на вътрешното, а изисква фундаментални вътрешни промени в начина на възприемане на мястото ни в природата, отчитайки възможните ефекти на решенията ни върху биосферата.

Норвежкият философ проф. Арне Нейс, в неговото задълбочено изследване в областта на екософията, предлага няколко базови принципа, които можем да ползваме, за да осъвременим мисленето си за природата и за себе си. Сред тях ще потърсим новата ценностна и културна призма, която може да ни изведе отвъд катастрофалната климатична бариера, която цивилизацията ни сама е изпречила пред себе си. Всичко живо, неговото богатство и разнообразие е значимо.

Съществува, невинаги явен за нас, биосферен ред, който се налага да бъде признат и уважаван от човека. Често ни се случва да наричаме погрешно някакъв неявен ред – хаос, но това е причинено единствено от липса на познание за иначе наличния ред. Независимо дали сме се самозаблудили, че знаем всичко и от тази позиция, можем да решаваме за всичко и всички, този, невинаги явен ред, съществува и поддържа нашия живот. В нашия човешки случай, практическото приложение на този принцип би означавало, например, решително намаляване на екоцида в световен мащаб с ефективно приложена пълна и повсеместна забрана на употребата на биоциди (хербициди, фунгициди, инсектициди, акарициди, пестициди и т.н). Понеже, оказва се – наводнението е по-голямо, не заради прииждащия голям обем вода, а защото няма достатъчно живот в околността.

С изключение на жизнено важното за хората, нямаме право да намаляваме богатството и разнообразието на живото.
Защо? Защото, както разбрахме вече – живото поддържа живота, а намаляването на живите (като разнообразие и брой) влошава прогнозата на останалите живи. Ако продължим нататък с това разсъждение, неминуемо ще достигнем до извода, че ако извършваното от консумативното общество не бъде променено, ще се достигне критична точка, нататък от която живото няма да може да създава живот и да го поддържа. А това ще означава и трудно обратими промени в природните кръговрати, географията, микроклимата, водите, леда и дори литосферата, т.е. ефектите ще се разпространят и в останалите четири подсистеми на климатичната система.

Системите се характеризират и с обратни връзки, и макар да ни спестяват грубото си поведение в началото, те винаги реагират на дразнителя – понякога в най-неочакван момент и по неочакван начин. Началното „колебание“, дори в някои от безпощадните отговори на системите, се корени в способността им да поемат и компенсират донякъде външния натиск, но това е възможно само в определени, и невинаги явни за нас, граници.

Нека разгледаме пример, който е по-периферно представен в медиите, без да е маловажен – за кърлежите като вектор на африканската чума по свинете (Kleiboeker, 2001) Кърлежите имат сложна екология и прекарват съществена част от съществуването си в непаразитиращ режим, което ги излага на влиянието на променяща се околна среда. И понеже в затопляща се водна планета, с нарастването на температурата, нараства и влажността, това разширява едновременно ареала на разпространение и активните сезони за голяма част от кърлежите. При този климатичен сценарий (Gray, 2009), е установено, че осем вида кърлежи могат да установят по-северни постоянни популации. Освен директно пренасяните от кърлеж към човек заболявания, има и такива, които се пренасят по животните, около човека и засягат продоволствието, т.е. и икономиката, съвсем директно. Пренасянето на ДНК-вируса на Африканската чума по свинете (АЧС) става по различни начини, но главно с участието на кърлежите по дивите прасета. Същевременно, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) вирусът на АЧС, може да оцелее цели 8 г. в популацията на кърлежите. Особено икономическо значение имат за човека тези кърлежи, които увеличават ареалите си на север и активността си през повече месеци от годината, заради възможността АЧС да попадне в свинекомплекс – биологически уязвима монокултурна фабрика за калории.

Връзката е индиректна, но човешкият натиск върху биосферата води до много и различни възможности за обратен натиск с неочаквана посока – напоследък вирусни (SARS, MERS, SARS-2) или паразитни (малария) заболявания се появяват за първи път в човешката популация или се реактивират след напълно изкореняване преди години; променя се също и географията на разпространение на тези патогени, следваща промените в средата. В допълнение, се оказва, че прилагането на пестициди за справяне с „вредители“, генерира увеличаваща се антибиотична устойчивост у редица бактерии, които попаднали в човека, причиняват труднолечими до летални инфекции – т.нар. супербактерии, които са компетентни да се справят с един, повече или с всички от антибиотиците, с които съвременната фармация разполага.

Човешката намеса в екосистемите е неустойчива, което се ускорява и увеличава от експоненциално нарастващия брой хора.

Решителното подобрение изисква съществени промени – социални, икономически, технологични и идеологически.
Преди да можем да назовем какви биха били тези промени, следва да отучим част или всичко от наученото за света от антропоцентристкото индустриално образование и активно да вникнем в естеството на онова, в което сме поканени да участваме – мрежата от взаимодействия на живото. Смирено приемайки екоцентричността и подхождайки с уважение към всеки жив процес, същество и същества, можем да разберем дефиницията на великия Р. Букминстър Фулър за богатството, което според него е: „броят последващи дни, в които можем да поддържаме определен брой хора в състояние на физическа и метафизическа регенерация.“ Значи, че печалбата ни, от кръговратите на биосферата е, че живеем. Синергията от взаимодействащите си материални елементи на системата на живота е самият живот.

Идеологическите промени, казва проф. Нейс, ще изискат по-добро качество на живота, вместо повишаване на стандарта на живот. И ако БВП измерва донякъде стандарта на живот, а самият индекс може да се повишава при войни и бедствия, значи в горното има резон. Качеството на живота е далеч не икономически измерител, т.е. за да обхванем този индикатор, ще се наложи да оставим настрани търговията, оборотите, кредитите, лихвите, БВП и др., по-абстрактни модели, които ползваме за да измерим стандарта на живот.

Нейс добавя като последен принцип призива, че онези, които приемат предходните няколко принципа, са отговорни да допринесат за осъществяването на необходимите промени. Въпросът стои актуален и към нас.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща